Исторически музей (Белоградчик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Исторически музей
Belogradchik-lapidarium-2.jpg
Map of Belogradchik.png
43.6247° с. ш. 22.6817° и. д.
Местонахождение в Белоградчик
Местоположение Белоградчик,
Флаг на България България
Тематика археология
Българска история
15-17 век
Основан 1959 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 15. Белоградчик
Исторически музей
Белоградчишка крепост
Белоградчишки скали
Печат има
Работно време
Лятно работно време всеки ден от: 08:00 - 17:00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време всеки ден от: 08:00 - 17:00 ч.
(почивни дни: събота и неделя)
Допълнителна информация
Адрес ул. „Капитан Кръстьо“ 1
Белоградчик 3900
Телефон 0936 /5 34 69
Сайт Официален сайт
Исторически музей в Общомедия

Историческият музей в град Белоградчик е българска регионална културна институция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Музеят се помещава в сградата на „Пановата къща“, образец на предбалканската възрожденска архитектура. Сградата е построена през 1810 г., на два етажа, с два чардака, с изграден от камък първи етаж и еркерно издаден втори етаж.[1]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията представя социално–икономическото развитие на Белоградчик и района в периода XVIII-XIX век: земеделие, отглеждане на лозя и памук, както и основния поминък на региона – животновъдството. За този период са характерни и занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство.

В отделна експозиционна зала специално внимание е отделено на златарския занаят, добре застъпен в Белоградчик и региона през тези две столетия. Изложени са сребърни и позлатени култови предмети като кръстове, обкови на икони и евангелия, женски накити от втората половина на 18 век (невестински венци, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници).[1]

Музеят притежава иконна колекция с образци на Тревненската и Дебърската художествени школи. Изложени са и фрагменти от резбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин“. Експозицията включва и богата колекция от подробни документи и артефакти от борбите за национално освобождение през първата половина на 19 век: бунта на шест белоградчишки села през 1806 г., Манчовата буна от 1836 г. и Пуйовата размирица от 1849 г. (вж Въстания в Северозападна България (1833-1841)), както и делото на Хайдут Велко, Стоян Войвода, Вълчан Войвода и Балчо войвода, Петко Ковача. Със солиден документален масив и графики се изясняват важни моменти от историята на града, включително и намерилото европейски отзвук Въстание от 1850 г. в Северозападна България с център Белоградчик. [1]

В двора на музея е оформен лапидариум с експонати, датирани към римско време.[1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Музеят е под номер 15 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, печата е на касата. Историческия музей се намира на централната част на Белоградчик на адрес улица „Капитан Кръстьо“ № 1.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]