Локомотиви БДЖ серия 48.00
| Локомотив 48.00 [1] | |
| Производител | Hanomag - Hannover и ЛВЗ „Георги Димитров“ - София |
|---|---|
| Производство | 1930 – 1949 |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Предназначение | Тендерен |
| Колоосна формула | D1' n2t |
| Период на експлоатация | до 1969 г. |
| Запазени локомотиви | 48.04 |
| Спецификации | |
| Дължина | 11 600 mm |
| Височина | 4250 mm |
| Макс. скорост | 40 km/h |
| Служебно тегло | 70 600 kg |
| Мин. диаметър в крива | 130 m |
| Натоварване на ос | 15,15 t |
| Диаметър на задвижващите колооси | 1100 mm |
| Налягане на парата в котела | 13 kg.f/m2 |
| Нагревна повърхност | 141,5 m2 |
| Скарна повърхност | 3,0 m2 |
| Повърхност на димогарните тръби | 130,0 m2 |
| Обща изпарителна повърхност | 141,5 m2 |
| Брой на димогарните тръби | 328 |
| Парна машина | Цвилинг |
| Брой цилиндри | 2 |
| Диаметър на цилиндрите | 500 m |
| Ход на буталото | 550 m |
| Тип рама | листова |
| Тендер | |
| Тип тендер | няма тендер |
| Воден запас | 5 (на локомотива) m3 |
| Запас гориво | 5000 (на локомотива) kg |
Първите три единици Локомотиви серия 48.00 на БДЖ са закупени за нуждите на мините в Перник от фирма Ханомаг. Оказват се неподходящи поради недостатъчната си мощност за тежките въглищни влакове и са предадени за работа в БДЖ през 1931 г. Оказват се подходящи за обикновената маневрена работа за композиране и разкомпозиране на товарни влакове. Те са единствените маневрени локомотиви, които попадат в стандартизационната програма на БДЖ за развитие на маневрения локомотивен парк. Получават номера 1401 - 1403, а след 1936 г. - серия 48.00. През 1948 г. е организирано производството на парни локомотиви в ЛВЗ – София. За две години са произведени 3 броя, които получават експлоатационни номера 48.04 – 48.06. Това са единствените изцяло произведени в България локомотиви. Конструктивни разлики между двете доставки няма, тъй като са строени по еднакви чертежи.
През целия си период на експлоатация, с много малки изключения са използвани за маневрена работа. Локомотивите се отличават с леко обслужване, лесен достъп за ремонт. Снабдени са с парна и ръчна спирачка, спирателни са сцепните колооси без първата. Калодките са едностранно разположени отпред.
След навлизането на новите дизелова и електрическа тяга, към 1968-69 г. локомотивите са загасени и оставени в резерв, а до 1973 г. 48.05 и 48.06 са предадени на промишлени предприятия, а останалите са бракувани. За музейната колекция на БДЖ е запазен 48.04 – първият изцяло произведен локомотив в България.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 48.00[2]
[редактиране | редактиране на кода]| Експлоатационен номер | Фабрика | фабр. №/ година |
Бележки | |
|---|---|---|---|---|
| от 1931 г. | от 1936 г. | |||
| 1401 | 48.01 | Hanomag - Hannover |
10681/1930 | Бракуван 1971 г. |
| 1402 | 48.02 | 10682/1930 | Бракуван 1969 г. | |
| 1403 | 48.03 | 10683/1930 | Бракуван 1973 г. | |
| - | 48.04 | ЛВЗ - София |
0001/1948 | Бракуван 1973 г. Възстановен 1979 г. Музеен от 1979 г. |
| - | 48.05 | 0002/1948 | В промишлеността 1969 г. | |
| - | 48.06 | 0003/1948 | В мини „Пирин“ 1969 г. | |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 233 – 234.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 151.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||