Света Параскева (Самарина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.

„Света Параскева“
Αγίας Παρασκευής
Mihail Anagnost St Paraskevi Samarina Fresco.png
Живопис в дяконикона, дело на Михаил Анагност
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Самарина
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Гревенска
Тип на сградата куполна базилика
Време на изграждане 1713 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

„Света Параскева“ (на гръцки: Ναός Αγίας Παρασκευής) е манастирска православна църква, край пиндското село Самарина, Егейска Македония, Гърция.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на 4,5 km южно от селото, на залесено плато, защитено и през зимните през летните месеци.[2] Вероятно на това място се е намирало и самото село преместването му на сегашното. Датата на основаване на манастира е неизвестна, но местната традиция го поставя в XI век, като за основатели се сочат двама монаси Никифор и Дионисий.[1][3] През османско време е център на хайдушка дейност.[2] Католиконът е построен в 1713 година.[2][4] От XVIII век в Самарина се развива самостоятелна художествена школа и в манастира се създава зографско училище. В края на XIX век манастирът е изоставен, но в началото на XX е възстановен.[1][5]

Католикон[редактиране | редактиране на кода]

Католиконът на основната църква е построен през 1713 г. в източната част на двора. В архитектурно отношение е византийски храм без нартекс, с четири колони и два големи купола в централния кораб и четири по-малки в ъглите. Има правоъгълната форма с външни размери 11,05 х 9,70 m без апсидата. Характерна особеност е, че на мястото на пресичането на корабите има сляп купол, който се подкрепя от четири кръгли каменни колони с красиви капители и пандантиви.[4] Наосът се разделя на три кораба, от които страничните са еднакви, а средният е 1,8 пъти по-голям.[6] Над входа има ниша за образа на Света Параскева. Входът е украсен с каменни релефи с човешки фигури, двуглави орли и кипариси. Всички прозорци са малки и правоъгълни с дървени рамки. Покривът е двускатен със засеки на изток и запад, като покритието първоначално е от плочи. Апсидата има самостоятелен покрив. Подът е от плочи с различни размери. Градежът на сградата е от камък с различни нива на обработка.[6]

Във вътрешността храмът е изписан със стенописи в 1819 година[6] от самаринския зограф Михаил Анагност.[7][8] Таваните са резбовани и изписани. Иконостасът е изключително ценен резбован и позлатен.[6]

В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[1]

До католикона има още една църква „Преображение Господне“, метох на манастира, която в миналото е била посветена на Света Параскева. Трикорабна базилика с дървен покрив, нартекс и трем на юг и запад. Според запазения зографски надпис е изписана в 1819 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 123.
  2. а б в Εκκλησίες - Μονές. // Κοινότητα Σαμαρίνας. Посетен на 12 април 2014 г.
  3. Μαρία, Ριτζαλέου. Οι αγιογράφοι της Σαμαρίνας. // Greveniotis, 15 септември 2013. Посетен на 9 юни 2018.
  4. а б Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 124.
  5. Παπαγεωργίου, Νικόλαος Χρόνης. Το καθολικό της Αγίας Παρασκευής και ο ναός της Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Σαμαρίνας Γρεβενών: συμβολή στη μελέτη της θρησκευτικής ζωγραφικής στη Δυτική Μακεδονία στα τέλη του 18ου και στις αρχές του 19ου αιώνα. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2004. σ. 39.
  6. а б в г д Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 125.
  7. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 405. Посетен на 11 април 2014 г.
  8. Αποστόλου, Μαρία. ΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΚΑΙ ΜΕΤΑΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΓΡΕΒΕΝΑ. // gefiri.gr. Посетен на 17 май 2014 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония