Локомотиви БДЖ 101-106

от Уикипедия, свободната енциклопедия
101 – 106
ПроизводителStaatseisenbahn-Gesellschaft – Wien
Производство1890
Междурелсие1435 mm
Предназначениепътнически локомотив
Колоосна формула1'C n2
Период на експлоатациядо 1923 г.
Спецификации
Дължина9492 mm
Височина4150 mm
Маса43500 kg
Макс. скорост70 km/h
Дължина с тендера15 768 mm
Служебно тегло78000 kg
Сцепно тегло39900 kg
Натоварване на ос13,75 t
Диаметър на водещата колоос1000 mm
Диаметър на задвижващите колооси1600 mm
Налягане на парата в котела12 kg.f/m2
Нагревна повърхност10,1 m2
Повърхност на димогарните тръби149,9 m2
Обща нагревна повърхност160,0 m2
Брой на димогарните тръби204
Парна машинацвилинг
Брой цилиндри2
Диаметър на цилиндрите485 m
Ход на буталото650 m
Тип рамалистова
Тендер
Служебно тегло28800 kg
Тегло на празен тендер12800 kg
Воден запас9,8 m3
Вид горивовъглища
Запас гориво6200 kg

Пътническите локомотиви 101-106 са доставени от „Staatseisenbahn-Gesellschaft – Wien“ през 1890 г. Първоначално са номерирани от 14 до 19, а малко по-късно получават номерата 101 – 106. Освен номерата са носили и следните имена.

Това са първите локомотиви в нашите железници с висока конструктивна скорост (70 km/h), първите със свободна водеща колоос (талига) и сцепни колооси с такъв голям диаметър (1600 mm). Те са триосни, с водеща втора сцепна колоос. Локомотивът е без спирачка. Ръчна има само тендерът, действаща върху всички колооси. Самият той е триосен. До пристигането на бързоходните локомотиви серия 08.00 локомотивите №№ 101 – 106 са с най-висока конструктивна скорост. Бракувани са през 1923 г. след 33 години служба поради старост и недостатъчни теглителни способности и унищожени.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите[1][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Име фабр. №/
година
Бележки
доставен от 1904 г. от 1906 г. от 1908 г.
6 9 14 101 „Пловдив“ 2161/1890 Бракувани 1923 г.
7 10 15 102 „Дунав“ 2162/1890
8 11 16 103 „Тунджа“ 2163/1890
9 12 17 104 „Арда“ 2164/1890
10 13 18 105 „София“ 2165/1890
11 14 19 106 „Бургас“ 2166/1890

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).