Комплекс „България“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Комплекс „България“
Фасадата на хотела към булевард „Цар Освободител“
Фасадата на хотела към булевард „Цар Освободител“
Sofia Center.png
42.6953° с. ш. 23.3278° и. д.
Разположение в централната част на София
Вид Многофункционална сграда
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
Архитект Станчо Белковски
Иван Данчов
Стил Модернизъм
Изграждане 1935-1937
Съвременен статут Паметник на културата
Комплекс „България“ в Общомедия

Комплекс „България“ е многофункционална сграда в София, включваща хотелресторант и сладкарница) и концертна зала.

Намира се на булевард „Цар Освободител“ №4, от южната страна на булеварда в участъка между площад „Александър Батенберг“ и улица „Георги Бенковски“.

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на Чиновническото застрахователно дружество. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария Хотел „България“ на ъгъла с улица „Дякон Игнатий“, като в дълбочина достига до улица „Аксаков“.[1] През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937 г., като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на Академичния симфоничен оркестър в новата концертна зала.

Сградата на архитектурния комплекс България е смятана за пример за модернизма в българската архитектура в междувоенния период. Проектът е изключително сложен поради съчетаването на няколко различни функции, сложната форма на парцела и необходимостта от вписване между 2-те съществуващи сгради на булевард „Цар Освободител“. Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите 2 етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Етажните височини на горните етажи следват тези на съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество. Сградата включва и някои сложни от техническа гледна точка елементи – отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата и други.[1]

През 1978 комплексът е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.[1]

Зала „България“[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално залата има 1470 седящи места, разположени в партерна част, 2 балкона и ложи. По време на Втората световна война при британско-американска бомбардировка на 24 май 1944 г. залата е разрушена заедно с органа и 2-та рояла.

Понастоящем разполага с 2 зали – Голяма зала и Камерна зала. Към 2007 г. в залата концертрират Софийската филхармония и Оркестърът на „Класик ФМ радио“.

Орган[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 г. в Зала България е монтиран и орган на франкфуртската фирма „Sauer“, разполагал с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. Това е най-големият орган, съществувал някога в България, но е разрушен при бомбардировката на 24 май 1944 г.

През 1974 г. е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, Потсдам, разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият съществуващ днес в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с швелери за регистрите на мануал (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).

Органът
Шпилтишът
Диспозиция

I мануал (Хауптверк)

II мануал (Швелверк)

III мануал (Позитив)

Педал

  • Bordun 16'
  • Principal 8'
  • Koppel-flote 8'
  • Trichter-pfeife 8'
  • Oktave 4'
  • Spiltzflote 4'
  • Quinte 2 1/2'
  • Oktave 2'
  • Cornett 4 f. ab g
  • Gross-Mixtur 6-7 f.
  • Klein-Mixtur 4 f.
  • Fagott 16'
  • Trompete 8'

Копули:

  • II / I
  • III / I
  • Hotz-principal 8'
  • Spitz-gedackt 8'
  • Viola di Gamba 8'
  • Principal 4'
  • Nachthorn 4'
  • Rohr-nassat 2 2/3'
  • Oktave 2'
  • Feldpfeife 2'
  • Terz 1 3/5'
  • Spitzquinte 1 1/3'
  • Septime 1 1/7'
  • Sifflote 1'
  • Mixtur 5 f.
  • Cymbel 3f.
  • Dulcian 16'
  • Hautbois 8'
  • Schalmei 4'
  • Тремулант

Копули:

  • III / II
  • Holz-gedackt 8'
  • Quinta-dena 8'
  • Principal 4'
  • Rohrflote 4'
  • Dilzflote 4'
  • Sesqui-altera 2 f.
  • Gemshorn 2'
  • Quinte 1 1/3'
  • Oktave 1'
  • Scharff 4 f.
  • Vox humana 8'
  • Тремулант
  • Principal 16'
  • Subbass 16'
  • Quinte 10 2/3'
  • Oktave 8'
  • Bassflote 8'
  • Bass Aliquote 4 f.
  • Oktave 4'
  • Pommer 4'
  • Flachflote 2'
  • Hintersalz 4-5 f.
  • Mixtur 4 f.
  • Posaune 16'
  • Trompete 8'
  • Feld-trompete 4'

Копули:

  • I / П
  • II / П
  • III / П

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]