Пула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пула (град))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пула.

Пула
Pula
Знаме    Герб
Pula Aerial View.jpg
Relief map of Croatia.png
44.8667° с. ш. 13.8333° и. д.
Пула
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Жупания Истрийска жупания
Надм. височина 30 m
Население () 62 080 души
Пощенски код 52 100
Телефонен код 052
Пула в Общомедия

Пула (на хърватски: Pula) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море. Пула е с население от 62 080 жители (2005 г.) и обща площ от 51,65 km². Намира се на 30 m н.в.. От 19-ти век до Първата световна война, Пула е била главното пристанище на австро-унгарската военноморска флота.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Бронзов макет на Пула

Пула е най-големият град в област Истрия. Населението на общината е 90 000, а самият град има 62 080 жители (2005). Други селища в рамките на общината са: Барбан (2802 жители), Фажана (3050 жители), Лижнян (2945 жители), Марчана (3903 жители), Медулин (6004 жители), Светвинченат (2218 жители) и Воднан (5651 жители).

Болшинството от гражданите са хървати съставляващи 71,45% от цялото население. Останалите етноси са: 3415 сърби (5,83%), 2824 италианци (4,82%), 980 босненци (1,67%) и 731 определящи се като словенци (1,25%).[1]

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Карта на полуостров Истрия

Градът е разположен на адриатическото крайбрежие на полуостров Истрия в подножието на седем хълма във вътрешната част на дълбок залив. По този начин Пула представлява добре защитено пристанище (дълбочината достига 38 m). Заливът е отворен на северозапад от две места, едното директно към морето а другото през канала Фажана.

Днешната географска площ на града възлиза на 5165 хектара, като 4159 от тях са от сушата и 1015 хектара морска територия.[2]

Защитен от север от Алпите, както и от вътрешните истрийски възвишения, районът има средиземноморски мек климат. Най-високата средна температура през Август е 24 °C, а най-ниска средна през януари 5 °C.

В града се наблюдават два основни типа ветрове – бора, донасящ студено и ясно време през зимата, и южнякът юго, донасящ дъжд през лятото.[3]


Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно
Средни максимални температури (°C) 10 10 13 16 21 25 28 28 24 20 14 10 18,25
Средни минимални температури (°C) 2 2 4 8 12 16 18 18 15 12 7 4 9,8
Средни месечни валежи (mm) 78 64 65 70 56 53 48 75 85 85 80 112 72,6
Източник [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Амфитеатърът отвътре

Свидетелства за присъствието на Homo erectus (изправен човек) от преди 1 милион години по тези места са открити в пещерата Сандаля край Пула.[5] Керамични изделия от Новокаменната епоха (Неолит 6000 – 2000 пр. Хр.) свидетелстващи за човешко заселване също са открити в околностите на града. През Бронзовата ера (1800 – 1000 пр. Хр.) в Истрия се появяват нов тип селища, наречени gradine или „укрепени хълмове“.[6] Открити са много предмети от късната бронзова епоха, изработени от кости – инструменти за шлифоване, за пробиване, шивашки игли и др. Открити са също и бронзови украшения.[7] Типът на находките от този период кореспондира с подобни такива от поречието на река Дунав. Обитателите на Истрия от Бронзовата епоха са известни като прото-илири.

На база на археологически разкопки са датирани селища от Х век пр. Хр. Намерените древнограцка керамика и част от статуя на Аполон са атестат за присъствието на гръцката култура по тези земи. Гръцка следа е намесена и в приписването на основаването на град Polai (Полай) на колхидите. Колхидите преследвали Язон в северна Адриатика, но изправени пред невъзможността да го хванат, се заселили на това място, наричайки го Полай, което означава „град на убежището“.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Арената

През класическата античност районът е населяван от хистри (илирийско племе),[8] което е записано от Страбон. Полуостров Истрия е завладян от римляните през 177 г. пр. Хр., започвайки период но романизацията му. Градът е издигнат в ранг на колония през 46 – 45 г. пр. Хр., по времето на Юлий Цезар, като десети регион от Римската империя.[8][9] През този период селището нараства, достигайки в зенита си население от 30 000 жители. Градът се превръща във важно римско пристанище с обширна околия под неговата юрисдикция. По време на гражданската война от 42 г. пр. Хр. между триумвирата Октавиан, Марк Антоний и Лепид срещу убийците на Юлий Цезар – Брут и Касий, градът взема страната на Касий след като е бил основан от неговия брат Квинт Касий Лонгин. След победата на Октавиан градът е разрушен, но скоро след това е издигнат наново по искане на дъщеря му Лулия. Тогава е наречен Colonia Pietas Iulia Pola Pollentia Herculanea. Извършено е мащабно строителство. Между 27 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр. е построена великата Арена Пула,[10] голяма част от която е запазена и до днес. Изгражда се канализация и водоснабдяване. Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти. За съжаление малко от тях остават до наши дни: Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.

Пула е мястото на екзекуцията на Констанций Гал. По времето на император Септимий Север името на селището е променено на Res Publica Polensis. През 425 г. сл. Хр. градът става център на епископия, за което свидетелстват остатъци от основите на няколко религиозни сгради.[8]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Санта Мария Формоза

След падането на Западната Римска Империя, регионът е нападнат от остготите. Пула на практика е опустошена от германския генерал Одоакър през 476-та година. Градът е във владение на Остготите от 493 г. до 538 г., след което преминава под управлението на Равенската Екзархия. През този период Пула просперира отново и става главно пристанище на Византийската флотилия и съществена част от Византийската империя. Базиликата Санта Мария Формоза е построена по това време.

Първата поява на славяните по тези земи е датирана от VII век. Те реално никога не се заселват в града, което запазва неговия романски дух. Историята на Пула и Истрия продължават своя бурен ход, рефлектиран от стратегическото им положение и местенето на границите на европейските сили.

От 788 г. Пула преминава във владение на кралството на франките и Карл Велики. Тогава се въвежда феодалната система. Градът става седалище на графа на Истрия до 1077 г. През 1148 г. Пула е превзета от венецианците и през 1150 г. градът се заклева във вярност към Венецианската република. От този момент съдбата на града е обвързана в продължение на векове с венецианското владичество. През 1192 г. за кратко Пула е завладяна от пизанците но скоро след това Венеция си връща притежанието.

Венеция, Наполеон, Хабсбурги[редактиране | редактиране на кода]

Австро-Унгария, Италия[редактиране | редактиране на кода]

Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Арката на Сергий

Градът е добре известен с останките от древноримски сгради. Най-прочут от тях безспорно е амфитеатърът от I век, който е сред шестте най-големи оцелели римски арени[10] в света.[10] Амфитеатърът е много добре запазен и се използва и днес за летните филмови фестивали, както и за концерти на открито. По време на Втората световна война италианската фашистка администрация замисля арената да бъде демонтирана камък по камък, за да се пренесе в Италия. Начинанието е изоставено, след като се разбира цената за осъществяването му.

Храмът на Август

Други две забележителни и добре запазени останки от римско време са триумфалната арка от I век – Арката на Сергий и Храмът на Август от същата епоха, който е ситуиран на форума при управлението на император Август.

Форумът на Август е изграден през първи век пр. Хр. в близост до морския бряг. Около него са били разположени храмовете на Юпитер, Юнона и Минерва. Този римски търговски и административен център на града остава главен площад на класическа и средновековна Пула. Площадът е сърцето на града и в наши дни заедно с издигащият се в северозападния му край Храм на Август. Останки от храма на Юнона са вградени в задната фасада на построената през XIII век сграда на кметството.

Два римски театъра устояват на разрухата на времето. По-малкият, с диаметър на кръга 50 m (от II век), се намира близо до центъра, а по-големият, с диаметър на кръга 100 m ( от I век сл. Хр.) е в южния край на града.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Като резултат от богатата си политическа история, Пула е град на колоритна смесица от култури и езици. Тук се преплитат Средиземноморието и Централна Европа, древността и съвремието. Архитектурата на Пула отразява тези исторически наслоявания. Местните жители като правило владеят чужди езици, най-вече италиански, но също немски и английски. От 30 октомври 1904 г. до март 1905 г. в Пула живее световно известният ирландски писател Джеймс Джойс. Той преподавал английски език в училище Берлиц на военноморски офицери от Австро-Унгария, които били настанени в местната корабостроителница. Докато е в Пула, Джойс организира разпространяването на своята сатирична балада за Уилям Бътлър Йейтс и Джордж Ръсел.[11]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футбол-НК Истра 1961 и НК Истра (NK Istra 1961 и NK Istra)

Волейбол-ОК ОТР Банка Пула (OK OTP Banka Pula)

Хандбал-РК Арена (RK Arena)

Баскетбол-КК Стоя и КК Истра (KK Stoja и KK Istra)

Плуване-СК Арена (SK Arena)

Джудо-ДК Истърски борац и ДК Пулафит (JK Istarski borac и JK PulaFit)

Гребане-Истра (VK Istra)

Близки градчета и селища[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Побратимени и партньорски градове[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени[редактиране | редактиране на кода]

Специално съдружие[редактиране | редактиране на кода]

Силни взаимовръзки и приятелски отношения[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Croatia 2001 census
  2. Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 24
  3. Шаблон:Wikisource1911Enc Citation
  4. A short historical overview of Istria and, especially, Pula
  5. Istria on the Internet – Archeology – Bronze Age Excavation Sites. // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  6. Istria on the Internet – Archeology – Castellieri / Gradine / Hillforts. // istrianet.org. Посетен на 27 January 2010.
  7. а б в A HISTORICAL OUTLINE OF ISTRIA. // www2.arnes.si. Посетен на 27 January 2010.
  8. Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 10
  9. а б в Kristina Džin: 2009, Page 7
  10. Dear Dirty Dublin – redirect. // Lib.utulsa.edu. Посетен на 2009-08-23.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]