Локомотиви БДЖ серия 20.00
Локомотив 20.00 [1] | |
---|---|
Обща информация | |
Производител | Skodawerke - Plzen |
Производство | 1939 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | Товарен |
Колоосна формула | 1'D1' h2 |
Период на експлоатация | до 1975 г. |
Запазени локомотиви | 20.06 |
Друга информация | |
Спецификации | |
Дължина | 12 908 mm |
Височина | 4230 mm |
Максимална скорост | 60 km/h |
Дължина с тендера | 22 150 mm |
Общо тегло | 143 770 kg |
Служебно тегло | 81 240 kg |
Сцепно тегло | 61 380 kg |
Минимален диаметър на вписване в крива | 150 m |
Натоварване на ос | 15,35 t |
Диаметър на водещата колоос | 840 mm |
Диаметър на задвижващите колооси | 1370 mm |
Налягане на парата в котела | 14 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 238,4 m2 |
Скарна повърхност | 4,1 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 124,1 m2 |
Повърхност на огневите тръби | 52,0 m2 |
Обща изпарителна повърхност | 194,4 m2 |
Брой на димогарните тръби | 141 |
Брой на огневите тръби | 22 |
Паропрегревател | да |
Парна машина | Цвилинг |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 515 m |
Ход на буталото | 710 m |
Тип рама | гредова |
Тендер | |
Служебно тегло | 62 530 kg |
Тегло на празен тендер | 23 710 kg |
Воден запас | 25,0 m3 |
Вид гориво | въглища/мазут |
Запас гориво | 15 000 kg |
Локомотивите серия 20.00 попадат непредвидено в БДЖ. Те са строени през 1939 г. от локомотивна фабрика Шкода (тогава Чехословакия е под немска окупация) по поръчка на Манджурските железници „SMR“. Поради тази причина локомотивите имат много конструктивни разлики с всички машини, експлоатирани в България.
Котелът е нитована конструкция, вътрешната пещ е стоманена, със сводов таван. Това са едни от първите локомотиви в БДЖ с тръскаща скара. При пристигането си са съоръжени с автосцепка, която веднага е заменена с винтов спряг
Локомотивите са оборудвани с двустъпална въздушна помпа, с автоматична и допълнителна въздушна спирачка. Спирателни са всички сцепни и тендерни колооси. За първи път в БДЖ се появява локомотив с профилни спирачни калодки, обхващащи и реборда на бандажа. Ръчната спирачка действа само върху тендера. Той е четириосен, с две двуосни талиги. След 1965 г. всички локомотиви са преустроени на смесено въглищно-мазутно горене
Експлоатацията на серията преминава в Южна България. Бракувани са в периода 1973 и 1975 г. За музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 20.05.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 20.00[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | „Škoda“ фабр. №/ година |
Бележки | |
---|---|---|---|
„SMR“-номер | „БДЖ“-номер | ||
509 | 20.01 | 1019/1939 | Бракуван 1973 г. |
510 | 20.02 | 1020/1939 | Бракуван 1973 г. |
511 | 20.03 | 1021/1939 | Бракуван 1973 г. |
512 | 20.04 | 1022/1939 | Бракуван 1975 г. |
513 | 20.05 | 1023/1939 | Бракуван 1974 г. |
514 | 20.06 | 1024/1939 | Бракуван 1974 г. Музеен от 1979 г. |
515 | 20.07 | 1025/1939 | Бракуван 1973 г. |
516 | 20.08 | 1026/1939 | Бракуван 1973 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 168 – 169.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 104.
|