Локомотиви БДЖ серия 36.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локомотив 36.00 [1]
Обща информация
ПроизводителFr. Krupp A.G. – Essen
Производство1941
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеТендерен
Колоосна формула1'D2' h3t
Период на експлоатациядо 1976 г.
Запазени локомотиви36.01, 36.04, 36.05, 36.09 и 36.10
Друга информация
Спецификации
Дължина16 200 mm
Височина4550 mm
Максимална скорост100 km/h
Служебно тегло110 930 kg
Сцепно тегло62 600 kg
Минимален диаметър на вписване в крива140 m
Натоварване на ос15,65 t
Диаметър на водещата колоос1000 mm
Диаметър на задвижващите колооси1550 mm
Налягане на парата в котела16 kg.f/m2
Нагревна повърхност241,0 m2
Скарна повърхност4,0 m2
Повърхност на димогарните тръби72,5 m2
Повърхност на огневите тръби88,0 m2
Брой на димогарните тръби127
Брой на огневите тръби38
Паропрегревателда
Парна машинаДрилинг
Брой цилиндри3
Диаметър на цилиндрите440 m
Ход на буталото700 m
Тип рамагредова
Тендер
Тип тендерняма тендер
Воден запас9 (на локомотива) m3
Запас гориво8000 (на локомотива) kg

Локомотивите серия 36.00 са най-новите и модерни бързоходни тендерни локомотиви в нашите железници. Предназначени са за обслужване на бързи и пътнически влакове на къси разстояния. Особено подходящи са за там, където поради липса на съоръжения за обръщане локомотива се налага да измине едната посока на заден ход. Строени са в германската локомотивна фабрика „Fr. Krupp“ – Essen през 1931 г.

През 1962 г. всички локомотиви са приведени на смесено мазутно-въглищно горене. Оборудвани са с двустъпална въздушна помпа, монтирана е и автоматична и допълнителна въздушна спирачка, имат и ръчна спирачка. Всички колооси са спирателни, с изключение на предната свободна. Впоследствие е демонтирана и спирачката на задната свободна колоос. Ръчната спирачка действа на същата лостова система, респективно на същите колооси. Поради симетричността на ходовата си част локомотивът е в състояние да се движи и на преден и заден ход с конструктивната си скорост.

През време на експлоатацията си са показали много добри качества: бързо ускорение, спокоен ход при пътуване и др. Основният им недостатък са ограничените запаси от въглища и вода и от там невъзможност за обслужване на влакове на по-дълги разстояния (по-голям технически престой).

След навлизането на дизеловата и електрическата тяга остават в резерв, а през 80-те години са бракувани и първите машини от серията. От тях 36.01, 36.04, 36.05, 36.09 и 39.10 са обявени за музейни. Последният (36.10) е приведен в работно състояние през 1991 г. и прави атракционни пътувания по случай 125-годишнината на жп линия Русе – Варна.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 36.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
36.01 2272/1943 Бракуван 1979 г.
Музеен 1979 г.
36.02 2273/1943 Бракуван 1982 г.
36.03 2274/1943 Бракуван 1993 г.
36.04 2275/1943 Бракуван 1995 г.
Музеен 1993 г.
36.05 2276/1943 Бракуван 1996 г.
Музеен 1993 г.
36.06 2277/1943 Бракуван 1986 г.
36.07 2278/1943 Бракуван 1986 г.
36.08 2279/1943 Бракуван 1984 г.
36.09 2280/1943 Музеен 1993 г.
36.10 2281/1943 Музеен 1993 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]