Български народен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Български народен кръст
Автор Иван Енчев – Видю
Създаден 1913 – 1933
Първо издание 1994 г.
 България
Издателство Академично издателство „Марин Дринов“
Оригинален език български
Страници 186
ISBN ISBN 954-430-266-2
Български народен кръст в Общомедия

„Български народен кръст“ е документална книга на художника Иван Енчев – Видю.[1] Състои се от 14 тома, първият от които липсва в Научния архив на БАН. Томовете съдържат текстове с описание на кръстове, събирани от исторически етническата територия на България, пресъздадени в акварел и рисунки с туш.[2]

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Интересът на Иван Енчев към българския народен кръст възниква вероятно около Балканската война, когато той рисува кръстове в Беломорска Тракия и събрания материал, с рецензия на Иван Мърквичка, предлага за публикуване в БАН. По-късно положителни рецензии и съвети относно систематизацията на съдържанието дават Антон Митов, Богдан Филов и Йордан Иванов.

За да се запознае с развитието на формата на кръста, Иван Енчев е изпратен от Министерството на народната просвета в Германия през 1921 – 1922 г.

Събирателската си работа авторът извършва в продължение на 20 години, последният том е откупен от БАН през 1933 г.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Основният материал, който се съдържа в 13-те тома, е главно от края на XIX – началото на XX век и обхваща 1519 образеца на народни кръстове. По неизвестни причини авторът не е успял да подготви нито един том от ръкописа за издаване.

След 80 години престой в архива на БАН, съставителите на книгата „Български народен кръст“ (издадена с конкурс на Националния център за книгата) – Цветана Величкова, Елена Нончева, Надежда Тенева, Светла Богданова и Ани Кирилова, систематизират материала и включват в изданието 939 кръста.

Източници[редактиране | редактиране на кода]