Локомотиви БДЖ 201-207

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
201 – 207
Обща информация
Производител Flag of Austria.svg Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien
Производство 1888
Междурелсие 1435 mm
Предназначение товарен локомотив
Колоосна формула D n2
Период на експлоатация до 1914 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 9313 mm
Височина 4400 mm
Маса 43520 kg
Максимална скорост 35 km/h
Дължина с тендера 15 652 mm
Служебно тегло 78750 kg
Сцепно тегло 50650 kg
Натоварване на ос 13,75 t
Диаметър на задвижващите колооси 1106 mm
Налягане на парата в котела 10 kg.f/m2
Нагревна повърхност 10,8 m2
Повърхност на димогарните тръби 164,6 m2
Обща нагревна повърхност 175,4 m2
Брой на димогарните тръби 221
Парна машина цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 500 m
Ход на буталото 610 m
Тип рама листова
Тендер
Служебно тегло 28100 kg
Тегло на празен тендер 13600 kg
Воден запас 9,5 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 5000 kg

Задълженията по договора за построяването на линията Цариброд-София-Вакарел от предприемача Иван Грозев включвали и доставката на подвижен състав, който включвал и 7 пътнически и 7 товарни локомотива. Така през 1888 г. пристигат пътническите локомотиви 151-157 и товарните 201-207. Това са първите локомотиви, поръчани от българското правителство чрез строителното предприятие. Строени са в „Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien“. Първоначално са номерирани от 51 до 57, а от 1908 г. получават номерата 201 – 207. Всички те са носили и имена на планини: № 201 – „Витоша“, № 202 – „Рила“, № 203 – „Стара планина“, № 204 – „Средна гора“, № 205 – „Родопи“, № 206 – „Люлин“ и № 207 – „Странджа“.

Те са четириосни, с водеща трета сцепна колоос. Локомотивът е без спирачка. Ръчна има само тендерът, действаща върху всички колооси. Самият той е триосен. Експлоатацията им преминава основно по линията Цариброд-София-Вакарел, където обслужват всички товарни влакове. След 1907 г. с нарастването на трафика по нашите линии се оказват с недостатъчни теглителни възможности. Бракувани са през 1914 г. и след това унищожени.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]

Експл. №
при доставката
Експл. №
(от 1908)
фабр. №/година Бележки
51 201 1975/1887 Бракувани 1914 г.
52 202 1976/1887
53 203 1977/1887
54 204 1978/1887
55 205 1979/1887
56 206 1980/1887
57 207 1981/1887

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]