Локомотиви БДЖ серия 50.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 50.00 [1]
BDZ 50.01.jpg
Локомотив 50.01 на г. Червена вода
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Schwarzkopff – Berlin
Производство 1907 – 1913
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Тендерен
Колоосна формула E h2t
Период на експлоатация до 1975 г.
Запазени локомотиви 50.01
Друга информация
Спецификации
Дължина 12 660 mm
Височина 4600 mm
Максимална скорост 50 km/h
Служебно тегло 75 600 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 140 m
Натоварване на ос 15,1 t
Диаметър на задвижващите колооси 1340 mm
Налягане на парата в котела 12 kg.f/m2
Скарна повърхност 2,25 m2
Повърхност на димогарните тръби 38,50 m2
Повърхност на огневите тръби 84,0 m2
Обща нагревна повърхност 173,36 m2
Обща изпарителна повърхност 133,36 m2
Брой на димогарните тръби 148
Брой на огневите тръби 21
Паропрегревател да
Парна машина Цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 610 m
Ход на буталото 660 m
Тип рама листова
Тендер
Тип тендер няма тендер
Воден запас 7 (на локомотива) m3
Запас гориво 5500 (на локомотива) kg
Локомотив 50.00 [1] в Общомедия

Тази серия е образувана от закупени на старо локомотиви през 1931 г. Тези локомотиви са останали в България след приключване на Първата световна война, собственост на Германия. Минават пълен основен ремонт и влизат в експлоатация с номера 3501 - 3508 (от 1936 г. – 50.01 – 50.08), а последните два – направо с новите номера (50.09 и 50.10). Всички локомотиви са строени в немската фабрика „Schwarzkopff – Berlin“.

Първоначално са предназначени за помощна служба на пътнически и товарни влакове. Поради ограничената им мощност и ниска скорост (50 км/ч), малък воден и горивен запас са прехвърлени за маневрена работа. Фабрично са съоръжени с парна и ръчна листова спирачка. Всички колооси са спирателни без първата. Спирателните обувки са от предната страна на колоосите. По-късно на няколко локомотива (50.01, 50.03, 50.07 и 50.10) са монтирани двустъпални въздушни помпи и по този начин снабдени с въздушна спирачка.

С изключение на два локомотива (50.04 и 50.05) всички локомотиви работят в БДЖ и са бракувани основно през 1974 - 1975 г.). Локомотив 50.04 е последният действащ от серията до бракуването си в Железопътен завод „София“ през 1987 г. За музейната колекция на БДЖ е запазен 50.01, който се намира на гара Червена вода.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 50.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
в германските
жп дирекции
от 1933 г. от 1936 г.
8109
Elberfeld
3501 50.01 4927/1912 Бракуван 1977 г.
Музеен 1993 г.
8117
Altona
3502 50.02 4654/1911 Бракуван 1974 г.
8134
Essen
3503 50.03 4906/1912 Бракуван 1974 г.
8113
Elberfeld
3504 50.04 5028/1913 ЖП завод – София 1978 г.
Бракуван 1987 г.
8109
Altona
3505 50.05 4330/1909 ЖП завод – София 1951 г.
Бракуван 1984 г.
8106
Cöln
3506 50.06 4395/1909 Бракуван 1975 г.
8127
Altona
3507 50.07 4934/1912 Бракуван 1974 г.
8136
Essen
3508 50.08 5050/1913 Бракуван 1975 г.
8108
Elberfeld
- 50.09 4926/1912 Бракуван 1974 г.
8125
Breslau
- 50.10 3902/1907 Бракуван 1975 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]