Локомотиви БДЖ 1.76 - 10.76
Локомотиви 1 – 1076[1] | |
---|---|
![]() Парен локомотив 176 в локомотивното депо в Септември. | |
Обща информация | |
Производител | Rheinmetall – Dusseldorf |
Производство | 1923 |
Междурелсие | 760 mm |
Предназначение | Тендерен |
Колоосна формула | C1' n2vt |
Период на експлоатация | до 1967 г. |
Запазени локомотиви | 176 и 1076 |
Друга информация | |
Спецификации | |
Дължина | 8395 mm |
Височина | 3240 mm |
Максимална скорост | 30 km/h |
Служебно тегло | 33 000 kg |
Сцепно тегло | 27 000 kg |
Минимален диаметър на вписване в крива | 40 m |
Натоварване на ос | 9,0 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 850 mm |
Налягане на парата в котела | 13 kg.f/m2 |
Нагревна повърхност | 52,69 m2 |
Скарна повърхност | 0,99 m2 |
Повърхност на димогарните тръби | 48,96 m2 |
Брой на димогарните тръби | 110 |
Парна машина | Компаунд |
Брой цилиндри | 2 |
Диаметър на цилиндрите | 375(ВН) 545 (НН) m |
Ход на буталото | 400 m |
Тип рама | листова |
Тендер | |
Тип тендер | няма тендер |
Воден запас | 4 (на локомотива) m3 |
Запас гориво | 850 (на локомотива) kg |
Локомотивите 1 – 1076 са единствените за междурелсие 760 mm с парна машина система „Компаунд“. Произведени са в локомотивната фабрика „Rheinmetall“ – Dusseldorf през 1922 г. и започват работа на линията Червен бряг – Букьовци през 1923 г. През 1924 г. са прехвърлени две машини за строителството на участъка Септември – Велинград. Впоследствие, след откриването на линията за експлоатация са докарани още два локомотива и вагони. След доставката през 1928 г. на серия 50076, които са специално за тази линия, тук са оставени два локомотива, които участват в продължаващото строителство в посока Якоруда. По-късно, след завършването на строителството тези два локомотива остават за извършване на маневрите в гара Септември. От 1946 до 1966 там остава само 176, след което той е предаден на Железопътния музей в Русе.
При доставката локомотивите са съоръжени с вакуумна спирачка за просто и автоматично действие и с ръчна спирачка. Спирателни са едностранно само първа и втора сцепна колоос. Двете спирачки действат на една и съща лостова система. След отказа на БДЖ от вакуумната спирачка на някои от локомотивите е монтирана парна, а останалите остават само на ръчна. Локомотивите имат възможност за движение в двете посоки с конструктивната си скорост.
След 1957 г. започва бракуването им и по теснолинейката Червен бряг – Оряхово. През 1967 г. са бракувани последните 4 броя. Най-късно е загасен 1076 (през 1971 г.), но извън БДЖ.
Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите 1 – 1076[2][редактиране | редактиране на кода]
Експлоатационен номер | фабр. №/ година |
Бележки |
---|---|---|
176 | 429/1922 | Музеен 1966 г. |
276 | 430/1922 | Комбинат „Марица“ Пловдив 1957 г. |
376 | 431/1922 | Бракуван 1967 г. |
476 | 432/1922 | ПЖИ-София 1957 г. |
576 | 433/1922 | Бракуван 1967 г. |
676 | 434/1922 | Комбинат „Марица“ Пловдив 1957 г. |
776 | 435/1922 | Комбинат „Марица“ Пловдив 1957 г. |
876 | 436/1922 | Бракуван 1967 г. |
976 | 437/1922 | Бракуван 1967 г. |
1076 | 438/1922 | ГНС-Разлог 1964 г. Върнат и музеен 1979 г. |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
- Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 250 – 251.
- ↑ Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 167.
|