Свети Атанасий (Калища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
„Свети Атанасиј“
Freski od Sv. Atanasij Kališki (10).jpg
Стенописи на Света Марина, Света Неделя и Света Варвара
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Калища
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Струга
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут паметник на културата
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“) е скална православна църква край стружкото село Калища, Република Македония. Днес църквата е част от Дебърско-Кичевската епархия.[1]

Църквата се намира на около петстотин метра южно от Калищкия манастир, в една скала над Охридското езеро с вход от южната страна. Достъпът е възможен чрез каменни стълби, направени в ново време.[1]

Във вътрешността е запазен най-големият ансамбъл на средновековната живопис в Стружко. Надписът от външната страна на входа е унищожен, но стилистичните белези на фреските недвусмислено ги датират в шестдесетте години на XIV век. Изборът на композициите и светците в ено относително малко пространство е извършен със знание и мярка, което говори за доста образовен зограф. В XIX век църквата е отново изписана. В 1964 година първоначалните фрески са консервирани, а живописта от XIX век е запазена само там, където първоначалният е унищожен. В горната зона са изобразени сцени от Големите празници: Рождество Христово, Сретение, Разпятие, Мироносниците на празния Христов гроб, Благовещение и композицията Дейсис. От светците са Свети Климент Охридски, Свети Николай Чудотворец и допоясните фигури на мъчениците – Света Петка, Света Марина, Света Неделя и Света Варвара – изобразени на южната стена в правоъгълни рамки, които имитират икони. Подобни изображения имаме още от XI век в катедралната църква „Света София“ в Охрид. Особеността на фреските в пещерната църква е в еклектичното отношение - изоставен е сухият Палеологов класицизъм, доминиращ в голям брой паметници от края на първата половина на XIV век. Рисувани с един замах, с твърди форми, но свободни драперии и чувство за светло-тъмен контраст чрез цветовите отношения, образите в църквата в голяма мяра се доближават до някои фрески от „Света Богородица Заум“ от 1361 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пештерна црква Свети Атанасија. // Macedonium. Посетен на 6 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония