Чарлз Линдберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чарлз Линдберг
Charles Augustus Lindbergh
американски авиатор
Col Charles Lindbergh.jpg
Роден
Починал
26 август 1974 г. (72 г.)
Мауи, САЩ
ПогребанСАЩ

Религиялутеранство
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вУисконсински университет
Работил влетец
ПсевдонимCareu Kent
НаградиМедал на честта (1927)
Семейство
СъпругаАн Мороу Линдберг
Деца13

ПодписCharles Lindbergh signature.svg
Уебсайт
Чарлз Линдберг в Общомедия

Чарлз Линдберг (на английски: Charles Lindbergh) е американски пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. след 33 часа и 30 минути полет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Чарлс О. Линдберг: син и баща ок. 1910
Самолетът „Духът на Свети Луис“ (Spirit of St. Louis) – музеен експонат

Чарлс Огъстъс Линдберг е роден в Детройт, Мичиган, на 4 февруари 1902, но прекарва по-голямата част от детството си в Литъл фолс, Минесота и във Вашингтон. Той е единственото дете на шведския имигрант Чарлс Огъст Линдберг (рождено име Карл Мансон) (1859–1924), и Еванджелин Лодж Линдберг (1876–1954) от Детройт.[1]

Семейство Линдберг се разделя през 1909 г. Линдберг старши е адвокат, а по-късно и конгресмен от Републиканската партия от 1907 до 1917 г., който си спечелва лоша слава за противопоставянето си на влизането на САЩ в Първата световна война[2] Г-жа Линдберг е учителка по химия в техникума Кас в Детройт, а по-късно в гимназията Литъл Фолс, която Чарлс завършва през 1918 г.

Линдберг също посещава около дузина други училища от Вашингтон до Калифорния през детството и юношеството си (за не повече от една учебна година) включително училищата Форс и Сайдуел Френдс, докато живее във Вашингтон с баща си[3], и гимназията в Редондо Бийч, Калифорния.[4] Линдберг се записва в Колежа по инженерство на Университета на Уисконсин-Мадисън през есента на 1920 г., но напуска в средата на втората си година и се отправя към Линкълн, Небраска през март 1922 г., за да започне летателно обучение.[5]

Зрели години[редактиране | редактиране на кода]

Той е американски пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. след 33 часа и 30 минути полет. Шестима авиатори са изгубили живота си в опити да прелетят разстоянието, прелетяно на 20 май от Линдберг. В края на 20-те и началото на 30-те години Линдберг използва славата си, за да подпомогне бързото развитие на американската търговска авиация. Преди нападението на Пърл Харбър от Япония Чарлз е твърд противник на участието на САЩ във войната, като дори основава първото антивоенно движение в Америка. Но след нападението на Пърл Харбър той подкрепя войната и се включва в няколко бойни мисии до Тихия океан като цивилен консултант.

След като се връща в Америка, той обикаля редица авиационни компании, предлагайки услугите си като консултант. Като техничен съветник във Форд през 1942 г. той е зает с отстраняването на проблемите, възникнали с бомбардировачите „освободители“ Б-24. Чарлз печели много награди, някои от които са: Медал на честта, Златен медал на Конгреса, Почетен скаут, Сребърен бик и наградата на Кралските военновъздушни сили.

Умира на 72 години от рак на Хавайските острови.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • We (with an appendix entitled "A Little of what the World thought of Lindbergh" by Fitzhugh Green, pp. 233–318). New York & London: G. P. Putnam's Sons (The Knickerbocker Press), July 1927
  • The Culture of Organs (with Dr. Alexis Carrel) (1938)
  • Of Flight and Life (1948)
  • The Spirit of St. Louis. New York: Scribners, 1953
  • The Wartime Journals of Charles A. Lindbergh. New York: Harcourt, Brace, Jovanovich, 1970
  • Boyhood on the Upper Mississippi (1972)
  • Autobiography of Values. New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1977 (незавършена, посмъртно издание)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Larson 1973, pp. 31–32.
  2. Larson 1973, pp. 208–209.
  3. Lindbergh 1927, pp. 19–22.
  4. Berg 1998, p. 22.
  5. Lindbergh 1927, pp. 22-25.