Галина Вишневская

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галина Вишневская
съветска оперна певица

Родена
Починала
Погребана Новодевическо гробище

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Професия камерна певица, оперна певица, педагог, актриса, оперен режисьор, театрален режисьор
Музикална кариера
Инструменти пиано
Глас Сопран
Направление Опера
Активност 1944 – 1982
Награди Звезда ордена „За заслуги перед Отечеством“ 1 степениЗаслужил артист на Руската федерацияНароден артист РСФСРНароден артист СССРОрден на Ленин
Семейство
Съпруг Георги Вишневский (1944)
Марк Рубин (1944 – 1955)
Мстислав Ростропович (1955 – 2007)
Деца Илья Рубин (1945 – 1945)
Олга Ростропович (1956)
Елена Ростропович (1958)

Уебсайт
Галина Вишневская в Общомедия

Гали́на Па́вловна Вишне́вская (в моминство Иванова; 25 октомври 1926, Ленинград11 декември 2012, Москва) е руска советска оперна певица (сопрано, солистка на Болшой театър през 1952 – 1974 г.), актриса, театрална режисьорка, педагог.

Тя е народна артистка на СССР (1966), пълен кавалер на ордена „За заслуги пред Отечеството“[1][2][3][4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 октомври 1926 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Баща ѝ Павел Андреевич Иванов е с работнически произход, има средно образование. След Великата отечествена война е репресиран от сталинския режим по обвинение в контрареволюционна дейност, осъден е на 10 години затвор. Майка ѝ Зинаида Антоновна е полуциганка-полуполякиня, много красива и с хубав глас. Родителите се женят много млади, съвместният им живот е съпровождан от изневерите на майката и пиянските скандали на бащата. Развеждат се след 5 години брак.

Малката Галина избира да остане в семейството на своята баба по бащина линия, Дарья Александровна Иванова, която почти от самото раждане на внучката си се занимава с нейното отглеждане и възпитаване. Семейството на Дарья Иванова живее в Кронщат и включва по-малкия ѝ син Андрей и омъжената дъщеря с нейния съпруг и трите деца[5].

От ранна възраст Галина обича да пее и постоянно участва в училищните представления. Първата си награда за пеене получава в първи клас. Радостта е голяма, защото наградата е 3 метра плат басма, от която ѝ се ушива рокля с волани. Учителят по пеене забелязва талантливото дете и провежда с нея специални занятия. Съучениците измислят за нея прякора Галка-артистката. За десетия си рожден ден получава от майка си пълен набор грамофонни плочи с оператаЕвгений Онегин“ на П. Чайковский. Слуша я многократно и научава цялата наизуст. [5]

Галина е на 14 години, когато започва Великата отечествена война. Баба ѝ умира по време на ленинградската блокада през февруари на 1942 г. Останалата част на семейството се евакуира, но Галина отказва да замине и остава сама в Кронщат. Приемат я в групата на местната противовъздушна отбрана. Работата е много тежка, но получава редовна дажба храна и това я спасява от гладна смърт. През деня работи, откопава ранени, оказва първа помощ, разчиства разрушенията на града, мъкне тежести. Всичко прави с ръкавици, пази ръцете си, защото знае – ще бъде артистка. Умората не пречи вечерите да участва в концерти: пее с джазови оркестри на кораби, по кронщатските крепости, в землянки. През 1943 г. намира работа като помощник за сценично осветление в дома на култура на Виборг.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. Галина постъпва да учи вокал в музикалното училище Римски-Корсаков. [6] В музикалното училище класът за соловото пеене се води от най-известният и модния по онова време вокален педагог Иван Сергеевич Дид-Зурабов. Той е с италианско музикално образование и всички мечтаят да попаднат при него. Галина е приета в неговия клас след успешно прослушване, но учи в музикалното училище само шест месеца. Поради неправилния подход на този педагог след три месеца уроци тя губи способността да взима горните ноти. Не може да възстанови своето естествено, даденото от природа умение правилно да диша. Скоро се отказва от уроците и напуска училището. [7]

Водена от желанието си да пее постъпва в Ленинградският областен театър на оперета, който почва да работи веднага след края на блокадата на града през 1944 г. Трупата много пътува и изнася по 20 – 25 концерта на месец пред воинските части на областта. Условията са много тежки, залите на клубовете са студени, за артистите не са осигурени възможности за почивка и нощувки. Вишневская отначало работи в хора, но слушайки зад кулисите другите изпълнения, запомня целият репертоар на театъра. Това ѝ помага, когато спешно се налага да се замести една от актрисите, да го направи практически без репетиции. [7][8]

През 1947 г. преминава на работа в Ленинградската филхармония. [9] Същевременно дава концерти като естрадна певица, като изпълнява песните на своя кумир, много известната и популярна по това време съветска актриса и певица Клавдия Шулженко. За този вид пеене вокалните възможности на Вишневская са достатъчни, но тя се стреми да възвърне изгубеният диапазон на гласа. През 1951 г. започва да взима уроци по вокал при ленинградския педагог Вера Гарина. Гарина е бивша певица, по това време около 80-годишна, получила музикално образование във Виена още през 19 век. От първото прослушване на Вишневская разбира, че гласът на момичето е сопран, а не мецосопран, както твърдяли предишните педагози. Гарина разпознава физиологическите особености на своята ученичка и научава я на похвати, които тя лесно възприема и които се оказват много полезни за нея. След 6 месеца занятия с Вера Гарина Вишневская възвръща пълния диапазон на гласа си, а към края на втората година за нея вече не съществуват технически трудности и тя е готова да реализира и двете си природни дарби – артистичност и глас. Гарина не само я обучава на вокалното майсторство, но и посочва верното поприще – мястото на най-талантливата ѝ ученичка е в опера. [7][10][11]

През 1952 г. Вишневская с благословията на своята любима учителка участва в конкурса на Болшой театър за специализанти. Нейното изпълнение на арията на Аида от третия акт предизвиква възторг у журито и тя е приета, въпреки че не е завършила консерватория и по същество няма специално музикално образование. За да няма пречки от страна на администрацията и партийното ръководство на театъра крие, че баща ѝ е в затвора по обвинение в контрареволюционна дейност. В театъра харесват талантливата и работливата Галина и скоро тя става водеща солистка на Болшой. На неговата сцена Вишневская изпълнява над 30 оперни партии.

Вера Гарина никога не случи да види изпълнението на своята Галина в оперен спектакъл. Тя почина през 1956 г., но една година преди нейната кончина Вишневская представя в Голямата зала на Ленинградската филхармония своя солов концерт. Щастливата и гордата Вера Гарина присъства на него в обкръжение на своите ученици, настанена е на първия ред. [7]

През 1966 г. Вишневская завършва Московската консерватория като частна ученичка. Същата година се снима в главната роля във филма-опера „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович (режисьор Михаил Шапиро). Този дебют в киното разкрива нейния драматичен талант. Партията на Катерина Измайлова преди това се изпълнява на оперната сцена и от други певици, обаче за Вишневская Шостакович възстановява своята първоначална версия на клавира. Той е благодарен на певицата, чийто глас за първи път му дава възможност да чуе изпълнението на оригиналния замисъл. [7]

Като прима на Болшой театър Вишневская участва в неговите турнета в чужбина – Чехословакия, ГДР, Финландия, Великобритания, Италия, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Югославия, Австрия, Япония, Австралия, Нова Зеландия и др. Станала известна певица тя има възможност да излиза на престижни световни оперни сцени – Ковънт Гардън (Лондон) Метрополитън Опера (Ню Йорк), Парижка национална опера, Ла Скала (Милано), Виенска държавна опера, Баварска държавна опера (Мюнхен), Операта на Сан Франциско. Същевременно дава самостоятелни концерти като камерна певица, много от които са с участието на нейния трети съпруг, известен виолончелист и диригент Мстислав Ростропович. В репертоара си включва произведенията на Модест Мусоргски, Пьотър Чайковски, Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Клод Дебюси, Рихард Щраус, Мануел де Фая и др. Тя е първата изпълнителка на написаните и посветените на нея творби на Шостакович и Бритън. Работи и прави записи с най-големите по това време диригенти – Херберт фон Караян, Ото Клемперер, Игор Маркевич, Херман Абендрот, Александър Мелик-Пашаев, Борис Хайкин и др. Нейните партньори на сцената са известните оперни изпълнители – Сергей Лемешев, Иван Козловский, Ирина Архипова, Дитрих Фишер-Дискау, Пласидо Доминго, Николай Геда и др.

