Михаил Анагност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Анагност
зограф
Роден
Михаил Анагност в Общомедия

Михаил, известен като Михаил Анагност или Михаил Зограф (на гръцки: Μιχαήλ Αναγνωστός), е възрожденски зограф,[1] заедно със синовете си Николай Михайлов и Димитър Михайлов е представител на Самаринската школа и консервативното зографско творчество в Македония във втората половина на XIX век, „последна реминисценция на златното време на поствизантийското изкуство“ в Македония.[2] Асен Василиев го определя като „опитен стенописец, добър рисувач и колорист“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В Епир, Южна Македония и Тесалия[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в голямото пиндско влашко село Самарина във втората половина на XVIII век в зографското семейство на Димитър (Димитриос), от когото наследява занаята.[4] Първите датирани и подписани дела на Михаил са икони за иконостаси на църкви в родното му село и в съседните Епир и Тесалия. Това са иконите от 1811 г. за иконостаса на митрополитската църква в Самарина „Успение Богородично“, където на престолната икона Богородица с Исус Христос оставя подпис „...Δια χειρος Μιχαιλ αναγνωστου υιου Δημητριου 1811.” Доверяването на изписването на такива важни икони за митрополитски храм говори за изкусен зограф, който е преминал някаква подготовка, тоест Михаил е бил над 16 години.[5]

„Богородица с Исус Христос“, престолна икона от „Свето Преображение“, Самарина, 1815 г.

Четири години по-късно Михаил работи икони за манастирската църква „Преображение Господне“ край Самарина[5] и участва в изписването на стенописите в наоса и купола заедно с брат си поп Йоан Анагност като помощници на баща им Димитър - според надписа на входа на наоса, живописта е завършена в октомври 1819 година.[4] Подписът им гласи „διά χειρός των ευτελών Δημητρίου και Μιχαήλ αναγνώστου και αναγνώστου Π(α)π(α)ιω(άννου) εκ της ιδίας χώρας Σαμαρίνας“.[6] На престолната икона Богородица с Исус Христос се подписва с „...Δια χειρος Μιχαιλ αναγνωστου υιου Δημητριου εκ ταυτης/κομοπολεως Σαμαρνης 1815.“ Две години по-късно има негов подпис на престолната икона Исус Христос Велик Архиерей в църквата „Света Параскева“ в Коница: „...Δια χειρος Μιχαιλ αναγνωστου του εκ - Σαμαρινης 1817.“ Участва в изписването на църквата „Света Параскева“ в Самарина.[5]

В 1818 година заедно с брат си Йоан Анагност изработва цикъл за католикона на манастира „Света Параскева“ до Гревена. Този цикъл е ценен, тъй като присъствието на Богородичните чудеса, заети от „Амартолон сотирия“ в балканското изкуство не е добре проучено и това е един от малкото известни такива цикли.[7]

Първата му самотоятелна водеща работа е изписването на наоса на църквата „Свети Апостоли“ в Клиново, Тесалия. В недатирания надпис над входа пише „..Δια χειρος του ευτελους κ(αι) αμαρτωλου, Μιχαηλ αναγναστου Δημητριου του εκ Σαμαρινης ...“[8] Михаил е автор на по-голямата част от живописта в наоса и купола от 1820 година. Автор е и на престолните икони от 1821 година, като на една от тях - „Богородица с Исус Христос“, оставя своя подпис „..Δια χειρος Μιχαηλ αναγναστου / του εκ Σαμαρινης: 1821“. Живописта в купола - образът на Исус Христос Пантократор, на големиа манастирски храм „Света Параскева“ в близост до Самарина от 1821 г., заедно с иконите от Клиново, са последните засвидетелствани дела на Михаил около родното му място.[9]

