Локомотиви БДЖ серия 77.000
Локомотив 77.000 | |
---|---|
![]() Локомотив 77 005.7 | |
Производител | 23 August (FAUR) – Bucureşti |
Производство | 1988 |
Предходен модел | 76.000 |
Междурелсие | 760 mm |
Предназначение | дизелов магистрален |
Колоосна формула | В′-В′ |
Период на експлоатация | от 1988 г. |
Спецификации | |
Дължина | 13 330 mm |
Ширина | 2470 mm |
Височина | 3520 mm |
Маса | 48 500 kg |
Макс. скорост | 60 km/h |
Служебно тегло | 52 000 kg |
Сцепно тегло | 52 000 kg |
Мощност | 809 (1100 hp) kW |
Тип предавка | хидравлична |
Натоварване на ос | 13,25 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1000 mm |
Локомотиви БДЖ серия 77.000 в Общомедия |
Локомотивите са строени и доставени от румънския завод „23 август“ (сега „FAUR“) – Bucureşti по технически условия на БДЖ. Преследвана е максимална взаимозаменяемост на агрегати, възли и части с машините серия 76.000, строени в същия завод. Основните разлики с тях са:
- променено преводно отношение на редукторите, с което е намалена максималната скорост за сметка на теглителната сила;
- увеличен е броят на радиаторите за охлаждане на двигателя (недостатък при серия 76.000);
- изменен е начинът на куплиране на двигателя с хидросъединителя;
- подобрени са много параметри на двигателя (начин на управление, повишен моторесурс и др.);
- повече удобства в кабините за управление, разположението на контролните уреди и др.
Всички локомотиви серия 77.000 са зачислени в депо Септември. Така се задоволяват напълно нуждите от теснолинейни локомотиви при тогавашния обем на превозите. След началото на 90-те години настъпва драстичен спад на превозната работа. Тогава почти половината локомотивен парк остава в бездействие. Известен изход от това положение се намира през 1996 г. с продажбата на 5 локомотива от серията. На 20 март 1996 г. са натоварени на вагони нормално междурелсие и превозени до пристанище Бургас и натоварени на кораб, с който са пренесени в Аржентина. Там те са закупени за обслужване на теснолинейна жп линия между каменовъглените мини в селището Рио Турбио и пристанището Рио Галегос с дължина около 200 км. в областта Санта Крус в Патагония. Към декември 2021 г., от останалите 5 локомотива са бракувани 3, другите 2 подлежат на капитален ремонт и модернизация в локомотивно-ремонтния завод на „Експрес сервиз“ в гр. Русе.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]
В експлоатация |
Спрян от експлоатация; бракуван; нарязан |
В ремонт (ГПР; ПР) |
Продаден |
Експлоатационен номер | фабр. №/година | Бележки | |
---|---|---|---|
доставен с № | от 2012 г. | ||
77 001.6 | – | 25325/1988 | Продаден в Аржентина 1996 г. |
77 002.4 | 92 52 0677 002-4 | 25326/1988 | Модернизиран в „Експрес сервиз“ - Русе (2022 г.). Преномериран 92 52 2077 102-4 |
77 003.2 | – | 25327/1988 | Продаден в Аржентина 1996 г. |
77 004.0 | – | 25328/1988 | Продаден в Аржентина 1996 г. |
77 005.7 | 25329/1988 | ||
77 006.5 | – | 25330/1988 | Бракуван 2004 г. |
77 007.3 | – | 25331/1988 | Продаден в Аржентина 1996 г. |
77 008.1 | 25332/1988 | ||
77 009.9 | 92 52 0677 009-9 | 25333/1988 | Модернизиран в „Експрес сервиз“ - Русе (2023 г.). Преномериран 92 52 2077 109-9 |
77 010.7 | – | 25334/1988 | Продаден в Аржентина 1996 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов: Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Д. Деянов, Ст. Деянов 2008, с. 258.
|