Вишневская е една от първите съветски певици, получила признание на световната оперна сцена. 50-те и 60-те години на 20 век смята за най-успешни и хубави в своята кариера.

Галина Вишневская и Мстислав Ростропович, 1964 г.

В Болшой театър работи до 1974 г. [9][10] През 1974 г. Вишневская напуска не само театъра, но със съпруга си Ростропович и двете им дъщери напуска и страната. Причина за заминаването на семейството са разногласията с политиката на властта в СССР, а поводът е тяхната открита подкрепа за изпадналия в немилост руски писател Александър Солженицин. Творческите ограничения започват още от 1969 г., когато те дават подслон на Солженицин и го настаняват в своята вила. Все пак певицата продължава да участва в представленията на Болшой театър и в неговите турнета, а през 1971 г. е наградена с ордена Ленин. Основният и най-големия натиск е върху Ростропович, който на практика е лишен от възможността да излиза на сцените на големите концертни зали. [5] Получават разрешение да заминат след като се обръщат с молба до Леонид Брежнев, тогавашният държавен и партиен ръководител на СССР. [12][13].

Докато са в чужбина, през 1978 г. на Вишневская и Ростропович се отнемат съветското гражданство и държавните награди.[14].

Семейството живее в САЩ, Франция, Великобритания. Вишневская продължава активна творческа дейност, участва в представленията на големите оперни театри, реализира се като оперен режисьор. [9] На 56-годишна възраст решава да спре с активната си певческа кариера. Прощалното представление на певицата е в парижката Гранд-Опера през октомври 1982 г. Операта е „Евгений Онегин“ на Чайковски, диригент е Мстислав Ростропович. След напускане на оперната сцена продължава своята професионалната кариера с изнасяне на концерти, правене на аудиозаписи, преподавателска работа. През това време пише мемоари. Първото издание на книгата „Галина. История жизни“ излиза през 1984 г. на английски език в САЩ. Книгата се превежда на всички европейски езици, има няколко литературни награди. На руски език тя се публикува за първи път през 1991 г. Новото допълнено издание на своите мемоари Вишневская подготвя години по-късно и го представя за нейния юбилей на 24 октомври 2011 г. [15][16]

Концерт на Галина Вишневская по повод 45 години творческа дейност

След настъпилите промени в политическата система на СССР и след писма на няколко деятели на културата до властите на страната през януари на 1990 г. на Вишневская и Ростропович се връща гражданството на СССР и се отменя Указът на Президиума Върховния Съвет на СССР за отнемане на държавните награди. Те обаче се отказват от гражданството, като заявяват, че не са молили нито да ги лишават от него, ни да им го връщат. След 16 години емиграция, семейството не смята да променя начина си на живот, но още през февруари на 1990 г. Вишневская и Ростропович пристигат в Москва. На летището ги посрещат с радост тълпи от техните поклонници, идването им в страната широко се отразява в пресата.

Посещението в родината след години отсъствие е наситено с емоции и събития. Още от летището Вишневская и Ростропович отиват на гроба на Шостакович. Вишневская дава два концерта в Москва, два в Ленинград, успява до отиде на гроба на баба си в Кронщат. През март Болшой театър организира голямо празненство и концерт по повод 45 години творческа дейност на Вишневская. Символически ѝ се връща пропуската за театъра. След 18 години певицата е отново на родната сцена. Празненството се предава директно по главния канал на руската телевизия, трае 3 часа, заради него дори се отменят вечерните новини.

