Света Параскева (Самарина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.
| „Света Параскева“ Αγίας Παρασκευής | |
 Живопис в дяконикона, дело на Михаил Анагност | |
 Местоположение в Гревена | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Самарина |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Гревенска |
| Тип на сградата | куполна базилика |
| Изграждане | 1713 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Света Параскева“ (на гръцки: Ναός Αγίας Παρασκευής) е манастирска православна църква, край пиндското село Самарина, Егейска Македония, Гърция.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена на 4,5 km южно от селото, на залесено плато, защитено и през зимните през летните месеци.[2] Вероятно на това място се е намирало и самото село преместването му на сегашното. Датата на основаване на манастира е неизвестна, но местната традиция го поставя в XI век, като за основатели се сочат двама монаси Никифор и Дионисий.[1][3] През османско време е център на хайдушка дейност.[2] Католиконът е построен в 1713 година.[2][4] От XVIII век в Самарина се развива самостоятелна художествена школа и в манастира се създава зографско училище. В края на XIX век манастирът е изоставен, но в началото на XX е възстановен.[1][5]
Католикон[редактиране | редактиране на кода]
Католиконът на основната църква е построен през 1713 г. в източната част на двора. В архитектурно отношение е византийски храм без нартекс, с четири колони и два големи купола в централния кораб и четири по-малки в ъглите. Има правоъгълната форма с външни размери 11,05 х 9,70 m без апсидата. Характерна особеност е, че на мястото на пресичането на корабите има сляп купол, който се подкрепя от четири кръгли каменни колони с красиви капители и пандантиви.[4] Наосът се разделя на три кораба, от които страничните са еднакви, а средният е 1,8 пъти по-голям.[6] Над входа има ниша за образа на Света Параскева. Входът е украсен с каменни релефи с човешки фигури, двуглави орли и кипариси. Всички прозорци са малки и правоъгълни с дървени рамки. Покривът е двускатен със засеки на изток и запад, като покритието първоначално е от плочи. Апсидата има самостоятелен покрив. Подът е от плочи с различни размери. Градежът на сградата е от камък с различни нива на обработка.[6]
Във вътрешността храмът е изписан със стенописи в 1819 година[6] от самаринския зограф Михаил Анагност.[7][8] Таваните са резбовани и изписани. Иконостасът е изключително ценен резбован и позлатен.[6]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[1]
До католикона има още една църква „Преображение Господне“, метох на манастира, която в миналото е била посветена на Света Параскева. Трикорабна базилика с дървен покрив, нартекс и трем на юг и запад. Според запазения зографски надпис е изписана в 1819 година.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας – Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας – Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 123.
- ↑ а б в Εκκλησίες – Μονές // Κοινότητα Σαμαρίνας. Посетен на 12 април 2014 г.
- ↑ Μαρία, Ριτζαλέου. Οι αγιογράφοι της Σαμαρίνας // Greveniotis, 15 септември 2013. Посетен на 9 юни 2018.
- ↑ а б Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας – Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας – Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 124.
- ↑ Παπαγεωργίου, Νικόλαος Χρόνης. Το καθολικό της Αγίας Παρασκευής και ο ναός της Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Σαμαρίνας Γρεβενών: συμβολή στη μελέτη της θρησκευτικής ζωγραφικής στη Δυτική Μακεδονία στα τέλη του 18ου και στις αρχές του 19ου αιώνα. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2004. σ. 39.
- ↑ а б в г д Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας – Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας – Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 125.
- ↑ Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина // УДК. 7.035.1(495), 405. Посетен на 11 април 2014 г.
- ↑ Αποστόλου, Μαρία. ΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΚΑΙ ΜΕΤΑΒΥΖΑΝΤΙΝΑ ΓΡΕΒΕΝΑ // gefiri.gr. Посетен на 17 май 2014 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
