Локомотиви БДЖ серия 36.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 36.00 [1]
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Fr. Krupp A.G. – Essen
Производство 1941
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Тендерен
Колоосна формула 1'D2' h3t
Период на експлоатация до 1976 г.
Запазени локомотиви 36.01, 36.04, 36.05, 36.09 и 36.10
Друга информация
Спецификации
Дължина 16 200 mm
Височина 4550 mm
Максимална скорост 100 km/h
Служебно тегло 110 930 kg
Сцепно тегло 62 600 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 140 m
Натоварване на ос 15,65 t
Диаметър на водещата колоос 1000 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1550 mm
Налягане на парата в котела 16 kg.f/m2
Нагревна повърхност 241,0 m2
Скарна повърхност 4,0 m2
Повърхност на димогарните тръби 72,5 m2
Повърхност на огневите тръби 88,0 m2
Брой на димогарните тръби 127
Брой на огневите тръби 38
Паропрегревател да
Парна машина Дрилинг
Брой цилиндри 3
Диаметър на цилиндрите 440 m
Ход на буталото 700 m
Тип рама гредова
Тендер
Тип тендер няма тендер
Воден запас 9 (на локомотива) m3
Запас гориво 8000 (на локомотива) kg

Локомотивите серия 36.00 са най-новите и модерни бързоходни тендерни локомотиви в нашите железници. Предназначени са за обслужване на бързи и пътнически влакове на къси разстояния. Особено подходящи са за там, където поради липса на съоръжения за обръщане локомотива се налага да измине едната посока на заден ход. Строени са в германската локомотивна фабрика „Fr. Krupp“ – Essen през 1931 г.

През 1962 г. всички локомотиви са приведени на смесено мазутно-въглищно горене. Оборудвани са с двустъпална въздушна помпа, монтирана е и автоматична и допълнителна въздушна спирачка, имат и ръчна спирачка. Всички колооси са спирателни, с изключение на предната свободна. Впоследствие е демонтирана и спирачката на задната свободна колоос. Ръчната спирачка действа на същата лостова система, респективно на същите колооси. Поради симетричността на ходовата си част локомотивът е в състояние да се движи и на преден и заден ход с конструктивната си скорост.

През време на експлоатацията си са показали много добри качества: бързо ускорение, спокоен ход при пътуване и др. Основният им недостатък са ограничените запаси от въглища и вода и от там невъзможност за обслужване на влакове на по-дълги разстояния (по-голям технически престой).

След навлизането на дизеловата и електрическата тяга остават в резерв, а през 80-те години са бракувани и първите машини от серията. От тях 36.01, 36.04, 36.05, 36.09 и 39.10 са обявени за музейни. Последният (36.10) е приведен в работно състояние през 1991 г. и прави атракционни пътувания по случай 125-годишнината на жп линия Русе – Варна.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 36.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
36.01 2272/1943 Бракуван 1979 г.
Музеен 1979 г.
36.02 2273/1943 Бракуван 1982 г.
36.03 2274/1943 Бракуван 1993 г.
36.04 2275/1943 Бракуван 1995 г.
Музеен 1993 г.
36.05 2276/1943 Бракуван 1996 г.
Музеен 1993 г.
36.06 2277/1943 Бракуван 1986 г.
36.07 2278/1943 Бракуван 1986 г.
36.08 2279/1943 Бракуван 1984 г.
36.09 2280/1943 Музеен 1993 г.
36.10 2281/1943 Музеен 1993 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]