Артър Кларк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сър Артър Кларк
Сър Артър Кларк през март 2005 г.
Сър Артър Кларк през март 2005 г.
Роден16 декември 1917 г.
Починал19 март 2008 г. (90 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
 Шри Ланка
Активен период1946–2008
Жанрнаучна фантастика


Повлиял на
СъпругаМерилин Мейфийлд (1953 – 1964)
Подпис
Уебсайтwww.clarkefoundation.org
Сър Артър Кларк в Общомедия

Сър Артър Чарлс Кларк (на английски: Arthur Charles Clarke) (16 декември 1917 – 19 март 2008) е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман „Одисея в космоса“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Майнхед, графство Съмърсет, Великобритания.

След като завършва училище работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война Кларк служи като лейтенант в американските ВВС. Има диплома по математика и физика от Кралския колеж (Кингс колидж) в Лондон, където учи след края на войната.

След 1956 г. живее постоянно в Коломбо, столицата на Шри Ланка, на която страна е гражданин от 1960 г.

Принос в развитието на космическите апарати[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World,[1] Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Идеята впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през II-ата половина на 20 век осигурява предаване на практически всички комуникации, включително - Интернет. Като признание за приноса му, геостационарната орбита се нарича и Орбита на Кларк, но той самият не извлича дивиденти от него, въпреки възможността, която е имал да патентова идеята си за тази система, от която обяснява, че е предпочел да не се възползва с оглед на благото на човечеството, а също и защото е очаквал тя да може да стане реалност едва в по-далечно бъдеще. През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на Американската национална метеорологична служба Хари Векслер, Кларк предполага, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето; тази идея също намира приложение.

Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Неговото първо научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. Някои от най-известните му произведения са „Фонтаните на рая“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.

Неговия разказ „The Sentinel“ е превърнат във филма 2001: Космическа Одисея от Стенли Кубрик. Романът „2001: Космическа Одисея“ излиза докато Кларк и Стенли Кубрик работят по сценария на филма.

