Алида Вали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алида Вали
Alida Valli
италианска актриса
Valli-American-1947.jpg
Родена
Баронеса Алида Мария Лаура Алтенбургер фон Маркенштайн-Фрауенберг
Починала
Погребана Кампо Верано, Рим, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1936–2002
Награди Почетна „Златен лъв“ (1997)
Семейство
Съпруг Оскар Де Мейо
(1944–1952;развод)
Деца 2

Подпис Alida Valli signature.svg
Уебсайт www.alidavalli.net
Алида Вали в Общомедия

Алида Вали (на италиански: Alida Valli) е италианска актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 15-годишна възраст Алида се премества в Рим, където участва в експериментален филмов център, който обучава филмови актьори и режисьори. Нейният филмов дебют се състои в Италия през 1934 г. Постига първия си успех през 1939 г. след освобождаването на филма "Три хиляди лири на месец". След много комедийни роли, Вали успешно се проявява като драматична актриса във филма "Малкият древен свят" (1941). По време на Втората световна война Вали продължава да снима, играе главна роля във филмите "Addio Kira" (1942) и "Ние сме живи" (1942), базирани на автобиографичния роман "Ние сме живи" емигранти от СССР Алиса Розенбаум, и също "Днес нищо ново" (1942).

През 1944 г. Вали се жени за художника и композитор Оскар де Майо, от когото ражда двама сина: Карло и Лари. През 1952 г. двойката се развежда.

В края на 40-те години на миналия век я забелязва холивудският продуцент Дейвид Селзник, решил да превърне Вали във втората Ингрид Бергман. В Холивуд Алида Вали се появява в няколко филма на Алфред Хичкок и в „Третият човек“ (1949) на Карол Рийд.

В началото на 50-те години се завръща в Европа, където по-късно се появява в много италиански и френски филми.

На филмовия фестивал във Венеция през 1997 г. актрисата е отличена с почетния „Златен лъв“ за дългогодишната си филмова кариера. За последен път на филмовите екрани се появява през 2002 г. във филма „Великата седмица“ с Мира Сорвино в главната роля.

В Италия Вали е известна и като театрална актриса. Има роли в пиесите на "Росмерсхолм" на Хенрик Ибсен, "Хенри IV" от Луиджи Пирандело, "Епитафът на Джордж Дилън" от Джон Озбърн и "Изглед от моста" на Артър Милър.

Алида Вали умира в дома си в Рим на 84-годишна възраст. Кметът на Рим Валтер Велтрони казва след смъртта и: „Италианското кино загуби едно от най-ярките и най-изразителни лица“. Вали е погребана в римското гробище на Верано.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1946 Йожени Гранде Eugenia Grandet Йожени Марио Солдати
1949 Третият човек The Third Man Ана Шмидт Карол Рийд
1953 Ние жените Siamo donne Алида Джани Франчиолини
1954 Чувство Senso Контеса Ливия Серпиери Лукино Висконти
1957 Викът Il Grido Ирма Микеланджело Антониони
1958 Перли на лунна светлина Les bijoutiers du claire de lune Флорентин Роже Вадим
1967 Едип цар Edipo re Меропе Пиер Паоло Пазолини
1970 Стратегията на паяка Strategia del ragno Драйфа Бернардо Бертолучи
1976 Двадесети век Novecento Г-жа Пиопи Бернардо Бертолучи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alida Valli, imdb.com.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия