Локомотив БДЖ 29.01

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 29.01 [1]
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg J.A.Maffei – Munchen
Производство 2096 / 1900
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Товарен
Колоосна формула (1'B)B n4v
Период на експлоатация до 1950 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 10 627 mm
Височина 4270 mm
Максимална скорост 50 km/h
Дължина с тендера 18 020 mm
Общо тегло 111 900 kg
Служебно тегло 67 200 kg
Сцепно тегло 57 200 kg
Натоварване на ос 14,3 t
Диаметър на водещата колоос 950 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1340 mm
Налягане на парата в котела 15 kg.f/m2
Нагревна повърхност 157,6 m2
Скарна повърхност 2,65 m2
Повърхност на димогарните тръби 145,7 m2
Брой на димогарните тръби 227
Парна машина Малет – Компаунд
Брой цилиндри 4
Диаметър на цилиндрите 2 Х 400 (ВН) и 2 Х 635 (НН) m
Ход на буталото 630 m
Тип рама съчленена листова
Тендер
Служебно тегло 44 700 kg
Тегло на празен тендер 20 700 kg
Воден запас 18,0 m3
Вид гориво въглища
Запас гориво 6000 kg

Локомотив 29.01 е единственият система „Mallet“ в историята на БДЖ. Първоначално носи № 68, от 1908 г. - № 250 и от 1936 г. - 29.01. Носи и име - „Баба Клементина“. До доставката на локомотивите серия 19.00 е най-тежкият и най-мощният локомотив в нашите железници. Той е първият локомотив с работно налягане на котела 15 kg/cm3.

Локомотивът работи редовно само през първите години след доставянето му. Тогава показва един от сериозните си недостатъци – често дефектиращата подвижна връзка на паропровода между машините високо и ниско налягане. Поради затруднения достъп до тази връзка това е честа причина за бездействието на локомотива.

Локомотивът е с монтирана едностъпална въздушна помпа, която за времето си е голяма новост. Спирачката е въздушна директна. Спирачни са само водещите колооси на локомотива и тези на тендера, но едностранно. Ръчната спирачка действа само на тендера. Тендерите са четириосни, колоосите са разположени в две двуосни талиги.

Поради посочените недостатъци и стремежа към ограничаване на многосерийността, през 1950 г. локомотивът е бракуван. Парният му котел е основно ремонтиран и продаден за производство на пара, а останалото е нарязано за старо желязо.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]