Бабин нос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бабин нос
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.717° с. ш. 22.405° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Видин)
Част от Предбалкан
Най-висок връх Бабин нос
Надм. височина 1107,4 m

Бабин нос (до 29 юни 1942 г. Кадъ-боазка планина, Кадъбоазка планина)[1] е планина в Северозападна България, Предбалкана, област Видин и в Република Сърбия.

Планината Бабин нос се издига в най-западната част на Предбалкана и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от югозапад на североизток преминава държавната граница между двете държави между пограничните пирамиди от № 367 до № 405. На северозапад чрез ниска седловина (450 м) се свързва с уединената височина Връшка чука, а на югоизток Белоградчишкия проход (580 м) и Коритска река (десен приток на Бели Тимок) я отделят от Светиниколска планина, която е част от Стара планина, а долините на Салашка река (десен приток на Арчар – от планинския рид Ведерник. На североизток се спуска полегато към Дунавската равнина, а на запад и югозапад – със стръмни склонове към долината на река Бели Тимок (дясна съставяща на Тимок) в Сърбия. Дължината им от северозапад на югоизток е 20 – 22 км, а ширината ѝ варира между 10 – 15 км. Максималната височина на планината е връх Бабин нос (1107,4 м), разположен на 6,2 км югозападно от село Раковица, Община Макреш.

Планината е изградена от палеозойски кристалинни скали и гранити.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината на югозапад водят началото си десните притоци на река Бели Тимок – Шашка, Селачка, Коритска и др., а на североизток, към река Дунав реките Войнишак с двете съставящи я Чичилска река и Короманица, Видбол и Арчар.

Почвите са кафяви горски и сиви горски, върху които се развива разнообразна растителност – обикновен горун, обикновен габър, мизийски бук, мъждрян, келяв габър.

В планината няма населени места, но по периферията ѝ са разположени няколко села:

На 4,8 км северозападно от село Раковица, в полите на планината е разположен Раковишкия манастир.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 21.