Салаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Салаш (Община Зайчар).

Салаш
България
Red pog.png
Салаш
Област Видин
Red pog.png
Салаш
Общи данни
Население 178 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,803 km²
Надм. височина 520 m
Пощ. код 3933
Тел. код 0936
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 65173
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Белоградчик
Борис Николов
(ПБСД)

Сала̀ш е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, Област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Салаш се намира в планински район, в красивия старопланински проход "Кадъ боаз", само на 4 км от границата със Сърбия. Предците му са разбирали от място за живеене, щом са харесали за заселване ниския проход, пазен от ветровете от околните планински масиви и върхове: Ведерник с най-високия наоколо връх Ведерник (1124 м) - от изток, Жребче (1033 м) - от юг, Чуменски връх (771 м) - от запад, Царовица (800 м) - от север, Малка глама (717 м) и Коритска глама (925 м) - от север/северозапад. Релефът е по-отворен на северозапад към местността "Корито" и прохода към границата и на югоизток към равнината, но също с лек възходящ наклон. [1] , [2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Още римляните са открили и използвали това благодатно място за живот. И в днешно време при разкопаване понякога все още излизат парчета от тухли и керамични съдове от римско време. През прохода "Кадъбоаз" тогава минава римски път от пристанищата по Дунава към Ниш и Западна Европа. В местността "Анище" археолози откриват основите на римска пътна станция, разкопките продължават и сега. През средните векове близо до селото е имало крепост и лятна резиденция на видинския цар Иван Срацимир. Първите писмени сведения за населеното място в района на прохода датират от 1455 г. Местните хора говорят един звучен, но малко архаичен български диалект. В него са запазени падежите, а съгласните "р" и "л" се произнасят толкова твърдо, че са станали сричкообразуващи звукове.

През ХХ век Салаш е едно от големите села на Белоградчишка околия. При преброяването през 1939 г. има 1450 жители. Добитъкът е многоброен - 22 000 са само овцете, отделно крави, волове, свине. В селото кипи бурен стопански и културен живот. Благодарение на един от забележителните му жители - учителят-музикант Тодор Кръчков, години наред са поддържани два хора - църковен и светски, голям духов оркестър. От 1934 г. до днес е оцеляло музикалното дружество "Родни звуци", което има за цел да създава у селяните интерес към музиката и да способства за естетическото им възпитание. Светският хор жъне успехи по всички сцени. Има 52 концерта из страната, а през 1961 г. 80-членният хор дори изнася концерт в зала "България", дирижиран от учителя Кръчков. По певческо майсторство и артистизъм хорът не отстъпва на професионалните състави. Изпълнява и 8 оперети - "За птички", "Самодивско изворче", "Ковачът - царски син" и др. Духовата музика e канена да свири на всички сватби и кръщавки в района. И досега има хора, които помнят това време - морни жътвари, косачи и копачи бързали вечер да отидат на репетиция в читалището. За Тодор Кръчков местният писател Борис Нинков е написал хубава повест, но още никой не се е сетил и паметник да му издигне. Защото посятото от него в душите им е оцеляло и до днес.

Сега в селото живеят под 200 души. Хората започват да го напускат към 1960 г. Останали без земята заради кооперирането ѝ, те търсят спасение в големите градове, най-много в най-близкия Белоградчик. И понеже много моми пристават на войниците, които служели на граничната застава в селото, сега има пръснати из цялата страна някогашни негови жителки. В предишни години жените се връщат лете да нагледат старите къщи, но вече и тези граничарски жени са останали малко. Къщите пустеят, рушат се. Заради изселването, през 1973 г. е закрито училището. Преди години то е превърнато в старчески дом.

"Сега държавата дава средства за ремонтиране на домовете, обновиха и нашия, но хората вътре са много възрастни, болни" - обяснява кметът. - "Те не носят оживление за селото, освен няколкото работни места" - със съжаление обяснява той.

Основната част от живеещите в селото са пенсионери, младите семейства се броят на пръстите на едната ръка. Само 4 деца возят с автобус за училище в Белоградчик. Но имат женски хор, с който се явяват на фестивали в Белоградчик. Жените пеят като славеи, някои са хористки още от времето на учителя-диригент Кръчков.

Културни забележителности и редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Златното време от средата на ХХ век е оставило следи - в Салаш днес концерти изнася видинската филхармония. Такова явление е голяма рядкост - старци да седят кротко в селския салон, да стискат калпака в ръце и да слушат симфонична музика.

В селото има паметник на загиналите във войните през 1913 г. и още един паметник на загинал офицер през 1913 г. [3]

Всяко лято на прохода “Кадъ Боаз” в местността "Корито" между селата Салаш и Ново Корито, Сърбия, границата на България и Сърбия се отваря и на самата граница се провежда българо-сръбски панаир. Това е най-големият международен събор на Балканите. Събитието датира от 1925 година като нашите предци го свързват със Св. вмчк Прокопий. По традиция съборът се отбелязва всяка година в предпоследната събота и неделя на месец юли.

Съборът вече се провежда след подписано на официално споразумение за провеждането му от смесената българо-сръбска комисия. Организатори на събитието са общините Белоградчик и Княжевац. Уточнява се културната програма, привеждането на терена и пътната инфраструктура в необходимия им вид, захранването с питейна вода, електроенергия, медицинско осигуряване, противопожарна защита и други дейности. Много духови оркестри и самодейни състави представят автентичен и обработен фолклор. По инициатива на Национално сдружение “Единение” и Патриотичен клуб “Бдинци” – Видин, и с участието на сърби и българи в масовите сцени, през юли 2014 е направена възстановка на събитията от 1876 г., когато по тези места, заедно, рамо до рамо, срещу турските войски са се сражавали българи, сърби, руси и черногорци.

В съботния ден на празника, 19 юли 2014 г., след неговото официално откриване, в 12,45 часа е направена “първата копка” на новия Граничен контролно-пропускателен пункт и стартира изграждането на пътя до прохода “Кадъ Боаз”. Населението от пограничните региони на двете страни смята, че това ще доведе до оживление и икономически подем в населените им места [4]. Строителството продължава по дължината на цялата 5-километрова отсечка от началото на селото до сръбската граница. Рехабилитира се 1 км от основния път и двете мостови съоръжения в с. Салаш. Проектът предвижда преди да бъдат положени два пласта нова асфалтова настилка, пътното платно да бъде укрепено с нови бордюри и тротоари. Строителни и земекопни машини работят и на трасето, по което се изгражда изцяло нов път и съоръжения на 4-километровия участък след с. Салаш до границата със Сърбия. Изграждането на третокласния път има за цел да осигури връзка с бъдещия гранично контролно пропускателен пункт Салаш – Ново корито. Стойността на договора с Агенция „Пътна инфраструктура” е 2 940 885,05 лв. без ДДС. Средствата са осигурени от държавния бюджет по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. [5] , [6]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В миналото на около 2 км западно от Салаш е имало гранично подразделение на поделение 10210 - гр. Видин. Това е 4-а гранична застава на Самостоятелна Видинска Комендатура (1964 - 1974 г.), от 1974 до 1984 г. - 8-а гранична застава на I-и граничен отряд - Видин.

В селото има старчески дом.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В това забележително селце има много добродушни и мили хора. Близо до границата със Сърбия се намира един малък язовир, който посещават често хората от селото и от други населени места. В Салаш има много чист въздух и затова хората идват в селото да се наслаждават на чистата и омайна природа.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Нунатак Салаш на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Салаш.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]