При това пътуване Вишневская организира фонд за ветераните на сцената и дарява за него всичките пари от руското издание на своята книга. Избират я за почетен професор на Московската държавна консерватория.[16]

В родината намира ново поприще за своята творческа енергия. От 1993 г. играе като драматична актриса на сцената на Московски художествен театър А. П. Чехов в ролята на Екатерина Втора в пиесата на Елена Гремина „Зад огледалото“, изпълнява главните роли във филмите „Провинциален бенефис“ (по пиесите на Александър Островски, режисьор Александър Белинский, 1993) и „Александра“]] (режисьор Александър Сокуров, 2007). Сценарият на този филм е написан специално за Галина Вишневская. [10]

През 2002 г. създава и ръководи Център за оперното пеене Галина Вишневская в Москва. В него тя предава на млади оперни певци целият си опит и знания, като целта на проекта е достойното представяне на руската оперна школа на международната сцена.[16]

През 2006 в чест на неин юбилей се провежда Открит международен конкурс за оперни певци Галина Вишневская. Тя е председател на журито.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. Галина има много кратък брак с морския офицер Георги Вишневский. Омъжва се за него още ненавършила 18 години. Но съпругът ѝ е много ревнив и не желае тя да се занимава с пеене и да излиза на сцена. Разделят се след само 2 месеца съвместен живот, когато тя постъпва на работа в Ленинградския областен театър на оперета. От този брак запазва фамилното име – Вишневская. [8]

Скоро след развода се омъжва за Марк Рубин, директор на Ленинградския оперен театър, цигулар по професия. Тя е на 18 години, той е на 40. Бракът им не е формално регистриран, но Галина има усещане за истинско семейство, тя има дом и надежден човек около себе си, който наистина я обича и се грижи за нея. Заедно преживяват трагичната загуба на сина им, роден през 1945 г. и починал след два месеца от тежко заболяване. Галина също е тежко болна след раждането. Марк трябва да заминава на турне, взема я със себе си, за да не остане сама. През 1948 г. те напускат театъра поради несъгласие с неговата репертоарна политика, довела до отлива на публиката. За да могат да се издържат Марк организира концерти, за които Вишневская подготвя програма с естрадни песни, купува кола и с нея правят двумесечни турнета из малки провинциални градчета. Неговата всеотдайност я спасява, когато през 1951 г. се разболява от туберкулоза. Вишневская по това време взима уроци по вокал при Вера Гарина и тъкмо е възстановила своя глас. Тя отказва предложеното радикално лечение, което би сложило край на певческата ѝ кариера и напуска болницата. Марк урежда лечение в санаториум близо до Ленинград, продава всичко ценно, което имат, за да осигури скъпите лекарства. Когато през 1952 г. Вишневская е приета в групата на специализантите на Болшой театър, той заедно с нея заминава за Москва, където се настаняват в една стаичка в комунална квартира, толкова малка, че едва побира взетото под наем пиано. Живеят заедно 10 години. Раздялата им е внезапна и драматична. [5][10]

През 1955 г. Вишневская се запознава с Мстислав Ростропович. Срещат се за първи път по време на официален прием в ресторант Метропол в Москва. Ростропович се влюбва от пръв поглед. Следващата им среща е в Прага, на фестивала Пражка пролет. Разбрал, че тя ще бъде там той взима всичките си сака и вратовръзки, за да ги сменя всеки ден. Галина, която мечтае за голямата любов, каквато изпитват нейните оперни героини, не може да устои на стремителното, красивото и щедрото ухажване на Ростропович. Тя е очарована и покорена от неговата интелигентност, жизнена енергия, спонтанни и нестандартни постъпки. Първата изненада е кристалната ваза с голям букет от момина сълза и любимите ѝ солени краставички в гардероба на стаята ѝ в хотела. Обяснявайки в приложената бележка включването на краставичките, Ростропович пише, че тъй като не е сигурен в одобрителната оценка на изненадата му, с тяхна помощ се надява на нейната благосклонна реакция. Друг път той покрива локвата на земята със своя светъл шлифер, за да не се намокрят краката на любимата му.

