Одоакър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Одоакър
Царството на Одоакър 480

Флавий Одоакър или Одоакер (Odoacer, Odovacer, Odowakar, Odoacar, Odovakar, на латински: Flavius Odovacer, Odovacar, Odovacrius, * 433 г., † 15 март 493 г. в Равена) е римски войник (вероятно от германски произход), който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (Rex Italiae).

Одоакър е син на скира Едекон, който е на служба при хунския крал Атила и е сред неговите приближени, и е брат на Хунулф, който се издига в Източната Римска империя до магистър милитум. Той расте в двора на Атила, по вероизповедание е арианин и вероятно е неграмотен.

Одоакър служи в охраната на западноримския император Антемий.

След като генерал Флавий Орест през 475 г. изгонва последния легитимен император на Западната Римска империя Юлий Непот и издига своя син Ромул Августул за император, варварските помощни войски (федерати) с водач Одоакър се разбунтуват и искат земя в Италия, което Орест отказва.

Понеже почти няма регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на 22 август 476 г. Одоакър за крал.

В края на август 476 г. Одоакър убива Орест, а малко след това и неговия брат. Същата година сваля от престола и Ромул Августул, като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в Константинопол, че Запада няма нужда от свой август и се подчинява на единствения римски император, управляващ на Изток. Обявява се за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот, източноримският император Зенон го признава като независим управител на Италия под източноримска защита.

Одоакър раздава земя или части от данъчните доходи на навлезлите германи (преди всичко херули, скири и тюринги), като запазва непокътнати римската правна и данъчна система, римското управление и Сената. Той сече монети.

През 477 г. Одоакър завзема от вандалите Сицилия. През 481 г. завоюва Далмация, през 488 г. разрушава царството на ругите в Норик. Неговият брат Хунулф преселва романското население от северните граници.

От 488 г. Одоакър има стълкновения с настъпващите от Балканите остроготи, които биват подпомагани от Източната империя заради завоюването на Далмация. Одоакър скъсва контактите си с Константинопол и издига през 490 г. своя син от Сунигилда Тела за цезар.

След неуспехи през 489 г. при Изонцо, след това при Верона и на 11 август 490 г. на Ада и дълга обсада в Равена, сключва след Гарвановата битка през 493 г. на 27 февруари 493 г. примирие с остготския крал Теодорих Велики, най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от Теодорих. Синът му Тела се спасява в Галия, убит е още същата година, при опит да се върне в Италия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Maria Cesa: Il regno di Odoacre. La prima dominazione germanica in Italia. In: B. Scardigli, P. Scardigli (Hrsg.): Germani in Italia. Rom 1994, S. 307–320.
  • John M. O'Flynn; Generalissimos of the western Roman Empire. University of Alberta Press, Edmonton 1983, ISBN 0888640315.
  • Guy Halsall: Barbarian Migrations and the Roman West, 376–568. Cambridge University Press, Cambridge 2007, ISBN 9780521434911, S. 278ff.
  • Dirk Henning: Periclitans res Publica: Kaisertum und Eliten in der Krise des Weströmischen Reiches 454/5-493 n. Chr. Stuttgart 1999, ISBN 3-515-07485-6.
  • Arnold Hugh Martin Jones: The constitutional position of Odoacer and Theoderic. In: Journal of Roman Studies 52, 1962, S. 126–130.
  • Edward A. Thompson: Romans and Barbarians. The decline of the Western Empire. Madison 1982, ISBN 0-299-08704-2.
  • László Várady: Epochenwechsel um 476. Odoaker, Theoderich der Große und die Umwandlungen. Budapest/Bonn 1984, ISBN 3774921075.
  • Хервиг Волфрам: Gotische Studien. Volk und Herrschaft im Frühen Mittelalter. C. H. Beck, München 2005.
  • Хервиг Волфрам: Odowakar. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 21, S. 573–575.

Външни препратки[редактиране | edit source]