Сремски фронт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сремски фронт
част от Югославския фронт от Втората световна война
Сремският фронт (долу вдясно) като част от европейския Източен фронт към април 1945 г.
Сремският фронт (долу вдясно) като част от европейския Източен фронт към април 1945 г.
Информация
Период 21 октомври 1944 – 12 април 1945[1]
Място Срем, Югославия
Резултат Оперативна германо - хърватска победа. Пропагандна съюзническа (партизанска) победа
Страни в конфликта

Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of SFR Yugoslavia.svg югославски партизани (включително Flag of Italy.svg италиански партизани)
Flag of Bulgaria.svg България

Германия Трети Райх
Независима хърватска държава Независима Хърватия

Командири и лидери

Flag of SFR Yugoslavia.svg Йосип Броз Тито

неизвестно

Жертви и загуби

Flag of SFR Yugoslavia.svgмежду 13 500 и 110000 ранени и убити по различните данни[2] + 165 италиански партизани
Flag of the Soviet Union.svg 1100
Flag of the Bulgarian Homeland Front.svg 630

Общо: 30 000
[2]

Сремски фронт в Общомедия

Сремският фронт (на сърбохърватски: Sremski front) е защитна линия на силите на Оста по време на Втората световна война.

Линията е установена в края на октомври 1944 г. в Срем, северно от Белград. След като югославските партизани и Червената армия превземат Белград, отстъпващите части на Вермахта и хърватските въоръжени части се окопават, за да защитят оттеглянето на германските войски от Балканите.

Югославските партизани с помощ от съветски, български и италиански войски водят тежка зимна кампания и на 12 април 1945 г. завземат изоставените от германо - хърватските сили позиции. Фронтът се очертава като място на политически убийства на хиляди буржоазни младежи, особено от Белград[3]. Към 1-ва армия на югославските партизани е и 15-и корпус на НОВЮ в състав от 48-а и 42-ра македонски дивизии на НОВЮ.

Операции[редактиране | редактиране на кода]

Сремската фронтова линия през април 1945 г.

Сремският фронт се очертава сред най-трудните фронтове в Югославия през Втората световна война. Когато по-голямата част от Червената армия се включва в Белградската операция, продължавайки към Унгария, югославската армия, използвайки партизански методи на труден терен, остава да се бие със силно укрепените сили на Оста. Младежи от Войводина и Централна Сърбия са масово изпращани на фронта, а качеството на тренировките и нивото на жертвите остава спорно, като се претендира за поне 30 хиляди загинали югославски войници[2].По същото време намиращи се в тила на немско - хърватските части мощни партизански корпуси не нанасят удар в гръб. Лековъоръжените войници - а понякога и невъоръжените са изпращани да нападат немските бункери, окопи, картечни гнезда и дори танкове, като укрепленията са били изградени на естествено защитени позиции. Тези безумни нападения са ужасявали дори Червеноармейците, свикнали с тежките загуби в сраженията. [4]На този фронт загиват и мнозинството от загиналите през войната "македонци", които Югославската и Скопската пропаганди приписват на "борбата с бугарската фашистичка окупация".[5]Заради тази противобългарска пропагандна цел сраженията на Сремският фронт рядко се споменават в Северна Македония, независимо че са били единственото голямо и най - кървавото сражение на Македонските партизани. Битката започва западно от Сремска Митровица, като се е планирало през декември да бъде превзет Загреб, и се стабилизира през януари 1945 г. западно от Шид, след като градът сменя властта си при германските контраатаки. На 12 април 1945 г., след като Виена е превзета от Червената армия, немците изоставят укрепленията си, защото отбраната на позицията е загубила смисъла си. Югославската 1-ва армия, командвана от Пеко Дапчевич влиза във Вуковар, Винковци, Жупания и напредват към Славонски брод и Загреб.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]