След 4 дни, вече в Москва, Ростропович е категоричен – тя трябва веднага да стане негова жена. Вишневская няма нужда от формален развод, но иска повече време, за да подготви Марк Рубин. Не успява да убеди Ростропович, раздялата с Марк Рубин е рязка и болезнена.

В комуналната квартира на Растропович живеят заедно с неговите майка и сестра. Шест месеца по-късно се преселват в новопостроен апартамент в кооперативен дом, предварително заплатен от Ростропович с парите от неговата Сталинска награда. Тук се раждат двете им дъщери Олга (1956 г.) и Елена (1958 г.). [5]

Съвместният живот на Вишневская и Ростропович е дълъг, интензивен, пълен с трудности и успехи. Въпреки светкавичната женитба те нямат неприятни изненади в семейното си общуване. Според Вишневская, изненада за тях бе по-скоро това, че той се оказа голям музикант, а тя прекрасна певица. В техните отношения завинаги остава, че той е мъжът, за когото тя се омъжи след 4 дни запознанство, а тя е жената, пред която той застана на колене. За 50-годишнината на брака се организира голямо празненство в ресторант Метропол в Москва. По масите са наредени вази с букети от момина сълза и солени краставички. [5][8]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. 80-годишният Мстислав Ростропович умира от онкологично заболяване. Останала сама, Вишневская продължава да работи. При идванията си в Москва живее в своя дом или в Центъра за оперно пеене, в чиято сграда за нея има малка квартира. Сутрин слиза на долен етаж при студентите. Вечер, като приключва класовете, се връща в квартирата, вечеря, измива съдовете и ляга да почива. След смъртта на съпруга си често боледува. Лекува се дълго време в Германия. На 1 декември 2012 е наградена с орден „За заслуги пред Отечеството“ I степен, но не доживява до неговото връчване. Умира на 11 декември 2012 г. в Москва, в своята любима стая, под звуците на православна музика. Дъщерите ѝ са до нея. Според лекарите причината на смъртта е „естественото гаснене“. [8][10]

Гражданската прощална церемония се провежда в Центъра за оперното пеене на 13 декември. Да се сбогува с голямата певица идва и президентът на Русия Владимир Путин. На 14 декември се прави панихида в Катедралният храм Христос Спасител. Същият ден е погребана на Новодевичето гробище в Москва. [17][18][19]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ленинградски областен театър на оперета

Оперни премиери[редактиране | редактиране на кода]

