Локомотиви БДЖ серия 48.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотив 48.00 [1]
Обща информация
ПроизводителHanomag - Hannover и ЛВЗ „Георги Димитров“ - София
Производство1930 – 1949
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеТендерен
Колоосна формулаD1' n2t
Период на експлоатациядо 1969 г.
Запазени локомотиви48.04
Друга информация
Спецификации
Дължина11 600 mm
Височина4250 mm
Максимална скорост40 km/h
Служебно тегло70 600 kg
Минимален диаметър на вписване в крива130 m
Натоварване на ос15,15 t
Диаметър на задвижващите колооси1100 mm
Налягане на парата в котела13 kg.f/m2
Нагревна повърхност141,5 m2
Скарна повърхност3,0 m2
Повърхност на димогарните тръби130,0 m2
Обща изпарителна повърхност141,5 m2
Брой на димогарните тръби328
Парна машинаЦвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите500 m
Ход на буталото550 m
Тип рамалистова
Тендер
Тип тендерняма тендер
Воден запас5 (на локомотива) m3
Запас гориво5000 (на локомотива) kg

Първите три единици Локомотиви серия 48.00 на БДЖ са закупени за нуждите на мините в Перник от фирма Ханомаг. Оказват се неподходящи поради недостатъчната си мощност за тежките въглищни влакове и са предадени за работа в БДЖ през 1931 г. Оказват се подходящи за обикновената маневрена работа за композиране и разкомпозиране на товарни влакове. Те са единствените маневрени локомотиви, които попадат в стандартизационната програма на БДЖ за развитие на маневрения локомотивен парк. Получават номера 1401 - 1403, а след 1936 г. - серия 48.00. През 1948 г. е организирано производството на парни локомотиви в ЛВЗ – София. За две години са произведени 3 броя, които получават експлоатационни номера 48.04 – 48.06. Това са единствените изцяло произведени в България локомотиви. Конструктивни разлики между двете доставки няма, тъй като са строени по еднакви чертежи.

През целия си период на експлоатация, с много малки изключения са използвани за маневрена работа. Локомотивите се отличават с леко обслужване, лесен достъп за ремонт. Снабдени са с парна и ръчна спирачка, спирателни са сцепните колооси без първата. Калодките са едностранно разположени отпред.

След навлизането на новите дизелова и електрическа тяга, към 1968-69 г. локомотивите са загасени и оставени в резерв, а до 1973 г. 48.05 и 48.06 са предадени на промишлени предприятия, а останалите са бракувани. За музейната колекция на БДЖ е запазен 48.04 – първият изцяло произведен локомотив в България.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 48.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
от 1931 г. от 1936 г.
1401 48.01 Hanomag -
Hannover
10681/1930 Бракуван 1971 г.
1402 48.02 10682/1930 Бракуван 1969 г.
1403 48.03 10683/1930 Бракуван 1973 г.
- 48.04 ЛВЗ -
София
0001/1948 Бракуван 1973 г.
Възстановен 1979 г.
Музеен от 1979 г.
- 48.05 0002/1948 В промишлеността 1969 г.
- 48.06 0003/1948 В мини „Пирин“ 1969 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]