Самаринска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самаринска школа
Resurrection Icon by Zisis Yoanniou Samariniotis, 1879.jpg
Икона на Възкресение Господне на Зисис Довас, 1879 г.
Видиконопис
ПериодXVIII – XX век
ДържаваОсманска империя
ЦентърСамарина
ПредставителиЗисис Довас,
Димитър Самарински,
Йоан Анагност,
Михаил Анагност,
Димитриос Питенис


Самаринската художествена школа (на гръцки: Σαμαρινιώτη Σχολή) е художествена школа от XVIII – XX век, която възниква и се развива в гревенското село Самарина.[1]

Сред видните представители на школата са Зисис Йоану Довас Самарински, Димитър Самарински, Йоан Анагност, Димитър Михайлов, Михаил Анагност, Николай Михайлов, Димитриос Питенис. Зографи от школата творят в различни краища на Македония, а също така и извън нея. Според експерти, които изследват Самаринската школа, качеството на иконите разкрива художествено майсторство, но също така и структура, която издава вид художествено образование сред зографите, изучавали не само техниката на живописта, но и типологията, тълкуването и смисъла на символите, както и иконографските форми в православието.[1]

Първоначалното обучение в Самаринската художествена школа е с център манастирът „Света Параскева“ в Самарина, където в XVIII век монасите Дионисий и Никифор са първите преподаватели в художествената школа. Трябва да се отбележи фактът, че самаринските зографи следят развитието на различни художествени центрове.[1]

Зографите от Самаринската художествена школа се отличават с определени характеристики в работата си. Сред особеностите в стила им са лицата с кръгли и червени бузи, цветни дрехи, най-вече в синьо и червено. Тези новаторски изображения стават масово явление в края на XVIII век и продължават по време на XIX и началото на XX век.[1]

В ранните години на школата зографите се подписват само с малкото си име, но по-късно добавят повече подробности около идентичността си.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Μαρία, Ριτζαλέου. Οι αγιογράφοι της Σαμαρίνας. // Greveniotis, 15 септември 2013. Посетен на 9 юни 2018.
  2. Χατζηδάκης, Μανόλης. Έλληνες Ζωγράφοι μετά την άλωση. Αθήνα, Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1987. σ. 273. (на гръцки)