Болшой театър [9]
Други театри

Концертни премиери[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Роли
  • 1966 – Катерина Измайлова (филм-опера) (опера на Дмитрий Шостакович по пиеса на Николай ЛесковКатерина Измайлова
  • 1972 – Звездата в нощта – Аделина Пати
  • 1993 – Провинциален бенефис (по пиесите на Александър Островски]]) (режисьор Александър Белинский) – Кручинина
  • 2007 – Александра (режисьор Александър Сокуров) – Александра Николаевна
Озвучаване
Участие в документални филми
Г. П. Вишневская с ордена „За заслуги пред Отечеството“ на пощенска марка на Русия, 2014 г.
  • 1990 – Мстислав Ростропович. Завръщане
  • 1992 – Нашият любим млад дядо
  • 1994 – Алфред Шнитке. Портретът с приятели
  • 2006Елегията на живота. Ростропович. Вишневская (режисьор Александр Сокуров
  • 2008 – Женското лице на войната. „Катюша“
  • 2009 – Двамата в света. Галина Вишневская и Мстислав Ростропович
  • 2010 – Владимир Максимов (от цикъла документали филми Островите на телевизионния канал Култура)
  • 2011 – Свидетели. Галина Вишневская. Романът със слава (режисьорр А. Гречиха)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужила артистка на РСФСР (1955[20])
  • Народна артистка на РСФСР [21] (1961)
  • Народна артистка на СССР (1966)
  • Премия на Правителството на Руската федерация в областта на културата за 2011 г. – за създаване на школа за оперно пеене[22]
  • Премия на Правителството на Санкт Петербург (2008) – за изпълнение на главната роля във филма „Александра“
  • Благодарност на президента на Руската федерация]] (25 окомври 2001) – за голям принос за развитието на музикалното изкуство и активна благотворителна дейност[23]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“]] IV степен (2011) – за голям принос за развитието на отечествената музикална култура, многогодишна педагогическа и просветителска дейност[24]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ III степен (1996) – за голям личен принос за развитието на музикалното изкуство[25]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ II степен (2006) – за изключителен принос в развитие на музикалното изкуство и многогодишна пълзотворна творческа дейност[26]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ I степен (1 декабря 2012) – за изключителен принос в развитие на отечествената култура и музикалното изкуство[27]
  • Орден „Ленин“ (1971)
  • Медал „За отбраната на Ленинград“ (1942)
  • Медал „За ознаменуване на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин
  • Медал „50 години от Победата във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
  • Медал „60 години от Победата във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
  • Медал „65 години от Победата във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
  • Медал „За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
  • Медал „Ветеран на труда“
  • Медал „В памет на 850 годишнина на Москва“
  • Медал „В памет на 250 годишнина на Ленинград“]]
  • Медал „В памет на 300 годишнина на Санкт-Петербург“]]
  • Офицер на ордена на изкуства и литература (Франция, 1982)
  • Командор на ордена на Почетния легион (Франция, 1983)
  • Орден на света равноапостолна княгиня Олга І степен (Руска православна църква, 2004)
  • Орден на преподобна Евфросиния, велика княгиня Московска II степен (Руска православна църква, 2011)[28]
  • Алмазен медал на град Париж (1977)
  • Орден Петър Велики I степен (Академия за проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред, 2004)
  • Знакък на честта „Сребърен кръст“ (2004, обществена организация „Георгиевски съюз“)
  • Международна награда орден „За принос към Победата“ (2005)
  • Царскоселска художествена награда (2000)
  • Национална награда „Олимпия“ на общественото признание на постиженията на жените на Русия (Руска академия за бизнес и предприемачество, 2002[29] и 2007[30]
  • Международна награда Джакомо Пуччини (2002)[31]
  • Национална награда „Россиянин на годината“ (2005) – за всеотдайно и талантливо служение на изкуството, гражданско мъжество, сила и щедрост на човешкия дух[32]
  • Филмова награда „Белият слон“ в номинация „Най-добра женска роля“ (филм „Александра“, Гилдия на киноведи и кинокритици на Русия, 2007)[33]
  • Награда „Кристален симург“ за най-добър изпълнител, 26-ти международен кинофестивал „Фаджр“ (Техеран, 2008)
  • Почетен професор на Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (2007)
  • Доктор honoris causa на хуманитарните науки на Ривър колидж (Нашуа, Ню Хампшър, САЩ)
  • Почетен доктор по музика Хамилтънски колеж (Онтарио, Канада)
  • Доктор по музика на университета Сейнт Лорънс (Кантон, щата Ню Йорк, САЩ)
  • Почетен професор на Московската държавна консерватория „Пьотър Чайковски“
  • Почетен гражданин на Кронщат (1996)
  • Почетен гражданин на Нижегородска област (2002)[34]
Самолет Airbus A321 „Г. Вишневская“ на авиокомпания „Аерофлот

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Името на Галина Вишневская носят:

