Салаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Бълария. За селото в Сърбия вижте Салаш (Община Зайчар).

Салаш
България
Red pog.png
Салаш
Област Видин
Red pog.png
Салаш
Общи данни
Население 180 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 49,803 km²
Надм. височина 520 m
Пощ. код 3933
Тел. код 0936
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 65173
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Белоградчик
Борис Николов
(ПБСД)

Сала̀ш е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, Област Видин.

География[редактиране | edit source]

Село Салаш се намира в планински район.В красивия старопланински проход "Кадъ боаз", само на 4 км от границата със Сърбия, се е сгушило село Салаш. Предците му са разбирали от място за живеене, щом са харесали ниския проход за заселване. Тук три върха - Жребче, Било и Ведерник, го пазят от северните ветрове, а четвъртата страна от юг го води към равнината.

История[редактиране | edit source]

Още римляните са открили и използвали това благодатно място за живот. И днес, където и да ударят с мотика, излизат парчета от тухли и керамични съдове от римско време. През прохода "Кадъбоаз" минавал римски път от пристанищата по Дунава към Ниш и Западна Европа. В местността "Анище" археолози откриват основите на римска пътна станция, разкопките продължават и това лято. През средните векове близо до селото е имало крепост и лятна резиденция на видинския цар Иван Срацимир. Първите писмени сведения за населеното място в района на прохода датират от 1455 г. Местните говорят един звучен, но малко архаичен български диалект. В него са запазени падежите, а съгласните "р" и "л" се произнасят толкова твърдо, че са станали сричкообразуващи звукове.

Някога Салаш е било едно от големите села на Белоградчишка околия. При преброяването през 1939 г. е имало 1 450 жители. Добитъкът нямал чет - 22 000 били само овцете, отделно крави, волове, свине. В селото кипял бурен стопански и културен живот. Благодарение на един от забележителните му жители - учителят-музикант Тодор Кръчков, години наред поддържали два хора - църковен и светски, голям духов оркестър. От 1934 г. до днес е оцеляло музикалното дружество "Родни звуци", което имало за цел да създава у селяните интерес към музиката и да способства за естетическото им възпитание. Светският хор жънел успехи по всички сцени. Има 52 концерта из страната, а през 1961 г. 80-членният хор дори изнесъл концерт в зала "България", дирижиран от учителя Кръчков. По певческо майсторство и артистизъм хорът не отстъпвал на професионалните състави. Изпълнявали и 8 оперети - "За птички", "Самодивско изворче", "Ковачът - царски син" и др. Духовата музика била канена да свири на всички сватби и кръщавки в района. И досега има хора, които помнят това време - морни жътвари, косачи и копачи бързали вечер да отидат на репетиция в читалището. Това златно време е оставило следи - в Салаш днес концерти изнася видинската филхармония.

Това чудо го няма никъде - опърпани старци да седят кротко в селския салон, да стискат калпака в ръце и да слушат симфонична музика. За Тодор Кръчков местният писател Борис Нинков е написал хубава повест, но още никой не се е сетил и паметник да му издигне. Защото посятото от него в душите им е оцеляло и до днес.

Сега в селото живеят под 200 души. Хората започнали да го напускат към 1960 г. Останали без земята заради кооперирането ѝ. те търсят спасение в големите градове, най-много в най-близкия Белоградчик. И понеже много моми приставали на войниците, които служели на граничната застава в селото, сега има пръснати из цялата страна някогашни негови жителки. В предишни години жените се връщали лете да нагледат старите къщи, но вече и тези граничарски жени останали малко. Къщите пустеят, рушат се. Заради изселването, през 1973 г. закрили училището. Преди години то е превърнато в старчески дом.

Сега държавата дава средства за ремонтиране на домовете, обновиха и нашия, но хората вътре са много възрастни, болни, обяснява кметът. Те не носят оживление за селото, освен няколкото работни места, със съжаление обяснява той.

Основната част от живеещите в селото са пенсионери, младите семейства се броят на пръстите на едната ръка. Само 4 деца возят с автобус за училище в Белоградчик. Но имат женски хор, с който се явяват на фестивали в Белоградчик. Жените пеят като славеи, някои са хористки още от времето на учителя-диригент Кръчков.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяко лято границата на България и Сърбия се отваря и на самата граница се провежда българо-сръбски панаир.

Други[редактиране | edit source]

В това забележително селце има много добродушни и мили хора.Близо до граничата със Сърбия се намира един малък язовир,на които се наслаждава мало и голямо от селото и от други населени места.В Салаш има толкова чист въздух и затова хората идват в селото да се наслаждават на чистата и омайна природа.

Нунатак Салаш на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Салаш.[1]


Външни препратки[редактиране | edit source]