Дизелови мотриси БДЖ серия 81 и 82

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дизелови мотриси серия 81 и 82
BASA-PZ-643-8-6-16-Disel railcar, Avramovo-Saint Petka Station.jpg
Дизелова мотриса в междугарието Аврамово – Света Петка, 1950 – 1963 г. Източник: ДА „Архиви“
Обща информация
Производител Flag of Hungary.svg Ganz – Budapest
Производство 1941 / 1952
Друга информация
Спецификации
Дължина 17 000 mm
Ширина 2400 mm
Височина 3410 / 3320 mm
Маса 31 600 / 32 900 kg
Максимална мощност 220 / 320 kW
Максимална скорост 60 km/h
Дизелови мотриси серия 81 и 82 в Общомедия

Мотрисите са строени от унгарската фабрика „Ganz“ – Budapest за обслужване на пътническото движение по теснолинейката Септември – Добринище. През 1941 г. са доставени три четириосни дизелови мотриси и три еднотипни с мотрисите вагони-ремаркета. Това са първите дизелови мотриси за междурелсие 760 mm в Български държавни железници. Имат 6-цилиндров дизелов двигател с мощност 220 к.с. и механична предавателна система. Имат 6 седящи места втора класа в отделно купе и 35 – трета класа в общо отделение. Вагоните-ремаркета имат две отделения с общо 62 седящи места. Първоначалното им означение е ВСмот серия 05 (05 – 01 до 05 – 03), а вагоните са означени с См и номера от 801 до 803.

Интериор на дизелова мотриса, 1940-те години

След около 10 години е направена още една доставка от същата фабрика на 4 мотриси и 6 вагони-ремаркета. Тези мотриси са с увеличена мощност (8-цилиндров двигател, 320 к.с.), местата втора класа са отново 6, но са намалени местата трета класа (заради увеличената дължина на машинното отделение). Вагоните-ремаркета са еднакви като при първата доставка. Мотрисите са поставени в същата серия и получават номера 05 – 04 до 05 – 07, а ремаркетата 804 – 809. През 1965 г. с въвеждането на новото серийно означение мотрисите са разделени (заради различната мощност) и получават различни серии: серия 81 (81 – 01 до 81 – 03) за мотрисите от първата доставка и серия 82 (82 – 01 до 82 – 04) – за тези от втората. Вагоните-ремаркета като еднакви помежду си получават серия 181 (181 – 01 до 181 – 09). Впоследствие във Вагонен завод – Дряново са построени още два вагона-ремаркета. Те са напълно еднакви с унгарските, но по-тежки поради разлика в теглото на вложените материали. Те получават серия 182 (182 – 01 и 182 – 02).

Мотрисите поемат всички далечни пътнически влакове по жп линиите Септември – Добринище и Варвара – Пазарджик като с това съкращават времепътуването с над 1 час. След 1966 г., когато почти цялата влакова работа се поема от дизеловите локомотиви серия 75, мотрисите серия 82 са прехвърлени към депо Червен бряг, където на свой ред поемат всички пътнически влакове до Оряхово. Серия 81 остава в депо Септември, където обслужва късите разстояния и слабонаселени влакове. След около 30-годишна служба са бракувани и впоследствие унищожени. След около 10-годишна експлоатация в депо Червен бряг и серията 82 е бракувана заедно, като мотрисата 82 – 01 е обявена за музейна и се намира в депо Банско.

Технически данни на вагоните-ремаркета[редактиране | редактиране на кода]

Вагон от дизелова мотриса 82.01 на гара Банско, 2014 г.
Дизелова мотриса на гара Септември, 2015 г.
Експлоатационни номера 801 – 809 (181 – 01 – 181 – 09) / 810 и 811
(182 – 01 и 182 – 02)
Дължина
с буферите
17 000 мм
Междуосие 11 900 мм
Диаметър на
колоосите
720 мм
Собствена маса 13,64 / 15,7 тона
Пътнически отделения 1 брой
Места за сядане 62 броя
WC-възел 1 брой
Входно-изходни
преддверие
2 броя
Експл. №
при доставката
Експл. №
(от 1965)
Бележки
05 – 01 81 – 01 Бракувана 1973 г.
05 – 02 81 – 02 Бракувана 1975 г.
05 – 03 - Опожарена и
бракувана 1963 г.
05 – 04 82 – 01 Бракувана 1977 г.
музейна
05 – 05 82 – 02 Бракувана 1977 г.
05 – 06 82 – 03 Бракувана 1977 г.
05 – 07 82 – 04 Бракувана 1977 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]