  • Улица „Галина Вишневская“ в московския район Новокосино[35]
  • Самолет Airbus A321 „Г. Вишневская“ на авиокомпанияАерофлот[36]
  • Колеж за музикално-театрално изкуство № 61 „Г. Вишневская“ в Москва[37]
  • Детско музикално училище № 8 в Кронщат „Г. Вишневская“[38]
  • Малка планета № 4919 от Слънчевата система носи името на Г. Вишневская [39]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Взгляд: „Умерла оперная певица Галина Вишневская“
  2. BBC: „Умерла оперная певица Галина Вишневская“
  3. Росбалт: „Умерла российская оперная певица Галина Вишневская“
  4. Большая Советская Энциклопедия. Гл. ред. А. М. Прохоров, 3-е изд. Т. 5. Вешин – Газли. 1971. 640 стр., илл.; 38 л. илл. и карт.
  5. а б в г д е Г. Вишневская „Галина. История жизни“
  6. Музыкальная школа имени Н. А. Римского-Корсакова
  7. а б в г д Биограф: ВИШНЕВСКАЯ Галина Павловна (1926 – 2012)
  8. а б в г Три вопроса для Галины Вишневской
  9. а б в г Большой Театр
  10. а б в г д Чтобы помнили – Галина Вишневская
  11. Знаменитости – Галина Вишневская
  12. Вишневская Г. П. „Галина“, М.: Библиополис, 1994 – ISBN 5-7435-0001-0 стр. 503 – Письмо Брежневу
  13. Галина Вишневская. Письмо Л. И. Брежневу: „В ваших силах заставить нас переменить место жительства, но Вы бессильны переменить наши сердца“
  14. Идеологические перерожденцы // «Известия» № 63 (18823) от 16 марта 1978 г., стр.4.
  15. Галина. История жизни. 2-е издание
  16. а б в Центр оперного пения Галины Вишневской
  17. Сотни людей, включая президента, пришли попрощаться с Галиной Вишневской
  18. Скончалась оперная певица Галина Вишневская. // РИА Новости. Посетен на 11 декември 2012. (на руски)
  19. Скончалась народная артистка СССР Галина Вишневская KM.RU
  20. Театральная Энциклопедия. драма опера балет оперетта цирк эстрада драматург режиссёр
  21. Вишневская, Галина Павловна
  22. Авдеев вручил премии правительства деятелям культуры // РИА Новости
  23. Распоряжение Президента Российской Федерации от 25 октября 2001 года № 583-рп „О поощрении Вишневской Г. П“
  24. Указ Президента Российской Федерации от 18 октября 2011 года № 1373 „О награждении государственными наградами Российской Федерации“
  25. Указ Президента Российской Федерации от 25 октября 1996 года № 1489 «О награждении орденом „За заслуги перед Отечеством“ III степени Вишневской Г. П.»
  26. Указ Президента Российской Федерации от 25 октября 2006 года № 1189 «О награждении орденом „За заслуги перед Отечеством“ II степени Вишневской Г. П.»
  27. Указ Президента Российской Федерации от 1 декабря 2012 года № 1585 «О награждении орденом „За заслуги перед Отечеством“ I степени Вишневской Г. П.»
  28. Народной артистке СССР Галине Вишневской вручён орден преподобной Евфросинии Московской
  29. II Торжественная церемония вручения Национальной премии общественного признания достижений женщин России „Олимпия“. // Российская академия бизнеса и предпринимательства. Посетен на 7 май 2016.
  30. ex.ru
  31. The Puccini Award. // Fondazione Festival Pucciniano. Посетен на 7 май 2016.
  32. Лауреаты общенациональной программы „Россиянин года“ за 2005 год. // Российская академия бизнеса и предпринимательства. Посетен на 7 май 2016.
  33. Премия „Белый слон“ – 2007. // Кинопресса. Сайт гильдии киноведов и кинокритиков. Посетен на 7 май 2016.
  34. Почетные граждане Нижегородской области. // Законодательное собрание Нижегородской области. Посетен на 7 май 2016.
  35. Постановление Правительства Москвы от 26 июня 2013 года № 412-ПП „О присвоении наименований линейным транспортным объектам города Москвы“
  36. АвиаПорт. Ru / Дайджест / Аэрофлот ввел в эксплуатацию лайнер А321 „Г. Вишневская“
  37. Колледж музыкально-театрального искусства № 61
  38. Детская музыкальная школа №8 Кронштадтского района
  39. (4919) Vishnevskaya. // Minor Planet Center. Посетен на 7 май 2016. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вишневская, Галина Павловна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.