Гранични контролно-пропускателни пунктове на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Граничните контролно-пропускателни пунктове на България са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница на страната.[1]

Граничните контролно-пропускателни пунктове обхващат територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки. Шосейните, железопътните и речните пунктове се определят по споразумение с държавата, граничеща с Република България. Откриването, определянето на границите, разширяването и закриването на пунктовете се извършват с акт на Министерския съвет.[1]

Списък на ГКПП на България[редактиране | редактиране на кода]

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Летища[редактиране | редактиране на кода]

Черноморски пристанища[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 година е подписано българо-гръцко междуправителствено споразумение за изграждане и откриване на нови три гранични контролно-пропускателни пункта: Гоце Делчев-Драма (Илинден – Ексохи, действащ),
Рудозем-Ксанти (пътя от българска страна е готов от 2010 г., но от гръцка до 2013 г. все още не е завършен[4]) и
Кърджали-Гюмюрджина на стария път през Маказа.

Към 12.09.2013 по границата с Гърция работят:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]