Свети Димитър (Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
„Свети Димитар“
24 2 храм св вмч Димитрия.jpg
Църквата от юг
Ohrid OSM.svg
41.1144° с. ш. 20.7951° и. д.
„Свети Димитър“
Местоположение в Охрид
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Охрид
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Охрид
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

„Свети великомъченик Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети великомаченик Димитриј“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена близо до Горната порта, преди началото на двора на „Света Богородица Перивлепта“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата от изток

Няма точни сведения за времето на изграждането ѝ и съответно в науката има различни предположения. Джордже Мано Зиси датира живописта в края на XIV век и началото на XV век. Радивое Любинкович и Миряна Чорович-Любинкович датират живописта преди 1334 година. Воислав Джурич датира църквата в третата четвърт на XIV век. Цветан Грозданов датира живописта в седемдесетте или осемдесетте години на XIV век.[2]

От по-късни документи се разбира, че църквата е била параклис на манастира „Света Богородица Перивлепта“ и е била част от Първа охридска енория.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е малък еднокорабен храм с голяма тристранна апсида на изток. Размерите са 7,34 m x 4,49 m. Има два входа от южната и от западната страна. Имала е полукръгъл свод, заменен по-късно с покривът е на две води с дървена конструкция, видима отвътре. Вляво и вдясно от апсидата има две различни по големина полукръгли ниши. Правоъгълна ниша има и на северната стена в олтара. Осветлението става през бифора на северната стена и два малки отвора на източната – един в апсидата и един над нея.[2]

Градена е от ломен камък варовик и блокове обработен бигор с декоративна употреба на тухли и парчета керемини свързани с варов хоросан. В южната и в северната стена са взидани и части от мраморни колони и една прозоречна рамка от по-стара, вероятно антична сграда. Венците на фасадите са от три реда тухли, от които средният е зъбчесто поставен.[2]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис, Михаил Анагност, XIX век
Царските двери с изображение на Благовещение, Михаил Анагност, XIX век

Живописта се придържа към тематичната традиция на охридските еднокорабни църкви. Дело е на двама зограби и качеството ѝ е средно и показва осезателно спадане на нивото на зографското изкуство в Охрид. Първият майстор е изписал стенописите на южната стена и запазените части от апсидата – Възнесение и Христос на риза. Той спазва класическите пропорции, равнотежестта на композициите и сигурния чертеж, докато при втория фигурите са непропорционални, с недобър колорит и беизразни – Успение и Преображение.[2]

В църквата е запазена голяма част от оригиналната живопис. На западната стена в първата зона от юг са Света Параскева и Света Варвара, а от север светците Константин и Елена. Във втората зона над входа е Успение Богородично, а в горната част е Преображение Господне. На северната стена в първата зона е Дейсис, Свети Климент Охридски, Свети Георги, Свети Прокопий, Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат. Във втората зона Влизане в Йерусалим, Разпятие, Мироносците на Христовия грод и Слизане в Ада. В най-горната зона са изобразени пророци в медальони, между които могат да се разпознаят Давид, Соломон и Йеремия. На източната стена, под върха на апсидата оригиналните стенописи са унищожени и има по-нова живопис.[2] В дяконикона около 1840 година Михаил Анагност от Самарина изобразява Мелхиседек.[3] От старата живопис има остатъци от двете страни на апсидата – архангел Гавриил и Богородица от Благовещение. Над конхата е изображението на Христос на риза, а при самия връх по цялата ширина е Възнесение Господне. На южната стена в първата зона е патронът Свети Димитър и вероятно Свети Николай. Във втората зона на южната стена са Рождество Христово, Сретение, която е частично запазена и Възкресение Лазарево, която също е частично запазена.[2]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът има голям фриз с дейсисна композиция от десет апостола. Двамата липсващи апостоли вероятно са отсечени и вероятно иконостасът е правен за друга охридска църква. Иконостасът завърщва с резбован змийски кръст и Разпятие с размери 230 х 245 х 3 m, което се датира в XV – XVI век.[2] На иконостаса има и четири икони: „Свети Димитър“, „Света Богородица с Христос“, „Исус Христос“, Царски двери от ΧΙΧ век.[4][1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 24 август 2015 г.
  2. а б в г д е ж з и к Црква Св. Димитрија. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 23 септември 2017.
  3. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 448.
  4. Цркви во Прва охридска парохија. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 21 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония