Локомотиви БДЖ серия 48.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 48.00 [1]
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg · Flag of Bulgaria.svg Hanomag - Hannover и ЛВЗ „Георги Димитров“ - София
Производство 1930 – 1949
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Тендерен
Колоосна формула D1' n2t
Период на експлоатация до 1969 г.
Запазени локомотиви 48.04
Друга информация
Спецификации
Дължина 11 600 mm
Височина 4250 mm
Максимална скорост 40 km/h
Служебно тегло 70 600 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 130 m
Натоварване на ос 15,15 t
Диаметър на задвижващите колооси 1100 mm
Налягане на парата в котела 13 kg.f/m2
Нагревна повърхност 141,5 m2
Скарна повърхност 3,0 m2
Повърхност на димогарните тръби 130,0 m2
Обща изпарителна повърхност 141,5 m2
Брой на димогарните тръби 328
Парна машина Цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 500 m
Ход на буталото 550 m
Тип рама листова
Тендер
Тип тендер няма тендер
Воден запас 5 (на локомотива) m3
Запас гориво 5000 (на локомотива) kg

Първите три единици Локомотиви серия 48.00 на БДЖ са закупени за нуждите на мините в Перник от фирма Ханомаг. Оказват се неподходящи поради недостатъчната си мощност за тежките въглищни влакове и са предадени за работа в БДЖ през 1931 г. Оказват се подходящи за обикновената маневрена работа за композиране и разкомпозиране на товарни влакове. Те са единствените маневрени локомотиви, които попадат в стандартизационната програма на БДЖ за развитие на маневрения локомотивен парк. Получават номера 1401 - 1403, а след 1936 г. - серия 48.00. През 1948 г. е организирано производството на парни локомотиви в ЛВЗ – София. За две години са произведени 3 броя, които получават експлоатационни номера 48.04 – 48.06. Това са единствените изцяло произведени в България локомотиви. Конструктивни разлики между двете доставки няма, тъй като са строени по еднакви чертежи.

През целият си период на експлоатация, с много малки изключения са използвани за маневрена работа. Локомотивите се отличават с леко обслужване, лесен достъп за ремонт. Снабдени са с парна и ръчна спирачка, спирателни са сцепните колооси без първата. Калодките са едностранно разположени отпред.

След навлизането на новите дизелова и електрическа тяга, към 1968-69 г. локомотивите са загасени и оставени в резерв, а до 1973 г. 48.05 и 48.06 са предадени на промишлени предприятия, а останалите са бракувани. За музейната колекция на БДЖ е запазен 48.04 – първият изцяло произведен локомотив в България.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 48.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
от 1931 г. от 1936 г.
1401 48.01 Hanomag -
Hannover
10681/1930 Бракуван 1971 г.
1402 48.02 10682/1930 Бракуван 1969 г.
1403 48.03 10683/1930 Бракуван 1973 г.
- 48.04 ЛВЗ -
София
0001/1948 Бракуван 1973 г.
Възстановен 1979 г.
Музеен от 1979 г.
- 48.05 0002/1948 В промишлеността 1969 г.
- 48.06 0003/1948 В мини „Пирин“ 1969 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]