Линията е установена в края на октомври 1944 г. в Срем, северно от Белград. След като югославските партизани и Червената армия превземат Белград, отстъпващите части на Вермахта и хърватските въоръжени части се окопават, за да защитят оттеглянето на германските войски от Балканите.
Югославските партизани с помощ от съветски, български и италиански войски водят тежка зимна кампания и на 12 април 1945 г. успяват да пробият фронта. той се очертава като място на политически убийства на хиляди буржоазни младежи, особено от Белград[3]. Към 1-ва армия на югославските партизани е и 15-ти корпус на НОВЮ в състав от 48-ма и 42-ра македонски дивизии на НОВЮ.
Сремският фронт се очертава сред най-трудните фронтове в Югославия през Втората световна война. Когато по-голямата част от Червената армия се включва в Белградската операция, продължавайки към Унгария, югославската армия, използвайки партизански методи на труден терен, остава да се бие със силно укрепените сили на Оста. Младежи от Войводина и Централна Сърбия са масово изпращани на фронта, а качеството на тренировките и нивото на жертвите остава спорно[2].
Битката стартира западно от Сремска Митровица и се стабилизира през януари 1945 г. западно от Шид, след като градът сменя властта си при германските контраатаки. В края на март - началото на април 1945 г. частите на югославската армия предприемат офанзива на всички фронтове. Югославската 1-ва армия, командвана от Пеко Дапчевич, пробива защитата на германския 34-ти корпус в Срем на 12 април, превземайки Вуковар, Винковци, Жупания и напредват към Славонски брод и Загреб.