Артър Кларк е носител на Ордена на Британската империя, а през 1962 г. е награден с премията „Калинг“, за постижения в популяризирането на науката.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Първо издаване Заглавие в оригинал Съавтори Заглавие на български Издания на български
1948 Against the Fall of Night
1951 Prelude to Space
1951 The Sands of Mars
1952 Islands in the Sky
1953 Childhood's End Краят на детството 1993 – Издателство: „Полюси“. Превод: Роман Сушков.[2]
1955 Earthlight Земна светлина 1998 – Издателство: „Камея“. Превод: Владимир Зарков. (ISBN 954834047X)[3]
1956 The City and the Stars Градът и звездите 1987 – Издателство: „Отечество“. Превод: Любомир Николов.[4]
1957 The Deep Range
1961 A Fall of Moondust Лунен прах 1975 – Издателство: „Народна култура“. Превод: Александър Хрусанов.[5]
1963 Dolphin Island Островът на делфините 1988 – Издателство: „Отечество“. Превод: Цветан Петков.[6]
1963 Glide Path
1968 2001: A Space Odyssey Една одисея в космоса през 2001 година 1982 – Издателство: „Наука и изкуство“. Превод: Владимир Джейков.[7]
1987 – Издателство: „Наука и изкуство“. Превод: Владимир Джейков.[8]
2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Владимир Джейков. (ISBN 9545854162)[9]
1972 Rendezvous with Rama Среща с Рама 1979 – Издателство: „Георги Бакалов“. Превод: Александър Бояджиев.[10]
2010 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Александър Бояджиев. (ISBN 9546551580)[11]
1976 Imperial Earth Земя имперска 1998 – Издателство: „Офир“. Превод: Иван Златарски. (ISBN 9548811057)[12]
1979 The Fountains of Paradise Фонтаните на Рая 1996 – Издателство: „Камея“. Превод: Любомир Спиров. (ISBN 9548340167)[13]
1982 2010: Odyssey Two 2010: Одисея втора 1993 – Издателство: „Бард“. Превод: Мария Донева.[14]
2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Мария Донева. (ISBN 9545854162)[9]
1986 The Songs of Distant Earth Песните на далечната Земя 1990 – Издателство: „Народна младеж“. Превод: Румяна Танева.[15]
1987 2061: Odyssey Three 2061: Одисея трета 1993 – Издателство: „Орфия“. Превод: Живко Тодоров. (ISBN 9544440259)[16]
2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Живко Тодоров. (ISBN 9545854162)[9]
1988 Cradle Джентри Лий
1989 Rama II Джентри Лий Рама II 1995 – (2 тома) Издателство: „Калпазанов“. Превод: Албена Георгиева, Николай Акимов.[17][18]
2010 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Албена Георгиева, Николай Акимов. (ISBN 9546551580)[11]
1990 Beyond the Fall of Night Грегъри Бенфорд
1990 The Ghost from the Grand Banks Призракът от големите плитчини 1994 – Издателство: „Зебра 2001“. Превод: Анни Джелепова. (ISBN 9548461013)[19]
1991 The Garden of Rama Джентри Лий Градината на Рама 1995 – (2 тома) Издателство: „Калпазанов“. Превод: Надежда Гаврилова.[20][21]
2011 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Надежда Гаврилова. (ISBN 9546551832)[22]
1993 Rama Revealed Джентри Лий Рама се разкрива 1996 – (2 тома) Издателство: „Калпазанов“. Превод: Диана Кутева, Стамен Димов.[23][24]
2011 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Диана Кутева, Стамен Димов. (ISBN 9546551832)[22]
1993 The Hammer of God Чукът на бога 1993 – Издателство: „Алекс принт“. Превод: Цвета Георгиева. (ISBN 954826112X)[25]
1996 Richter 10 Майк Маккуей 10-а по Рихтер 1997 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[26]
1997 3001: The Final Odyssey 3001: Последната одисея 1998 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров.[27]
2003 – (сборник) Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545854162)[9]
1999 The Trigger Майкъл П. Кюб-Макдауел Спусъкът 2001 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545852240)[28]
2000 The Light of Other Days Стивън Бакстър Светлината на другия ден 2000 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545851511)[29]
2003 Time's Eye Стивън Бакстър Окото на времето 2005 – Издателство: „Бард“. Превод: Юлиян Стойнов. (ISBN 9545855959)[30]
2005 Sunstorm Стивън Бакстър Слънчева буря 2005 – Издателство: „Бард“. Превод: Крум Бъчваров. (ISBN 9545856629)[31]
2007 Firstborn Стивън Бакстър Първородните 2008 – Издателство: „Бард“. Превод: Юлиян Стойнов. (ISBN 9545859700)[32]
2008 The Last Theorem Фредерик Пол Последната теорема 2009 – Издателство: „Бард“. Превод: Милена Илиева. (ISBN 9546550675)[33]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Артър Кларк. Extra-Terrestrial Relays – Can Rocket Stations Give World-wide Radio Coverage? // Wireless World, Октомври 1945 г. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 2011-01-11. (на английски)
  2. Краят на детството (1993)
  3. Земна светлина (1998)
  4. Градът и звездите (1987)
  5. Лунен прах (1975)
  6. Островът на делфините (1988)
  7. Една одисея в космоса през 2001 година (1982)
  8. Една одисея в космоса през 2001 година (1987)
  9. а б в г Одисея в космоса – пълно издание (2003)
  10. Среща с Рама (1979)
  11. а б Рама. I том (2010)
  12. Земя имперска (1998)
  13. Фонтаните на Рая (1996)
  14. 2010: Одисея втора (1993)
  15. Песните на далечната земя (1990)
  16. 2061: Одисея трета (1993)
  17. Рама II. I том (1995)
  18. Рама II. II том (1995)
  19. Призракът от големите плитчини (1994)
  20. Градината на Рама. I том (1995)
  21. Градината на Рама. II том (1995)
  22. а б Рама. II том (2011)
  23. Рама се разкрива. I том (1996)
  24. Рама се разкрива. II том (1996)
  25. Чукът на бога (1993)
  26. 10-та по Рихтер (1997)
  27. 3001: Последната одисея (1998)
  28. Спусъкът (2001)
  29. Светлината на другия ден (2000)
  30. Окото на времето (2005)
  31. Слънчева буря (2005)
  32. Първородните (2008)
  33. Последната теорема (2009)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]