Пула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пула (град))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пула.

Пула
Pula
Знаме
    
Герб
Pula Aerial View.jpg
Relief map of Croatia.png
44.8667° с. ш. 13.8333° и. д.
Пула
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Жупания Истрийска жупания
Площ 51 650 000 m²
Надм. височина 30 m
Население () 62 080 души
Пощенски код 52 100
Телефонен код 052
Пула в Общомедия

Пула (на хърватски: Pula) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море. Пула е с население от 62 080 жители (2005 г.) и обща площ от 51,65 km². Намира се на 30 m н.в.. От XIX век до Първата световна война Пула е била главното пристанище на австро-унгарската военноморска флота.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Бронзов макет на Пула

Пула е най-големият град в област Истрия. Населението на общината е 90 000, а самият град има 62 080 жители (2005). Други селища в рамките на общината са: Барбан (2802 жители), Фажана (3050 жители), Лижнян (2945 жители), Марчана (3903 жители), Медулин (6004 жители), Светвинченат (2218 жители) и Воднан (5651 жители).

Мнозинството от гражданите са хървати, съставляващи 71,45% от цялото население. Останалите етноси са: 3415 сърби (5,83%), 2824 италианци (4,82%), 980 бошняци (1,67%) и 731 определящи се като словенци (1,25%).[1]

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Карта на полуостров Истрия

Градът е разположен на адриатическото крайбрежие на полуостров Истрия в подножието на седем хълма във вътрешната част на дълбок залив. По този начин Пула представлява добре защитено пристанище (дълбочината достига 38 m). Заливът е отворен на северозапад от две места, едното директно към морето а другото през канала Фажана.

Днешната географска площ на града възлиза на 5165 хектара, като 4159 от тях са от сушата и 1015 хектара морска територия.[2]

Защитен от север от Алпите, както и от вътрешните истрийски възвишения, районът има средиземноморски мек климат. Най-високата средна температура през Август е 24 °C, а най-ниска средна през януари 5 °C.

В града се наблюдават два основни типа ветрове – бора, донасящ студено и ясно време през зимата, и южнякът юго, донасящ дъжд през лятото.[3]


Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно
Средни максимални температури (°C) 10 10 13 16 21 25 28 28 24 20 14 10 18,25
Средни минимални температури (°C) 2 2 4 8 12 16 18 18 15 12 7 4 9,8
Средни месечни валежи (mm) 78 64 65 70 56 53 48 75 85 85 80 112 72,6
Източник [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Амфитеатърът отвътре

Свидетелства за присъствието на Homo erectus (изправен човек) от преди 1 милион години по тези места са открити в пещерата Сандаля край Пула.[5] Керамични изделия от Новокаменната епоха (Неолит 6000 – 2000 пр. Хр.) свидетелстващи за човешко заселване също са открити в околностите на града. През Бронзовата ера (1800 – 1000 пр. Хр.) в Истрия се появяват нов тип селища, наречени gradine или „укрепени хълмове“.[6] Открити са много предмети от късната бронзова епоха, изработени от кости – инструменти за шлифоване, за пробиване, шивашки игли и др. Открити са също и бронзови украшения.[7] Типът на находките от този период кореспондира с подобни такива от поречието на река Дунав. Обитателите на Истрия от Бронзовата епоха са известни като прото-илири.

На база на археологически разкопки са датирани селища от Х век пр. Хр. Намерените древнограцка керамика и част от статуя на Аполон са атестат за присъствието на гръцката култура по тези земи. Гръцка следа е намесена и в приписването на основаването на град Polai (Полай) на колхидите. Колхидите преследвали Язон в северна Адриатика, но изправени пред невъзможността да го хванат, се заселили на това място, наричайки го Полай, което означава „град на убежището“.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Арената

През класическата античност районът е населяван от хистри (илирийско племе),[8] което е записано от Страбон. Полуостров Истрия е завладян от римляните през 177 г. пр. Хр., започвайки период но романизацията му. Градът е издигнат в ранг на колония през 46 – 45 г. пр. Хр., по времето на Юлий Цезар, като десети регион от Римската империя.[8][9] През този период селището нараства, достигайки в зенита си население от 30 000 жители. Градът се превръща във важно римско пристанище с обширна околия под неговата юрисдикция. По време на гражданската война от 42 г. пр. Хр. между триумвирата Октавиан, Марк Антоний и Лепид срещу убийците на Юлий Цезар – Марк Юний Брут и Касий, градът взема страната на Касий след като е бил основан от неговия брат Квинт Касий Лонгин. След победата на Октавиан градът е разрушен, но скоро след това е издигнат наново по искане на дъщеря му Лулия. Тогава е наречен Colonia Pietas Iulia Pola Pollentia Herculanea. Извършено е мащабно строителство. Между 27 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр. е построена великата Арена Пула,[10] голяма част от която е запазена и до днес. Изгражда се канализация и водоснабдяване. Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти. Малко от тях са запазени: Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.

