Локомотиви БДЖ серия 20.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 20.00 [1]
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg · Flag of the Czech Republic.svg Skodawerke - Plzen
Производство 1939
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Товарен
Колоосна формула 1'D1' h2
Период на експлоатация до 1975 г.
Запазени локомотиви 20.06
Друга информация
Спецификации
Дължина 12 908 mm
Височина 4230 mm
Максимална скорост 60 km/h
Дължина с тендера 22 150 mm
Общо тегло 143 770 kg
Служебно тегло 81 240 kg
Сцепно тегло 61 380 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 150 m
Натоварване на ос 15,35 t
Диаметър на водещата колоос 840 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1370 mm
Налягане на парата в котела 14 kg.f/m2
Нагревна повърхност 238,4 m2
Скарна повърхност 4,1 m2
Повърхност на димогарните тръби 124,1 m2
Повърхност на огневите тръби 52,0 m2
Обща изпарителна повърхност 194,4 m2
Брой на димогарните тръби 141
Брой на огневите тръби 22
Паропрегревател да
Парна машина Цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 515 m
Ход на буталото 710 m
Тип рама гредова
Тендер
Служебно тегло 62 530 kg
Тегло на празен тендер 23 710 kg
Воден запас 25,0 m3
Вид гориво въглища/мазут
Запас гориво 15 000 kg

Локомотивите серия 20.00 попадат непредвидено в БДЖ. Те са строени през 1939 г. от локомотивна фабрика Шкода (тогава Чехословакия е под немска окупация) по поръчка на Манджурските железници „SMR“. Поради тази причина локомотивите имат много конструктивни разлики с всички машини, експлоатирани в България.

Котелът е нитована конструкция, вътрешната пещ е стоманена, със сводов таван. Това са едни от първите локомотиви в БДЖ с тръскаща скара. При пристигането си са съоръжени с автосцепка, която веднага е заменена с винтов спряг

Локомотивите са оборудвани с двустъпална въздушна помпа, с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. За първи път в БДЖ се появява локомотив с профилни спирачни калодки, обхващащи и реборда на бандажа. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е четириосен, с две двуосни талиги. След 1965 г. всички локомотиви са преустроени на смесено въглищно-мазутно горене

Експлоатацията на серията преминава в Южна България. Бракувани са в периода 1973 и 1975 г. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 20.05.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 20.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер „Škoda“ фабр. №/
година
Бележки
„SMR“-номер „БДЖ“-номер
509 20.01 1019/1939 Бракуван 1973 г.
510 20.02 1020/1939 Бракуван 1973 г.
511 20.03 1021/1939 Бракуван 1973 г.
512 20.04 1022/1939 Бракуван 1975 г.
513 20.05 1023/1939 Бракуван 1974 г.
514 20.06 1024/1939 Бракуван 1974 г.
Музеен от 1979 г.
515 20.07 1025/1939 Бракуван 1973 г.
516 20.08 1026/1939 Бракуван 1973 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]