Михаил се подписва Анагност, тоест четец – функция, която по традиция се дава на светски, образовани лица като зографи. След преселването си в Битолско, Михаил само още три пъти се подписва с бившата си църковна роля – на дарохранилницата от 1826 г., поръчка на митро- полит Григорий Пелагонийски, на иконата Богородица с Исус Христос и Свети Йоан Предтеча от 1829 г., поръчка на игумена на Бигорския манастир, архимандрит Арсений и на една друга Богородична икона от 1834 г., от църквата „Свети Атанасий“ в село Подвис.[10]

В Крушевско, Битолско, Охридско и Албания[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно след избухването на Гръцкото въстание и поради дългогодишните зулуми на Али паша Янински, заедно с много други власи, със семейството си Михаил се изселва на север в Крушево, където преди 50 години е формирана една от най-големите влашки общности в района. Потвърждение за преселението на семейството му дава самият зограф в надписа на една икона, предназначена за църквата „Свети Никола“ в Крушево.[10][11]

Михаил се обръща към пелагонийския митрополит Григорий (1826 – 1833) и изпълнява две поръчки за него – дарохранителницата от 1826 година за митрополитския храм „Свети Димитър“ в Битоля и престолната икона на Исус Христос Цар на царете за иконостаса в манастира Трескавец. Качеството на работата на Михаил впечатлява гръцкия владика и успява да му осигури последващи ангажименти.[12]

„Христос Велик Архиерей“, „Свето Благовещение“, Тирана, 1830 г.

Първите му поръчки са от влиятелни влашки фамилии в Охрид. В 1827 година в Охрид Михаил работи за обновяване на повредения живопис в църквата „Свети Димитър“ и за завършване на иконостаса ѝ. В олтарната апсида Михаил изобразява Поклонението на Агнеца и Богородица с Исус Христос и пророци, в дякониконската ниша - старозаветния патриарх Мелхиседек, а в протезиса - редуциран варианат на Оплакването Христово. Фигурите на архидяконите Стефан и Роман Мелод се поставени на тесните стенни повърхности между протезиса и апсидата и дяконикона и апсидата. Иконостасните икони, които могат да се припишат на Михаил са престолните икони Исус Христос, Богородица с Христос и Свети Димитрий, Исус Христос в медальон на резованото надверие и царските двери, на които освет Благовещението, са представени и фигурите на Свети Николай, Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Богослов.[13]

Други дела на Михаил от престоя му в Охрид са няколко икони от поне два иконостаса. Две от тях, посветени на Богородица с Христос и една с допоясие на Свети Йоан Предтеча, открити в манастира „Свети Наум Охридски“ са били централна част от иконостасна дейсисна композиция.[13] Вероятно за иконостаса на „Свети Димитър“ е и Кръстът-Разпятие, който днес е експонат в етноложката експозиция в Робевата къща в Охрид. От този пръв престой в Охрид е подписаната икона „Богородица с Христос и светци“ от 1827 година. Покрай централното изображение на Богородица с Христос, формирайки деисисна композиция с допоясните фигури на Свети Йоан Кръстител и Свети Йоан Богослов, отстрани в шест отделни полета са представени допоясни фигури на по двама светци, докато в долния хоризонтален фриз са разположени още четирима светци.[14]

След Охрид, Михаил заминава да работи в Албания, където остава или често ходи две години (1828 – 1830) и откъдето са известни иконите му за две църкви в Тирана и Елбасан. В Тирана Михаил е автор на пет иконостасни икони за църквата „Благовещение Богородично“ - „Обрезание Христово“, „Възкресение Христово“, „Свети Йоан Владимир и Талалей“, „Свети Сава, Йоан Дамаскин и Варвара“ (1829) и „Исус Христос Господар на Света“, на която има надпис, че е дело от 1830 година на Михаил и сина му Димитър. Стилът им е повлиян от този на корчанските братя зографи Константин и Атанас.[15]

В църквата „Успение Богородично“ в Елбасан Михаил е автор на престолните икони „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Богородица Царица с Христос“, „Исус Христос“, „Свети Йоан Предтеча“ и изписаването на царските двери, както и на другите икони от иконостаса, някои от които датирани 1828 г.[16]

