Калищки манастир
| Калищки манастир Калишки манастир | |
|---|---|
 общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Калища |
| Вероизповедание | Македонска православна църква - Охридска архиепископия |
| Епархия | Ставропигия |
| Изграждане | XI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Калищки манастир в Общомедия | |
Калищкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ или само Калища (на македонска литературна норма: Калишки манастир) е единият от двата ставропигиални манастири на Македонската православна църква. Обителта е действащ женски манастир и е известна със старата си скална църква. Патронният празник на манастира е на Голяма Богородица.
Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е разположен на северния бряг на Охридското езеро на около 10 километра западно от град Струга, в близост до стружкото село Калища и недалече от границата между Северна Македония и Албания. През 1889 г. Царевна Миладинова посещава манастира и го описва така:
| „ | Калища е скромна старинна обител. Пълен покой. Никакъв шум, освен шума, който идва от слабо плискащите се езерни води и люлението на близките кестенови гори. Един отшелник и един стар прегърбен прислужник поддържат вечно горящото кандило пред лика на светата божия майка. Колко Калища край водите на Охридското езеро отдалече напомня Шильонския замък![1] | “ |
Обща информация[редактиране | редактиране на кода]
Царевна Миладинова съобщава, че манастирът Калища (Калишча) е принадлежал на село Калища, когато населението е било християнско, а след това преминава към село Радожда. Манастирът е разрушаван и подновен в по-ново време.[1] Така днес покрай новата църква от XX век, е запазена и по-старата - „Рождество Богородично“ от XV век. Част от нея е вградена в пещера и има стенописи от втората половина на XVI век.[2] В манастирския комплекс има още жилищни крила и административна сграда.
Манастирът Калища е доста популярна туристическа дестинация в района на Охридското езеро.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Манастирските конаци
Икона на входа на църквата
Поглед към манастира
Северно крило от царските двери в „Света Богородица“, XVI – XVII век
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Миладинова-Алексиева, Царевна, „Епоха, земя и хора. Към Охрид и Струга“, вестник „Мир“, 40, No 10238, 1 септември 1934, стр. 3
- ↑ Palaeobulgarica: Старобългаристика, том 25, БАН, 2001, стр. 65.
Портал „