Локомотиви БДЖ 1.76 - 10.76

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотиви 1 – 1076 [1]
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Rheinmetall – Dusseldorf
Производство 1923
Междурелсие 760 mm
Предназначение Тендерен
Колоосна формула C1' n2vt
Период на експлоатация до 1967 г.
Запазени локомотиви 176 и 1076
Друга информация
Спецификации
Дължина 8395 mm
Височина 3240 mm
Максимална скорост 30 km/h
Служебно тегло 33 000 kg
Сцепно тегло 27 000 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 40 m
Натоварване на ос 9,0 t
Диаметър на задвижващите колооси 850 mm
Налягане на парата в котела 13 kg.f/m2
Нагревна повърхност 52,69 m2
Скарна повърхност 0,99 m2
Повърхност на димогарните тръби 48,96 m2
Брой на димогарните тръби 110
Парна машина Компаунд
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 375(ВН) 545 (НН) m
Ход на буталото 400 m
Тип рама листова
Тендер
Тип тендер няма тендер
Воден запас 4 (на локомотива) m3
Запас гориво 850 (на локомотива) kg

Локомотивите 1 – 1076 са единствените за междурелсие 760 mm с парна машина система „Компаунд“. Произведени са в локомотивната фабрика „Rheinmetall“ – Dusseldorf през 1922 г. и започват работа на линията Червен бряг – Букьовци през 1923 г. През 1924 г. са прехвърлени две машини за строителството на участъка Септември – Велинград. Впоследствие, след откриването на линията за експлоатация са докарани още два локомотива и вагони. След доставката през 1928 г. на серия 50076, които са специално за тази линия, тук са оставени два локомотива, които участват в продължаващото строителство в посока Якоруда. По-късно, след завършването на строителството тези два локомотива остават за извършване на маневрите в гара Септември. От 1946 до 1966 там остава само 176, след което той е предаден на Железопътният музей в Русе.

При доставката локомотивите са съоръжени с вакуумна спирачка за просто и автоматично действие и с ръчна спирачка. Спирателни са едностранно само първа и втора сцепна колоос. Двете спирачки действат на една и съща лостова система. След отказа на БДЖ от вакуумната спирачка на някои от локомотивите е монтирана парна, а останалите остават само на ръчна. Локомотивите имат възможност за движение в двете посоки с конструктивната си скорост.

След 1957 г. започва бракуването им и по теснолинейката Червен бряг – Оряхово. През 1967 г. са бракувани последните 4 броя. Най-късно е загасен 1076 (през 1971 г.), но извън БДЖ.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите 1 – 1076[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер фабр. №/
година
Бележки
176 429/1922 Музеен 1966 г.
276 430/1922 Комбинат „Марица“
Пловдив 1957 г.
376 431/1922 Бракуван 1967 г.
476 432/1922 ПЖИ-София 1957 г.
576 433/1922 Бракуван 1967 г.
676 434/1922 Комбинат „Марица“
Пловдив 1957 г.
776 435/1922 Комбинат „Марица“
Пловдив 1957 г.
876 436/1922 Бракуван 1967 г.
976 437/1922 Бракуван 1967 г.
1076 438/1922 ГНС-Разлог 1964 г.
Върнат и музеен 1979 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]