Локомотиви БДЖ серия 51.000
Локомотив 51.000 | |
---|---|
![]() Серия MAV M44 – еднаква с БДЖ серия 51.000 | |
Обща информация | |
Производител | Ganz-Mavag – Budapest |
Производство | 1962 – 1973 |
Междурелсие | 1435 mm |
Предназначение | дизелов маневрен |
Колоосна формула | Bo-Bo |
Период на експлоатация | от 1964 г. |
Друга информация | |
Спецификации | |
Дължина | 11 240 mm |
Ширина | 3132 mm |
Височина | 4440 mm |
Маса | 62 640 kg |
Максимална скорост | 80 km/h |
Служебно тегло | 62 200 kg |
Сцепно тегло | 62 200 kg |
Минимален диаметър на вписване в крива | 50 m |
Мощност | 441 (600 hp) kW |
Тип на предавката | електрическа |
Натоварване на ос | 15,66 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1040 mm |
Локомотив 51.000 в Общомедия |
В БДЖ[редактиране | редактиране на кода]
Доставката на локомотивите серия 51.000 за БДЖ започва през 1965 г. Строени са в унгарската фабрика „Ganz-Mavag“ – Budapest и имат заводско означение DVM-2. Преди това (1962 г.) са доставяни за МК „Кремиковци“. През 1963 г. БДЖ вземат за пробна експлоатация една от тези машини (експл. № ДЕ 60 – 01), която впоследствие е закупена и получава номер 51 – 01. През 1966 г. се получават първите 10 локомотива за БДЖ (номера 51 – 02 до 51 – 11), които веднага започват да заместват парните машини в маневрената работа в софийския жп възел. Част от локомотивите поемат и влаковете София – Банкя, София – Лакатник и др. След първата доставка следват още три – всяка година до 1968 г., като едновременно с това продължават и доставките за промишлеността със серия ДЕ. След 1970 г. е решено и локомотивите за промишлеността да се означават със серия 51. На новопроизведените още в завода се поставят новите табели (от 108 до 136), а вече доставените се преномерират в България без определен ред с номера от 150 до 186 (№ 162 и № 169 са изпуснати). Така в поредните номера на серията има празнини (от 73 до 107 и от 137 до 149). След 1968 г. БДЖ получава 6 броя от доставените за промишлени предприятия (със серия ДE) и са закупени още 2 машини. Общо доставените в България локомотиви серия 51 са 136 броя. От тях 75 са в БДЖ (4 в предприятия от системата на железниците). След приватизацията на тези предприятия тези машини са отчислени от парка на БДЖ.
В движение са 4 локомотива серия 51, които се използват за маневрена работа в района на жп възел София и жп възел Русе.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | фабр. №/ година |
Бележки | ||
---|---|---|---|---|
промишлен № | доставен | от 1988 г. | ||
ДE 60 – 01 | 51 – 01 | 51 001.6 | 615/1962 | В музея на транспорта от 1999 г. |
- | 51 – 02 | 51 002.4 | 1036/1965 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 03 | 51 003.2 | 1037/1965 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 04 | 51 004.0 | 1038/1965 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 05 | 51 005.7 | 1039/1965 | Бракуван 1997 г. |
- | 51 – 06 | 51 006.5 | 1040/1965 | На ВРЗ-Левски бракуван 1997 г. |
- | 51 – 07 | 51 007.3 | 1041/1965 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 08 | 51 008.1 | 1042/1965 | от 2012 г. с № 98 52 0051 008 – 1 |
- | 51 – 09 | 51 009.9 | 1043/1965 | |
- | 51 – 10 | 51 010.7 | 1044/1965 | На РВП 1966 г. отново в БДЖ 1999 г. от 2012 г. с № 98 52 0051 010 – 7 |
- | 51 – 11 | 51 011.5 | 1045/1965 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 12 | 51 012.3 | 1072/1966 | На ВРЗ-Левски 1980 г. |
- | 51 – 13 | 51 013.1 | 1073/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 14 | 51 014.9 | 1074/1966 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 15 | 51 015.6 | 1075/1966 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 16 | 51 016.4 | 1076/1966 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 17 | 51 017.2 | 1077/1966 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 18 | 51 018.0 | 1078/1966 | Бракуван 1992 г. |
- | 51 – 19 | 51 019.8 | 1079/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 20 | 51 020.6 | 1080/1966 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 21 | 51 021.4 | 1081/1966 | от 2012 г. с номер 98 52 0051 021 – 4 |
- | 51 – 22 | 51 022.2 | 1082/1966 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 23 | 51 023.0 | 1083/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 24 | 51 024.8 | 1084/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 25 | 51 025.5 | 1085/1966 | Бракуван 1989 г. |
- | 51 – 26 | 51 026.3 | 1086/1966 | Бракуван 1989 г. |
- | 51 – 27 | 51 027.1 | 1097/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 28 | 51 028.9 | 1098/1966 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 29 | 51 029.7 | 1099/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 30 | 51 030.5 | 1100/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 31 | 51 031.3 | 1101/1966 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 32 | 51 032.7 | 1102/1966 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 33 | 51 033.9 | 1103/1966 | Бракуван 1990 г. |
- | 51 – 34 | 51 034.7 | 1104/1966 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 35 | 51 035.4 | 1031/1966 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 36 | 51 036.2 | 1032/1966 | Бракуван 1992 г. |
- | 51 – 37 | 51 037.0 | 1108/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 38 | 51 038.8 | 1109/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 39 | 51 039.6 | 1110/1967 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 40 | 51 040.4 | 1111/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 41 | 51 041.2 | 1112/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 42 | 51 042.0 | 1113/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 43 | 51 043.8 | 1114/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 44 | 51 044.6 | 1115/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 45 | 51 045.3 | 1116/1967 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 46 | 51 046.1 | 1117/1967 | Бракуван 1997 г. |
- | 51 – 47 | 51 047.9 | 1118/1967 | |
- | 51 – 48 | 51 048.7 | 1119/1967 | |
- | 51 – 49 | 51 049.5 | 1170/1967 | |
- | 51 – 50 | 51 050.3 | 1171/1967 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 51 | 51 051.1 | 1172/1967 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 52 | 51 052.9 | 1283/1968 | |
- | 51 – 53 | 51 053.7 | 1335/1968 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 54 | 51 054.5 | 1336/1968 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 55 | 51 055.2 | 1337/1968 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 56 | 51 056.0 | 1338/1968 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 57 | 51 057.8 | 1339/1968 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 58 | 51 058.6 | 1340/1968 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 59 | 51 059.4 | 1341/1968 | |
- | 51 – 60 | 51 060.2 | 1342/1968 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 61 | 51 061.0 | 1346/1968 | от 2012 г. с номер 98 52 0051 061 – 0 |
- | 51 – 62 | 51 062.8 | 1347/1968 | Бракуван 1996 г. |
- | 51 – 63 | 51 063.6 | 1348/1968 | Бракуван 2002 г. |
- | 51 – 64 | 51 064.4 | 1349/1968 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 65 | 51 065.1 | 1350/1968 | Бракуван 1994 г. |
- | 51 – 66 | 51 066.9 | 1351/1968 | Бракуван 1994 г. |
ДE 60 – 19 | 51 – 67 | 51 067.7 | 1215/1967 | Бракуван 1997 г. |
ДE 60 – 27 | 51 – 68 | 51 068.5 | 1178/1967 | Бракуван 2002 г. |
ДE 60 – 32 | 51 – 69 | 51 069.3 | 1278/1968 | Бракуван 1990 г. |
ДЕ 60 – 33 | 51 – 70 | 51 070.1 | 1279/1968 | Бракуван 1994 г. |
ДE 60 – 34 | 51 – 71 | 51 071.9 | 1280/1968 | Бракуван 1990 г. |
ДE 60 – 35 | 51 – 72 | 51 072.7 | 1281/1968 | Бракуван 2010 г. |
- | 51 – 108 | ? | ||
- | 51 – 109 | - | 1752/1973 | първо „Каолин“ АД – Сеново, продаден на Булмаркет ДМ |
- | 51 – 110 | 51 110.5 | 1629/1971 | Бракуван 1997 г. |
? | 51 – 135 | 51 135.2 | ? | „КЦМ“ – Пловдив Бракуван 2020 г. Нарязан 2021 г. |
- | 51 – 136 | 51 136.0 | 1753/1973 | Бракуван 1994 г. |
ДE 60 – 24 | 51 – 150 | - | 1175/1967 | Завод за хартия – Белово Продаден на „ТТЛ“ От 2012 г. с номер 98 52 0051 150 – 1 |
- | 51 – 152 | - | ? | „Каолин“ АД – Сеново, нарязан |
- | 51 – 158 | - | ? | МК „Кремиковци“, бракуван след катастрофа 1987 г. |
- | 51 – 165 | 51 165.9 | ? | първо „Каолин“ АД – Сеново, продаден на Булмаркет ДМ |
- | 51 – 166 | 51 166.7 | 1071/1966 | първо ТЕЦ „Варна“, продаден на Булмаркет ДМ |
? | 51 – 170 | 51 170.9 | ? | КЦМ - Пловдив Бракуван 2020 г. Нарязан 2021 г. |
ДЕ 60 – 23 | 51 – 172 | 51 172.5 | 1174/1967 | На ЛВЗ-Русе 1968 г. Бракуван 1997 г. |
? | 51 – 175 | 51 175.8 | 1179/1967 | първо „Бимас“-Русе, след това на ТЕЦ-Варна, после на „ТТЛ“. От 2012 г. с № 98 52 0051 175 – 8 |
- | ? | - | ? | „Каолин“ АД – Сеново, нарязан |
? | 51 – 178 | 1035/1965 | „ТЕЦ“ – Перник |
В другите железопътни администрации[редактиране | редактиране на кода]
В Унгария[редактиране | редактиране на кода]
Между 1954 и 1976 г. са произведени общо 926 броя. Около 200 броя от тях са закупени от промишлени предприятия и линията „GySEV“. В Унгария са означени със серия М44.
Някои от локомотивите са все още в експлоатация в Полша, бивша Югославия Босна), бившия СССР (прибалтийските републики), КНДР и България.
Част от машините (около 40 броя) на разположение в MAV преминават през модернизация, удължаваща експлоатационния им живот.
В GySEV[редактиране | редактиране на кода]
Това е австро-унгарска железопътна линия с отделна администрация (на унгарски: Győr-Sopron-Ebenfurti Vasút – GYSEV; на немски: Raab-Oedenburg-Ebenfurther Eisenbahn – ROeEE). От 2008 г. името и е променено на Raaberbahn. За нейните нужди в периода 1957 – 1974 г. са доставени 15 броя от DVM-2. Първоначалното им означение е серия 448 301 до 315, а след замяната на двигателят им са със серия и номер М44 301 – 314, а един е означен 4044 001.
В СССР[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години на двадесети век в СССР започва замяна на парната тяга с дизелова и електрическа. Тъй като по това време местното производство на дизел-електрически локомотиви в СССР е в самото си начало се внасят 310 броя в периода 1958 – 1965 г., производство на „Ганц-Маваг“. Те са със заводско означение DVM-4 (преработен DVM-2) на междурелсие 1520 mm. Получават серия ВМЭ1. Извадени са от експлоатация в периода 1975 – 1985 г. поради слаби тракционни възможности.
В КНДР[редактиране | редактиране на кода]
14 броя, еднакви с доставените за СССР са доставени през 1964 г. Носят номера 150 – 164. Най-малко четири от тях са били преустроени в електрически за 3000 V напрежение прав ток. Отстранен е дизеловият двигател и е добавен пантограф. След това повечето са запазили номерата си, но поне един от тях е преномериран с 001. Не е известно колко от тях са в експлоатация.
В Чехословакия[редактиране | редактиране на кода]
През 1957 г. са закупени 5 броя, еднакви с БДЖ серия 51, дадена им е серия Т 455.0. Използвани са до 1968 г., след което са бракувани.
в Полша[редактиране | редактиране на кода]
Първите 10 машини са внесени през 1958 г. – 1959 г. от модификацията DVM2-2. Първоначалното им означение Lwe58, а от 1960 г. е SM40. След 1961 г. са доставени следващите партиди (общо 264 единици), но вече с леки преработки (модификация DVM2-10) и е образувана нова серия SM41. Основната разлика между двете серии е по-опростеното управление. Външно нямат никакви разлики. Локомотиви от тази серия са използвани и за обслужване на индустриални клонове и промишлени предприятия.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Д. Деянов, Ст. Деянов 2008, с. 198 – 201.
|