Локомотив БДЖ 29.01

Локомотив 29.01
Обща информация
Производител	J.A.Maffei – Munchen
Производство	2096 / 1900
Междурелсие	1435 mm
Предназначение	Товарен
Колоосна формула	(1'B)B n4v
Период на експлоатация	до 1950 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина	10 627 mm
Височина	4270 mm
Максимална скорост	50 km/h
Дължина с тендера	18 020 mm
Общо тегло	111 900 kg
Служебно тегло	67 200 kg
Сцепно тегло	57 200 kg
Натоварване на ос	14,3 t
Диаметър на водещата колоос	950 mm
Диаметър на задвижващите колооси	1340 mm
Налягане на парата в котела	15 kg.f/m2
Нагревна повърхност	157,6 m2
Скарна повърхност	2,65 m2
Повърхност на димогарните тръби	145,7 m2
Брой на димогарните тръби	227
Парна машина	Малет – Компаунд
Брой цилиндри	4
Диаметър на цилиндрите	2 Х 400 (ВН) и 2 Х 635 (НН) m
Ход на буталото	630 m
Тип рама	съчленена листова
Тендер
Служебно тегло	44 700 kg
Тегло на празен тендер	20 700 kg
Воден запас	18,0 m3
Вид гориво	въглища
Запас гориво	6000 kg

Локомотив 29.01 е единственият система „Mallet“ в историята на БДЖ. Първоначално носи № 68, от 1908 г. - № 250 и от 1936 г. - 29.01. Носи и име - „Баба Клементина“. До доставката на локомотивите серия 19.00 е най-тежкият и най-мощният локомотив в нашите железници. Той е първият локомотив с работно налягане на котела 15 kg/cm³.

Локомотивът работи редовно само през първите години след доставянето му. Тогава показва един от сериозните си недостатъци – често дефектиращата подвижна връзка на паропровода между машините високо и ниско налягане. Поради затруднения достъп до тази връзка това е честа причина за бездействието на локомотива.

Локомотивът е с монтирана едностъпална въздушна помпа, която за времето си е голяма новост. Спирачката е въздушна директна. Спирачни са само водещите колооси на локомотива и тези на тендера, но едностранно. Ръчната спирачка действа само на тендера. Тендерите са четириосни, колоосите са разположени в две двуосни талиги.

Поради посочените недостатъци и стремежа към ограничаване на многосерийността, през 1950 г. локомотивът е бракуван. Парният му котел е основно ремонтиран и продаден за производство на пара, а останалото е нарязано за старо желязо.

Литература

• Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
• Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
• Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).