Белоградчишки проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белоградчишки проход
Bulgaria location map.svg
43.6246° с. ш. 22.4819° и. д.
Белоградчишки проход
Белоградчишки проход
Тип на обекта: проход
Данни
Надм. височина: 580 m
държава: България и Сърбия
планина: Западна Стара планина

Белоградчишкият проход (до 29 юни 1942 г. Кадъ Боаз, Кадъбоазки проход)[1] е планински проход при най-западната част на Западна Стара планина между планината Бабин нос (част от Предбалкана) на север и Светиниколска планина (част от Западна Стара планина) на юг. Намира се между село Салаш (Област Видин, България) и село Ново Корито (Сърбия).[2]

Дължината на прохода е около 6 км, надморската височина на седловината – 580 m.[2]

Проходът е лесно проходим и е използван оживено през Античността и средните векове, като впоследствие е изоставен. От 2014 г. започнаха строителни дейности на българска територия на 4-километровия участък от село Салаш до границата със Сърбия и изграждането на новия ГКПП Салаш – Ново Корито. На границата със Сърбия завършва последния 4,1-километровия участък (от 44,8 до 48,9 km) от третокласния Републикански път III-1102 Арчар – Димово – Белоградчишки проход.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 27.
  2. а б в Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 42.