Локомотив БДЖ 29.01

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 29.01 [1]
Factory and industrial management (1891) (14597675947).jpg
Обща информация
ПроизводителJ.A.Maffei – Munchen
Производство2096 / 1900
Междурелсие1435 mm
ПредназначениеТоварен
Колоосна формула(1'B)B n4v
Период на експлоатациядо 1950 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина10 627 mm
Височина4270 mm
Максимална скорост50 km/h
Дължина с тендера18 020 mm
Общо тегло111 900 kg
Служебно тегло67 200 kg
Сцепно тегло57 200 kg
Натоварване на ос14,3 t
Диаметър на водещата колоос950 mm
Диаметър на задвижващите колооси1340 mm
Налягане на парата в котела15 kg.f/m2
Нагревна повърхност157,6 m2
Скарна повърхност2,65 m2
Повърхност на димогарните тръби145,7 m2
Брой на димогарните тръби227
Парна машинаМалет – Компаунд
Брой цилиндри4
Диаметър на цилиндрите2 Х 400 (ВН) и 2 Х 635 (НН) m
Ход на буталото630 m
Тип рамасъчленена листова
Тендер
Служебно тегло44 700 kg
Тегло на празен тендер20 700 kg
Воден запас18,0 m3
Вид горивовъглища
Запас гориво6000 kg

Локомотив 29.01 е единственият система „Mallet“ в историята на БДЖ. Първоначално носи № 68, от 1908 г. - № 250 и от 1936 г. - 29.01. Носи и име - „Баба Клементина“. До доставката на локомотивите серия 19.00 е най-тежкият и най-мощният локомотив в нашите железници. Той е първият локомотив с работно налягане на котела 15 kg/cm3.

Локомотивът работи редовно само през първите години след доставянето му. Тогава показва един от сериозните си недостатъци – често дефектиращата подвижна връзка на паропровода между машините високо и ниско налягане. Поради затруднения достъп до тази връзка това е честа причина за бездействието на локомотива.

Локомотивът е с монтирана едностъпална въздушна помпа, която за времето си е голяма новост. Спирачката е въздушна директна. Спирачни са само водещите колооси на локомотива и тези на тендера, но едностранно. Ръчната спирачка действа само на тендера. Тендерите са четириосни, колоосите са разположени в две двуосни талиги.

Поради посочените недостатъци и стремежа към ограничаване на многосерийността, през 1950 г. локомотивът е бракуван. Парният му котел е основно ремонтиран и продаден за производство на пара, а останалото е нарязано за старо желязо.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]