Преображение Господне (Самарина)
| „Преображение Господне“ Μεταμορφώσεως του Σωτήρος | |
 Поклонение пред агнеца, фреска в апсидата, Михаил Анагност, 1819 | |
 Местоположение в Гревена | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Самарина |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Гревенска |
| Изграждане | 1813 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свето Преображение Господне“ (на гръцки: Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος), бивша „Света Параскева“,[1] е манастирска православна църква, разположена край пиндското село Самарина, Егейска Македония, Гърция.[2]
Църквата е разположена на 4,5 km южно от Самарина и на 100 m западно от манастира „Света Параскева“, на който е метох. Църквата е построена в 1813 година.[3][2] Парвоначално е посветена на Света Параскева според ктиторския надпис, но по-късно е преименувана на „Преображение Господне“ – в историята на Хрисант от 1856 година вече е „Преображение“.[2]
В архитекурно отношение е впечатляваща трикорабна базилика с дървен покрив с елементи на кръстокуполна църква. На запад има нартекс, а на юг отворен трем. Входовете са от запад и юг. Нартексът е по-високо от наоса и е свързан с него през сводест вход. Светилището също е по-високо от наоса.[2]
Наосът и куполът са изписани е от местните майстори Димитър Зограф и синовете му отец Йоан Анагност и Михаил Анагност- според надписа над входа на наоса, живописта е завършена в октомври 1819 година.[4] Подписът им гласи: διά χειρός των ευτελών Δημητρίου και Μιχαήλ αναγνώστου και αναγνώστου Π(α)π(α)ιω(άννου) εκ της ιδίας χώρας Σαμαρίνας.[1] В 1815 година изработва престолните икони за църквата.[5] Живопис в нартекса няма. Външната рамка на входната врата на католикона е украсена с каменни релефи – декоративни растения и двуглави орли.[2]
При Гревенското земетресение през 1995 година храмът претърпява ограничени щети.[2]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[2]
-
Зографският надпис -
Смъртта на фараона в Черно море -
Богородица с Исус Христос, 1815 г., престолна икона на Михаил Анагност
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 261. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 129.
- ↑ Εκκλησίες - Μονές // Κοινότητα Σαμαρίνας. Посетен на 12 април 2014 г.
- ↑ Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина // УДК. 7.035.1(495), 406. Посетен на 11 април 2014 г.
- ↑ Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина // УДК. 7.035.1(495), 405. Посетен на 11 април 2014 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
