Сив жерав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сив жерав
Grus grus 1 (Marek Szczepanek).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EX bg.svg
Изчезнал (1950 г.)[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Gruiformes Жеравоподобни
семейство: Gruidae Жеравови
род: Grus Жерави
вид: G. grus Сив жерав
Научно наименование
Уикивидове Grus grus
(Linnaeus, 1758)
Разпространение

Verbreitungskarte Kranich.png
   Места на глездене

   Зимуване
Сив жерав в Общомедия

Сивият жерав (Grus grus) е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Когато е в покой, сивият жерав наподобява щъркел, но голямата опашка на жерава е с по-гъста перушина, а освен това тялото му е сиво. По черната му глава и шия преминава бяла ивица. Когато лети, шията е изпъната напред (за разлика от чаплата), а с щъркела се различава по клюмналите пера на опашката и сивата перушина. Когато летят на големи групи, те образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Човката е къса и силна. В горната част на главата си има червено петно. Дължината на тялото е 110-140 cm. Тежи 5-6 кг. Размахът на крилете е 240 cm. Младите птици имат кафява перушина. Не се наблюдава полов диморфизъм при възрастните птици.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди в Северна Европа — предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. По време на дългия преход се събират на огромни групи на места като Хортобади в Унгария (до 50 000 индивида през октомври/ноември) и Лак дю Шантекок във Франция (до 40 000 индивида през ноември).

Презимуващите ята в Естремадура в Испания изглеждат най-внушителни, когато се наблюдават близо до Кастуера. Там стотици или дори хиляди сиви жерави прелитат всяка сутрин и вечер. През пролетта най-големите струпвания на сиви жерави са в Галоканта в Испания (до 50 000 през февруари) и край езерото Хорнборгасьон в Швеция (10 000 индивида през април).

Численост[редактиране | редактиране на кода]

В Западна и Североизточна Европа и Скандинавия гнездят около 23-28 000 двойки. По-малко се срещат в Турция и Гърция. У нас за последно е наблюдаван в Шабленското езеро през 2007 г. Общият брой сиви жерави в света е около 270 000 индивида.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с растителна храна — листа и семена; с безгръбначни (напр. червеи); с малки гръбначни (напр. гущери, змии и дори някои мишевидни гризачи).

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Grus grus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 May 2006. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Червена книга на Република България. Сив жерав. Посетен на 10 март 2012