Уилям Андерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Уилям Андерс
William Anders.jpg
американски астронавт
Роден 17 октомври 1933 г. (84 г.)
Хонконг
Националност американец
Друга професия летец-изпитател
Звание US-O8 insignia.svg генерал-майор от USAF
Престой в космоса 6 дни 3 ч 0 мин
Селекция NASA-3 (1963)
Мисии Аполо 8
Емблема на мисията
Apollo-8-patch.png
Пенсиониране 1 септември 1969
Уилям Андерс в Общомедия

Уилям Елисън Андерс (на английски: William Alison Anders) — американски военен летец, астронавт, държавник. От 21 до 27 декември 1968 г. извършил полет в космоса като член на екипажа на космическия кораб „Аполо 8“, първия в историята пилотиран полет към Луната. По-късно преминава на държавна служба, бил посланик на САЩ в Норвегия, заемал ръководни длъжности в големи корпорации. Общият му налет на различни типове летателни апарати е повече от 6000 часа. Продължава да лети на малки витлови самолети. Генерал-майор в оставка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

"Аполо 8" на стартовата площадка
Командния модул на "Аполо 8" в космоса
Изгрев на Земята над Луната, снимка на Андерс

Роден е на 17 октомври 1933 г. в Хонконг в семейството на американски военен. През 1955 г. завършва Военоморската академия на САЩ и получава степента бакалавър. През 1962 г. получава степента магистър по ядрена техника в Технологичния институт на ВВС на САЩ. От 1955 г. служи във ВВС на САЩ.

През 1963 г. е избран за зачислен в отряда на астронавтите на НАСА, Астронавтска група №3.

Космическа подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Назначен е за дубльор на пилота на мисията Джемини 11 и преминава подготовка за работа в открития космос.

През ноември 1967 г. е назначен за пилот в екипажа на Аполо 9, заедно с Франк Борман и Майкъл Колинс. Програмата на този полет, както и програмата на Аполо 8 с екипаж Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт, предвиждала изпитания на лунния модул в орбита на Земята. Промяната на сроковете с повече от година е взето решение Аполо 8 да обиколи Луната без лунния модул и с друг екипаж. Междувременно Майкъл Колинс е заменен по медицински причини с Джеймс Ловел

На 21 декември 1968 г. стартира в космоса като пилот на лунния модул (в отсъствието на самия модул) заедно с командира Франк Борман и Джеймс Ловел. Така той става 33-и човек и 21-и американец в космоса. Корабът прави 10 обиколки около Луната и се завръща успешно на Земята. Екипажът на кораба са първите хора видели обратната страна на Луната.

След това влиза в състава на дублиращия екипаж на Аполо 11 като пилот на командния модул.

През септември 1969 г. напуска НАСА.

Професионална и държавна дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • от 1969 до 1973 — работи като изпълнителен секретар на Националния Съвет по аеронавтика и изследване на космическото пространство;
  • август 1973 — е назначен за член на Комисията по атомна енергия, отговаряща за всички научноизследователски работи по ядрената и неядрена енергетика на САЩ.
  • 1973 — назначен е за съпредседател от американска страна на смесената американско-съветска програма по технологичен обмен в областта на делението на атомното ядро и термоядрена енергия.
  • януари 1975 — назначен е за първи председател на Комисията по управление на дейностите в областта на атомната енергетика.
  • 1976 — назначен е за посланик на САЩ в Норвегия
  • 1977 — напуска всички държавни служби.
  • през 1976—1977 — работи в Американския институт по предприемачество.
  • септември 1977 — назначен е за вицепрезидент и главен управляващ отдела за атомна продукция на компанията „Дженерал Електрик“ в Сан Хосе в Калифорния.
  • януари 1980 — назначен е за главен управляващ отдела по авиационно оборудване на компанията „Дженерал Електрик“ в Ютика щата Ню Йорк.
  • 1984 — назначен е за изпълнителен вицепрезидент по аерокосмическа техника на компанията „Текстрон“.
  • 1986 — назначен е за главен изпълнителен вицепрезидент на компанията „Текстрон“ по основните дейности.
  • 1990 — назначен е за вицепрезидент в корпорацията „Дженерал Дайнемикс
  • януари 1991 — избран е за председател и директор-разпоредител в корпорацията „Дженерал Дайнемикс“.
  • 1994 — напуска всички постове.
  • сега е Президент на Музея на авиационната слава.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • медал на ВВС „За изключителни заслуги“
  • медал на ВВС „За заслуги“
  • медал на НАСА „Медал за изключителна служба“
  • на негово име е наречен кратер на Луната.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Космическа енциклопедия