В 1842 година Михаил и синът му Никола изработват иконите за иконостаса на битолската църква „Свети Димитър“. Михаил и Никола работят заедно още в „Свети Георги“ в Ресен (1844, 1846, 1848) и в църквата „Свети Атанасий“ в Богомила, Велешко (1848).[17] Михаил и Димитър са автори на иконите в иконостаса на Бигорския манастир. От 1840 до 1852 година двамата изписват църквата „Свети Георги“ в Райчица. При Михаил и сина му Димитър учи Дичо Зограф.

В Рилския манастир[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис „Погребение на Свети Иван Рилски“ в нартекса на „Рождество Богородично“ в Рилския манастир

След направата на главната църква „Рождество Богородично“ в Рилския манастир, нейният майстор Павел Йоанович е помолен от братството да намери добър зограф за стенописите. С писмо от 28 март 1842 година, писано в Битоля, Павел Йоанович препоръчва Михаил Зограф:

И по том извествую како идет един иконописец иже носит сие мое смиреное писмо, Михаил нарицаеми, и ест много изкусен во свои марифет, що во турска земля не можит бити другии, що да достигнет негова хитрост во иконописецкое художество, и више ест учен на стенах, и аз разумех почто имате сос ум ки да изпишет вашу стую великую церкву, за то подобен тоя славния церкви может бити на стенах сеи иконописец, а не другии.[18]

Явно Михаил Анагност е бил в Битоля, откъдето го изпраща майстор Павел. Пристигането на Михаил Зограф в Рилския манастир е отбелязано и на 6 април 1842 година в дневника на Неофит Рилски. Според Асен Василиев дело на Михаил Анагност е стенописът „Донасяне на мощите на Свети Иван Рилски“ в нартекса, над вратата на параклиса „Свети Иван Рилски“, който напълно се отличава от стенописите на банските и самоковските майстори в църквата и „по своето художествено изпълнение, по характерния и напълно сходен типаж и особено по сложния и дълбок колорит... напълно отговаря на творчеството на Михаил Зограф“.[19] Изглежда Михаил Анагност не е одобрен от монасите, отговарящи за украсата на храма, и си заминава.[7]

Фреска на Света Троица от Трескавец

В 1847 година Михаил Анагност рисува стенописите в купола на една от пристройките на манастирсктата църква в Трескавец и оставя надпис „Δια χειρος του ταπεινου ζωγραφου Μιχαϊλ ζίσας εν Κρουσοβο 1842.“ На една Христова икона пък е написал „Δία χειρός του ταπεινου ζωγραφου Μιχαϊλ αναγνωστου αῶκς“.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Димитър Самарински
(XVIII век - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Анагност
(XVIII век - XIX век)
 
Михаил Анагност
(XVIII век - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Михайлов
(XIX век)
 
Димитър Михайлов
(XIX век)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 405 - 416. Посетен на 11 април 2014 г.
  2. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 365. Посетен на 8 април 2014 г..
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 280.
  4. а б Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 406. Посетен на 11 април 2014 г.
  5. а б в Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 405. Посетен на 11 април 2014 г.
  6. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 261.
  7. а б Проблеми на изкуството, том 40, броеве 1–4. БАН, 2007. с. 24.
  8. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 407. Посетен на 11 април 2014 г.
  9. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 408. Посетен на 11 април 2014 г.
  10. а б Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 409. Посетен на 11 април 2014 г.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
  12. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 410. Посетен на 11 април 2014 г.
  13. а б Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 411. Посетен на 11 април 2014 г.
  14. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 412. Посетен на 11 април 2014 г.
  15. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 414. Посетен на 11 април 2014 г.
  16. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 415. Посетен на 11 април 2014 г.
  17. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 355. Посетен на 8 април 2014 г..
  18. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 281.
  19. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
     Портал „Македония“         Портал „Македония