Парни мотриси БДЖ серия 200

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парни мотриси серия 200
Обща информация
Производител Flag of Hungary.svg Ganz – Budapest
Производство 1905 – 1906
Междурелсие 1435 mm
Предназначение мотриса
Колоосна формула А – 1 / 1 – А
Период на експлоатация до 1930 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 11 650 / 11 800 mm
Маса 16 400 / 19 000 kg
Максимална мощност 50 / 80 kW
Максимална скорост 50 / 60 km/h
Служебно тегло 17 600 / 20 400 kg
Сцепно тегло 11 500 / 10 500 kg
Диаметър на водещата колоос 1020 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1020 mm
Налягане на парата в котела 20 kg.f/m2
Скарна повърхност 0,3 / 0,4 m2
Обща изпарителна повърхност 8,40 / 14,2 m2
Парна машина Компаунд
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 0,116(ВН) и 0,170(НН) / 0,145 (ВН) и 0,215 (НН) m
Ход на буталото 0,140 / 0,200 m

Това е единствената серия парни мотриси, експлоатирани в БДЖ. Първата мотриса е доставена за изпитания по предложение на унгарската фабрика GANZ - Budapest през февруари 1905 г. Тя е двуосна, с вертикален парен котел, приспособен за изгаряне на дървени и висококалорични въглища и кокс. Парната машина е с мощност 50 к.с., система „Компаунд“ и с вграден редуктор за бавен и бърз ход. Вътрешното разпределение е следното: отделение за машиниста, отделение за поща и багаж, пътническо отделение 2-ра класа - 10 места, пътническо отделение 3-та класа - 30 места, тоалетна и помещение за влаковия персонал. Мотрисата е оставена в БДЖ за продължителни изпитания по участъка Плевен - Сомовит и е закупена през август 1906 г. Едновременно с това са поръчани и още 4 броя, но с увеличена мощност на котела (до 80 к.с.). Друга съществена разлика е и тази, че водеща при втората доставка не е първата, а втората колоос, избегнат е и редукторът за бърз и бавен ход. Вътрешното разпределение е еднакво.

Парните мотриси, освен по линията Плевен – Сомовит, се използват и за по-слабо населени влакове около София: до Елин Пелин, до Горна баня и Владая, до Костинброд и Сливница, до Лакатник и др. Активната работа на мотрисите е около 10 години. Настъпилият след това период на войните и тежкото икономическо положение след тях се отразява неблагоприятно на тяхната поддръжка и използване. Поради това, а и поради износване и появили се конструктивни дефекти до края на 20-те години са извадени от експлоатация и бракувани.

Експлоат.
номер
Доставена Бракувана
201 1905 1926 г.
202 1907 1927
203 и 204 1908 1930
205 1908 1926

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]