Пула е мястото на екзекуцията на Констанций Гал. По времето на император Септимий Север името на селището е променено на Res Publica Polensis. През 425 г. сл. Хр. градът става център на епископия, за което свидетелстват остатъци от основите на няколко религиозни сгради.[8]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Санта Мария Формоза

След падането на Западната Римска Империя, регионът е нападнат от остготите. Пула на практика е опустошена от германския генерал Одоакър през 476 година. Градът е във владение на Остготите от 493 г. до 538 г., след което преминава под управлението на Равенската Екзархия. През този период Пула просперира отново и става главно пристанище на Византийската флотилия и съществена част от Византийската империя. Базиликата Санта Мария Формоза е построена по това време.

Първата поява на славяните по тези земи е датирана от VII век. Те реално никога не се заселват в града, което запазва неговия романски дух. Историята на Пула и Истрия продължават своя бурен ход, рефлектиран от стратегическото им положение и местенето на границите на европейските сили.

От 788 г. Пула преминава във владение на кралството на франките и Карл Велики. Тогава се въвежда феодалната система. Градът става седалище на графа на Истрия до 1077 г. През 1148 г. Пула е превзета от венецианците и през 1150 г. градът се заклева във вярност към Венецианската република. От този момент съдбата на града е обвързана в продължение на векове с венецианското владичество. През 1192 г. за кратко Пула е завладяна от пизанците но скоро след това Венеция си връща притежанието.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Арката на Сергий

Градът е добре известен с останките от древноримски сгради. Най-прочут от тях безспорно е амфитеатърът от I век, който е сред шестте най-големи оцелели римски арени[10] в света.[10] Амфитеатърът е много добре запазен и се използва и днес за летните филмови фестивали, както и за концерти на открито. По време на Втората световна война италианската фашистка администрация замисля арената да бъде демонтирана камък по камък, за да се пренесе в Италия. Начинанието е изоставено, след като се разбира цената за осъществяването му.

Храмът на Август

Други две забележителни и добре запазени останки от римско време са триумфалната арка от I век – Арката на Сергий и Храмът на Август от същата епоха, който е разположен на форума при управлението на император Август.

Форумът на Август е изграден през първи век пр. Хр. в близост до морския бряг. Този римски търговски и административен център на града остава главен площад на класическа и средновековна Пула. Площадът е сърцето на града и в наши дни заедно с издигащият се в северозападния му край Храм на Август.

По римско време тук е имало три храма: един централен храм и два храма-близнаци, посветени на Август и Диана, разположени от двете му страни. Централният храм бил посветен на трите най-важни богове в Древен Рим: Юпитер, Юнона и Минерва, наричани „Капитолийска Триада“. От трите храма напълно е съхранен само храмът на Август. От храма на Диана е запазена само задната му стена, която била използвана при строителството на сградата на Кметството в 13 век.

Два римски театъра устояват на разрухата на времето. По-малкият, с диаметър на кръга 50 m (от II век), се намира близо до центъра, а по-големият, с диаметър на кръга 100 m ( от I век сл. Хр.) е в южния край на града.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Като резултат от богатата си политическа история, Пула е град на колоритна смесица от култури и езици. Тук се преплитат Средиземноморието и Централна Европа, древността и съвремието. Архитектурата на Пула отразява тези исторически наслоявания. Местните жители като правило владеят чужди езици, най-вече италиански, но също немски и английски. От 30 октомври 1904 г. до март 1905 г. в Пула живее световноизвестният ирландски писател Джеймс Джойс. Той преподавал английски език в училище Берлиц на военноморски офицери от Австро-Унгария, които били настанени в местната корабостроителница. Докато е в Пула, Джойс организира разпространяването на своята сатирична балада за Уилям Бътлър Йейтс и Джордж Ръсел.[11]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Футбол – НК Истра 1961 и НК Истра
  • Волейбол – ОК ОТР Банка Пула
  • Хандбал – РК Арена
  • Баскетбол – КК Стоя и КК Истра
  • Плуване – СК Арена
  • Джудо – ДК Истърски борац и ДК Пулафит
  • Гребане – Истра

Близки градчета и селища[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Побратимени и партньорски градове[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени[редактиране | редактиране на кода]

Специално съдружие[редактиране | редактиране на кода]

Силни взаимовръзки и приятелски отношения[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Croatia 2001 census
  2. Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 24
  3. Шаблон:Wikisource1911Enc Citation
  4. A short historical overview of Istria and, especially, Pula
  5. Istria on the Internet – Archeology – Bronze Age Excavation Sites. // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  6. Istria on the Internet – Archeology – Castellieri / Gradine / Hillforts. // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  7. а б в A HISTORICAL OUTLINE OF ISTRIA. // www2.arnes.si. Посетен на 27 January 2010.
  8. Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 10
  9. а б в Kristina Džin: 2009, Page 7
  10. Dear Dirty Dublin – redirect. // Lib.utulsa.edu. Посетен на 2009-08-23.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]