Дън Сяопин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дън Сяопин
邓小平
китайски политик
Deng Xiaoping and Jimmy Carter at the arrival ceremony for the Vice Premier of China. - NARA - 183157-restored(cropped).jpg
Роден
Починал

Религия атеизъм
Образование Комунистически университет на трудещите се от Изтока
Семейство
Съпруга Джуо Лин (1939 г. – 1997 г.)

Уебсайт
Дън Сяопин в Общомедия

Дън Сяопин (на традиционен китайски: 鄧小平, на опростен китайски: 邓小平, на пинин: Dèng Xiăopíng) е китайски политик, дългогодишен лидер на Китайската народна република от края на 70-те до началото на 90-те години на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-забележителните китайски държавници, Дън е определян като основната движеща сила за установяването на „китайския път“ към социализма, при който Китайската комунистическа партия запазва политическия си монопол, но дава широки възможности за частна инициатива в бизнеса. Това дава основание на много учени да определят китайския политико-икономически модел като „конфуциански“, а не социалистически, най-добре илюстриран с неговата реплика за „бялата и черната котка“.[1]

След началото на Културната революция Дън Сяопин изгубва всичките си ръководни длъжности. През март 1973 г. Дън Сяопин е възстановен на длъжност зам.-министър-председател. През април 1974 г. от името на китайското правителство Дън Сяопин присъства на 6-то специално заседание на ООН и разяснява теорията на Мао Дзъдун за трите свята.

Тъй като премиерът Чжоу Енлай е болен, с подкрепата на Мао Дзъдун, Дън Сяопин започва да ръководи ежедневната работа на Партията, държавата и армията и получава сърдечната подкрепа на целия китайски народ.

През октомври 1976 г. приключва културната революция. През юли 1977 г. на третия пленум на 10-тия конгрес на ККП са възстановени всички ръководни постове на Дън Сяопин в Партията, правителството и армията. Той успява да прокара осовната линия на икономическото изграждане на КНР да е сред целите на Партията.

Третият пленум на 11-конгрес на ККП разкрива нов период за китайските реформи и отваряне на вратите към света и модернизацията на страната. На настоящия пленум Дън Сяопин изиграва решаваща роля за историческия прелом на политиката на ККП. След пленума се оформя второто поколение политици на ККП, начело с Дън Сяопин.

Дън Сяопин създава и развива теорията за изграждане на социализма с китайска специфика. Тази теория научно изяснява същността на социализма, за първи път систематизирано отговаря на въпроса как да се изгради, укрепва и развива социализма в страна като Китай с изостанала икономика и култура. Според Дън Сяопин Китай още се намира в първоначалния период на социализма. Всичките програми и планове за развитие трябва да се изработят съобразно този факт. На 13-конгрес на ККП на базата на теорията на Дън Сяопин се изработва основната линия на ККП, т.е. поставя се икономическото изграждане като център на работата; определят се четирите основни принципа и политиката за реформи и отваряне вратите към света. Той посочи, че коренната задача на социализма е развитието на производителните сили. А науката и техниката са първата производителна сила; образованието е най-важното дело на един народ.

Дън Сяопин смята, че мирът и развитието са два главни проблема на сегашния свят. За разрешаване на въпроса на Хонконг, Макао и Тайван, за осъществяването на мирното обединение на държавата, той инициативно предложи концепцията „един Китай с два строя“. Благодарение на концепцията му стана възможно връщането на Хонконг и Макао на Китай, съответно през 1997 г. и 1999 г.


Под ръководството на Дън Сяопин, Китай въвежда независима самостоятелна външна политика и поставя петте принципа за мирното съвместно съществуване за основа на нов ред в международната политика и икономика. Китай установява дипломатически отношения със САЩ, сключва договор за мир и приятелство с Япония, и възстановява връзките си с бившия Съветски съюз и КПСС. Подновяват се отношенията със съседите и с развиващите се страни. Дън полага неуморни усилия за създаване на благоприятна международна среда за китайската модернизация.

През ноември 1989 г. на петия пленум на 13-тия конгрес на ККП Дън Сяопин подава оставка и не поема никакви служебни постове. След пенсионирането си, той продължава да се грижи за делото на Партията и на държавата. През 1992 г. Дън Сяопин прави инспекция в южнокитайските градове Учан, Шънджън, Джухай и Шанхай и произнася историческа реч, в която направи преглед на основния опит след въвеждането на политиката на реформи и отварянето на вратите към света в Китай. Той теоретично отговаря на няколко важни проблеми, възникнали в процеса на реформите, отварянето на вратите на страната към света и китайската модернизация. След речта на Дън Сяопин в Южен Китай и провеждането на 14-тия конгрес на ККП, китайските реформи, отваряне на вратите към света и модернизацията на страната встъпват в нов период.

Първата му жена Джан Си-юен, умира при раждане заедно с бебето. Втората – Дзин Уей-ин, го предава, когато той попада под политическа атака през 1933 г., а от третата – Джуо Лин, има пет деца.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Няма значение дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки.“ Според някои източници за пръв път тази фраза е изречена през юли 1962 г. в реч пред членове на Младежката лига на Китайската комунистическа партия. По-късно през 80-те години, по време на затоплянето на отношенията между Вашингтон и Пекин, Дън Сяопин я казва пред американски журналист и това я прави популярна в цял свят.