Локомотиви БДЖ серия 51.000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 51.000
M44 211.jpg
Серия MAV M44 – еднаква с БДЖ серия 51.000
Обща информация
Производител Flag of Hungary.svg Ganz-Mavag – Budapest
Производство 1962 – 1973
Междурелсие 1435 mm
Предназначение дизелов маневрен
Колоосна формула Вo′-Вo
Период на експлоатация от 1964 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 11 240 mm
Ширина 3132 mm
Височина 4440 mm
Маса 62 640 kg
Максимална скорост 80 km/h
Служебно тегло 62 200 kg
Сцепно тегло 62 200 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 50 m
Мощност 441 (600 hp) kW
Тип на предавката електрическа
Натоварване на ос 15,66 t
Диаметър на задвижващите колооси 1040 mm
Локомотив 51.000 в Общомедия

В БДЖ[редактиране | редактиране на кода]

Доставката на локомотивите серия 51.000 за БДЖ започва през 1965 г. Строени са в унгарската фабрика „Ganz-Mavag“ – Budapest и имат заводско означение DVM-2. Преди това (1962 г.) са доставяни за МК „Кремиковци“. През 1963 г. БДЖ вземат за пробна експлоатация една от тези машини (експл. № DE 60 – 01), която впоследствие е закупена и получава номер 51 – 01. През 1966 г. се получават първите 10 локомотива за БДЖ (номера 51 – 02 до 51 – 11), които веднага започват да заместват парните машини в маневрената работа в софийския жп възел. Част от локомотивите поемат и влаковете София – Банкя, София – Лакатник и др. След първата доставка следват още три – всяка година до 1968 г., като едновременно с това продължават и доставките за промишлеността със серия DE. След 1970 г. е решено и локомотивите за промишлеността да се означават със серия 51. На новопроизведените още в завода се поставят новите табели (от 108 до 136), а вече доставените се преномерират в България без определен ред с номера от 150 до 186 (№ 162 и № 169 са изпуснати). Така в поредните номера на серията има празнини (от 73 до 107 и от 137 до 149). След 1968 г. БДЖ получава 6 броя от доставените за промишлени предприятия (със серия DE) и са закупени още 2 машини. Общо доставените в България локомотиви серия 51 са 136 броя. От тях 75 са в БДЖ (4 в предприятия от системата на железниците). След приватизацията на тези предприятия тези машини са отчислени от парка на БДЖ.

В движение са няколко локомотива серия 51, които се използват за маневрена работа в района на жп възел Русе.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
промишлен № доставен от 1988 г.
DE 60 – 01 51 – 01 51 001.6 615/1962 В музея на транспорта от 1999 г.
- 51 – 02 51 002.4 1036/1965 Бракуван 1996 г.
- 51 – 03 51 003.2 1037/1965 Бракуван 1994 г.
- 51 – 04 51 004.0 1038/1965 Бракуван 1994 г.
- 51 – 05 51 005.7 1039/1965 Бракуван 1997 г.
- 51 – 06 51 006.5 1040/1965 На ВРЗ-Левски
бракуван 1997 г.
- 51 – 07 51 007.3 1041/1965 Бракуван 1994 г.
- 51 – 08 51 008.1 1042/1965 от 2012 г. с № 98 52 0051 008 – 1
- 51 – 09 51 009.9 1043/1965
- 51 – 10 51 010.7 1044/1965 На РВП 1966 г.
отново в БДЖ 1999 г.
от 2012 г. с № 98 52 0051 010 – 7
- 51 – 11 51 011.5 1045/1965 Бракуван 1994 г.
- 51 – 12 51 012.3 1072/1966 На ВРЗ-Левски 1980 г.
- 51 – 13 51 013.1 1073/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 14 51 014.9 1074/1966 Бракуван 1994 г.
- 51 – 15 51 015.6 1075/1966 Бракуван 2002 г.
- 51 – 16 51 016.4 1076/1966 Бракуван 2002 г.
- 51 – 17 51 017.2 1077/1966 Бракуван 1994 г.
- 51 – 18 51 018.0 1078/1966 Бракуван 1992 г.
- 51 – 19 51 019.8 1079/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 20 51 020.6 1080/1966 Бракуван 2002 г.
- 51 – 21 51 021.4 1081/1966 от 2012 г. с номер 98 52 0051 021 – 4
- 51 – 22 51 022.2 1082/1966 Бракуван 2002 г.
- 51 – 23 51 023.0 1083/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 24 51 024.8 1084/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 25 51 025.5 1085/1966 Бракуван 1989 г.
- 51 – 26 51 026.3 1086/1966 Бракуван 1989 г.
- 51 – 27 51 027.1 1097/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 28 51 028.9 1098/1966 Бракуван 1994 г.
- 51 – 29 51 029.7 1099/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 30 51 030.5 1100/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 31 51 031.3 1101/1966 Бракуван 2002 г.
- 51 – 32 51 032.7 1102/1966 Бракуван 2002 г.
- 51 – 33 51 033.9 1103/1966 Бракуван 1990 г.
- 51 – 34 51 034.7 1104/1966 Бракуван 1996 г.
- 51 – 35 51 035.4 1031/1966 Бракуван 1994 г.
- 51 – 36 51 036.2 1032/1966 Бракуван 1992 г.
- 51 – 37 51 037.0 1108/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 38 51 038.8 1109/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 39 51 039.6 1110/1967 Бракуван 1996 г.
- 51 – 40 51 040.4 1111/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 41 51 041.2 1112/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 42 51 042.0 1113/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 43 51 043.8 1114/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 44 51 044.6 1115/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 45 51 045.3 1116/1967 Бракуван 2002 г.
- 51 – 46 51 046.1 1117/1967 Бракуван 1997 г.
- 51 – 47 51 047.9 1118/1967
- 51 – 48 51 048.7 1119/1967
- 51 – 49 51 049.5 1170/1967
- 51 – 50 51 050.3 1171/1967 Бракуван 1994 г.
- 51 – 51 51 051.1 1172/1967 Бракуван 1996 г.
- 51 – 52 51 052.9 1283/1968
- 51 – 53 51 053.7 1335/1968 Бракуван 1996 г.
- 51 – 54 51 054.5 1336/1968 Бракуван 1996 г.
- 51 – 55 51 055.2 1337/1968 Бракуван 1996 г.
- 51 – 56 51 056.0 1338/1968 Бракуван 1996 г.
- 51 – 57 51 057.8 1339/1968 Бракуван 2002 г.
- 51 – 58 51 058.6 1340/1968 Бракуван 1996 г.
- 51 – 59 51 059.4 1341/1968
- 51 – 60 51 060.2 1342/1968 Бракуван 2002 г.
- 51 – 61 51 061.0 1346/1968 от 2012 г. с номер 98 52 0051 061 – 0
- 51 – 62 51 062.8 1347/1968 Бракуван 1996 г.
- 51 – 63 51 063.6 1348/1968 Бракуван 2002 г.
- 51 – 64 51 064.4 1349/1968 Бракуван 1994 г.
- 51 – 65 51 065.1 1350/1968 Бракуван 1994 г.
- 51 – 66 51 066.9 1351/1968 Бракуван 1994 г.
DE 60 – 19 51 – 67 51 067.7 1215/1967 Бракуван 1997 г.
DE 60 – 27 51 – 68 51 068.5 1178/1967 Бракуван 2002 г.
DE 60 – 32 51 – 69 51 069.3 1278/1968 Бракуван 1990 г.
DE 60 – 33 51 – 70 51 070.1 1279/1968 Бракуван 1994 г.
DE 60 – 34 51 – 71 51 071.9 1280/1968 Бракуван 1990 г.
DE 60 – 35 51 – 72 51 072.7 1281/1968 Бракуван 2010 г.
- 51 – 108 ?
- 51 – 109 - 1752/1973 първо „Каолин“ АД – Сеново,
продаден на Булмаркет ДМ
- 51 – 110 51 110.5 1629/1971 Бракуван 1997 г.
? 51 – 135 51 135.2 ? „КЦМ“ – Пловдив
- 51 – 136 51 136.0 1753/1973 Бракуван 1994 г.
? 51 – 150 - 1175/1967 Завод за хартия – Белово.
- 51 – 152 - ? „Каолин“ АД – Сеново, нарязан
- 51 – 165 51 165.9 ? първо „Каолин“ АД – Сеново,
продаден на Булмаркет ДМ
- 51 – 166 51 166.7 1071/1966 първо ТЕЦ „Варна“,
продаден на Булмаркет ДМ
? 51 – 170 51 170.9 ? „КЦМ“ – Пловдив
DE 60 – 23 51 – 172 51 172.5 1174/1967 На ЛВЗ-Русе 1968 г.
Бракуван 1997 г.
? 51 – 175 51 175.8 ? първо „Бимас“-Русе, след
това на ТЕЦ-Варна, после
на „ТТ Логистикс“. От 2012 г.
с № 98 52 0051 175 – 8
- ? - ? „Каолин“ АД – Сеново, нарязан
? 51 – 178 1035/1965 „ТЕЦ“ – Перник

В другите железопътни администрации[редактиране | редактиране на кода]

В Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Между 1954 и 1976 г. са произведени общо 926 броя. Около 200 броя от тях са закупени от промишлени предприятия и линията „GySEV“. В Унгария са означени със серия М44.

Някои от локомотивите са все още в експлоатация в Полша, бивша Югославия Босна), бившия СССР (прибалтийските републики), КНДР и България.

Част от машините (около 40 броя) на разположение в MAV преминават през модернизация, удължаваща експлоатационния им живот.

В GySEV[редактиране | редактиране на кода]

Това е австро-унгарска железопътна линия с отделна администрация (на унгарски: Győr-Sopron-Ebenfurti Vasút – GYSEV; на немски: Raab-Oedenburg-Ebenfurther Eisenbahn – ROeEE). От 2008 г. името и е променено на Raaberbahn. За нейните нужди в периода 1957 – 1974 г. са доставени 15 броя от DVM-2. Първоначалното им означение е серия 448 301 до 315, а след замяната на двигателят им са със серия и номер М44 301 – 314, а един е означен 4044 001.

В СССР[редактиране | редактиране на кода]

В гара Хаапсалу в Естония.

През 50-те години на двадесети век в СССР започва замяна на парната тяга с дизелова и електрическа. Тъй като по това време местното производство на дизел-електрически локомотиви в СССР е в самото си начало се внасят 310 броя в периода 1958 – 1965 г., производство на „Ганц-Маваг“. Те са със заводско означение DVM-4 (преработен DVM-2) на междурелсие 1520 mm. Получават серия ВМЭ1. Извадени са от експлоатация в периода 1975 – 1985 г. поради слаби тракционни възможности.

В КНДР[редактиране | редактиране на кода]

14 броя, еднакви с доставените за СССР са доставени през 1964 г. Носят номера 150 – 164. Най-малко четири от тях са били преустроени в електрически за 3000 V напрежение прав ток. Отстранен е дизеловият двигател и е добавен пантограф. След това повечето са запазили номерата си, но поне един от тях е преномериран с 001. Не е известно колко от тях са в експлоатация.

В Чехословакия[редактиране | редактиране на кода]

През 1957 г. са закупени 5 броя, еднакви с БДЖ серия 51, дадена им е серия Т 455.0. Използвани са до 1968 г., след което са бракувани.

в Полша[редактиране | редактиране на кода]

Означен като SM41-01 (Полша).

Първите 10 машини са внесени през 1958 – 1959 г. от модификацията DVM2-2. Първоначалното им означение Lwe58, а от 1960 г. е SM40. След 1961 г. са доставени следващите партиди (общо 264 единици), но вече с леки преработки (модификация DVM2-10) и е образувана нова серия SM41. Основната разлика между двете серии е по-опростеното управление. Външно нямат никакви разлики. Локомотиви от тази серия са използвани и за обслужване на индустриални клонове и промишлени предприятия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]