Локомотиви БДЖ серия 77.000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Локомотив 77.000
Triebfahrzeug BDZh 77005-7.jpg
Локомотив 77 005.7
Обща информация
Производител Flag of Romania.svg 23 August (FAUR) – Bucureşti
Производство 1988
Предходен модел 76.000
Междурелсие 760 mm
Предназначение дизелов магистрален
Колоосна формула В′-В′
Период на експлоатация от 1988 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 13 330 mm
Ширина 2470 mm
Височина 3520 mm
Маса 48 500 kg
Максимална скорост 60 km/h
Служебно тегло 52 000 kg
Сцепно тегло 52 000 kg
Мощност 809 (1100 hp) kW
Тип на предавката хидравлична
Натоварване на ос 13,25 t
Диаметър на задвижващите колооси 1000 mm
Локомотив 77.000 в Общомедия

Локомотивите са строени и доставени от румънския завод „23 август“ (сега „FAUR“) – Bucureşti по технически условия на БДЖ. Преследвана е максимална взаимозаменяемост на агрегати, възли и части с машините серия 76.000, строени в същият завод. Основните разлики с тях са:

  • променено преводно отношение на редукторите, с което е намалена максималната скорост за сметка на теглителната сила;
  • увеличен е броят на радиаторите за охлаждане на двигателя (недостатък при серия 76.000);
  • изменен е начинът на куплиране на двигателя с хидросъединителя;
  • подобрени са много параметри на двигателя (начин на управление, повишен моторесурс и др.);
  • повече удобства в кабините за управление, разположението на контролните уреди и др.

Всички локомотиви серия 77.000 са зачислени в депо Септември. Така се задоволяват напълно нуждите от теснолинейни локомотиви при тогавашния обем на превозите. След началото на 90-те години настъпва драстичен спад на превозната работа. Тогава почти половината локомотивен парк остава в бездействие. Известен изход от това положение се намира през 1996 г. с продажбата на 5 локомотива от серията. На 20 март 1996 г. са натоварени на вагони нормално междурелсие и превозени до пристанище Бургас и натоварени на кораб, с който са пренесени в Аржентина. Там те са закупени за обслужване на теснолинейна жп линия между каменовъглените мини в селището Рио Турбио и пристанището Рио Галегос с дължина около 200 км в областта Санта Крус в Патагония. От останалите 5 локомотива е бракуван 1, а останалите продължават да работят по теснолинейката Септември – Добринище.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]

Експл. № фабр. №/година Бележки
77 001.6 25325/1988 Продаден в Аржентина 1996 г.
77 002.4 25326/1988
77 003.2 25327/1988 Продаден в Аржентина 1996 г.
77 004.0 25328/1988 Продаден в Аржентина 1996 г.
77 005.7 25329/1988
77 006.5 25330/1988 Бракуван 2004 г.
77 007.3 25331/1988 Продаден в Аржентина 1996 г.
77 008.1 25332/1988
77 009.9 25333/1988
77 010.7 25334/1988 Продаден в Аржентина 1996 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]