Локомотив БДЖ 09.01

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 09.01
Обща информация
Производител Flag of Belgium.svg J. Cockerill – Seraing
Предходен модел фабр. № 2823/1912
Следващ модел преустроен в ЖП работилница – София
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Бързоходен
Колоосна формула 2'C1' h4
Период на експлоатация до 1959 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 12 415/12 885 mm
Височина 4512/4580 mm
Маса 70 000/73 000 kg
Максимална скорост 90 km/h
Дължина с тендера 18 745/20 517 mm
Общо тегло 115 200/ 133 400 kg
Сцепно тегло 45 000/47 500 kg
Натоварване на ос 15,0/15,83 t
Диаметър на водещата колоос 820 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1650 mm
Налягане на парата в котела 13 и 15 kg.f/m2
Нагревна повърхност 252,03/268,72 m2
Скарна повърхност 4,28/4,59 m2
Повърхност на димогарните тръби 140/151,3 m2
Повърхност на огневите тръби 45,2/50,54 m2
Обща изпарителна повърхност 199,0/215,69 m2
Брой на димогарните тръби 198/190
Брой на огневите тръби 24
Паропрегревател да
Парна машина Vierling
Брой цилиндри 4
Диаметър на цилиндрите 430 m
Ход на буталото 600 m
Тип рама листова
Тендер
Служебно тегло 37 200/51 400 kg
Тегло на празен тендер 15 500/21 400 kg
Воден запас 15,2/20 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 6500/10 000 kg

Това е единственият локомотив в България със система на парната машина „Vierling“ и първият локомотив, доставен в БДЖ, работещ с прегрята пара. Той е поръчан като пробен екземпляр по един образец, показан на изложението в Брюксел през 1910 г. В периода 1910 – 1920 г. това е най-модерната конструкция локомотиви – „Pacific“ (колоосна формула 2-С-1).

Първоначалния замисъл е бил да вози т. нар. „височайши влакове“. Скоро обаче става ясно, че служебната му маса е недостатъчна за наклоните по нашите жп линии, а също и започват да се появяват конструктивни дефекти по котела, поради което често е в ремонт. Работи в графика на пътническите локомотиви, но състоянието на котела му до толкова се влошава, че към 20-те години е спрян от движение. През 1932 г. е решено той да бъде основно реконструиран.

Освен основната преработка на котела е усъвършенствана и ходовата му част, прави се нова будка за машиниста, снабден е и със спирачка за сгъстен въздух. Заменен е и триосният тендер с четириосен, с две двуосни талиги, еднакви с тендерните талиги на локомотивите 08.07 - 08.17. След преустройството се включва в редовна пътническа служба до 1948 г. Тогава се спуква единият от вътрешните цилиндри. Всички опити да бъде заварен са неуспешни поради неудобното за ремонт място. До 1959 г. се използва за отоплярка. Тогава е направен последен опит за отстраняване на пукнатината, но отново е неуспешно. Локомотивът е бракуван и унищожен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).