Херули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щит на вожд на херулите в по-късната римска армия

Херули (на латински: Eruli или Heruli, на латински и гръцки (Eilourioi) се произнася различно)[1] са източногерманско племе, което за пръв път се споменава малко след 250 г. сл. н. е. на Черно море, по-точно Северното причерноморие, река Дунав, и долен Рейн.

Херулите участват през втората половина на III век в морските нападения на готите и стигат до Гърция, където през 267/68 г. ограбват Атина. През IV век са известни като наемници в Древен Рим. Една група създава собствено кралство в Панония през 470 г., което през 510 г. е покорено от лангобардите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bruno Rappaport: Heruli. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VIII,1, Stuttgart 1912, Sp. 1150 – 1167.
  • Günter Neumann, Matthew Taylor: Heruler. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 14, Walter de Gruyter, Berlin/New York 1999, ISBN 3-11-016423-X, S. 468 – 474.
  • Walter Pohl: Die Gepiden und die gentes an der mittleren Donau nach dem Zerfall des Attilareiches. In: Herwig Wolfram, Falko Daim: Die Völker an der mittleren und unteren Donau im fünften und sechsten Jahrhundert. Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1980, ISBN 3-7001-0353-0, S. 239 – 305.
  • Йорданес: Гетика (25).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rappaport, Heruli (1912), Sp. 1150. Neumann, Heruler § 1a (1999), S. 468.