Локомотиви БДЖ серия 12.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 12.00
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Henschel – Kassel, Krup – Essen, Schwartzkopff – Berlin
Производство 1939 – 1940
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Пътнически
Колоосна формула 1'E h2
Период на експлоатация до 1970 г.
Запазени локомотиви 12.03 и 12.17
Друга информация
Спецификации
Дължина 14 000 mm
Височина 4280 mm
Максимална скорост 70 km/h
Дължина с тендера 22 360 mm
Общо тегло 172 580 kg
Сцепно тегло 91 280 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 180 m
Натоварване на ос 18,25 t
Диаметър на водещата колоос 850 mm
Диаметър на задвижващите колооси 1450 mm
Налягане на парата в котела 16 kg.f/m2
Нагревна повърхност 328,94 m2
Скарна повърхност 4,0 m2
Повърхност на димогарните тръби 97,9 m2
Повърхност на огневите тръби 109,4 m2
Обща изпарителна повърхност 223,14 m2
Брой на димогарните тръби 106
Брой на огневите тръби 43
Паропрегревател да
Парна машина цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 650 m
Ход на буталото 660 m
Тип рама гредова
Тендер
Служебно тегло 67 680 kg
Тегло на празен тендер 26 880 kg
Воден запас 29 m3
Вид гориво въглища/мазут
Запас гориво 11,8 kg

Тази серия е попада съвсем непредвидено в БДЖ. Строени са за турските железници, но обстоятелствата (в ход е Втората световна война) се стичат така, че те остават в България. Самите локомотиви се отличават с редица особености, и са първото отклонение от изработената през 1939 г. стандартизационна програма за перспективно развитие на локомотивния парк в БДЖ. Те са получени на два пъти – 7 броя новопроизведени и 10 броя, закупени след кратка експлоатация в Германия.

Локомотивите имат средно натоварване на ос 18,25 тона, което е най-голямото между парните локомотиви в БДЖ. Парната машина е двуцилиндрова, система „Zwilling“. Характерно за серията е сравнително малката скрна повърхност (4 m3) при сравнително голяма обща нагрявна повърхност на котела. Тя е 328, 94 m2 и е най-голямата от локомотивите в БДЖ. Снабдени са с обикновен двупътен разпределителен кран за парно отопление на пътнически влакове. Тендерът е четириосен, а колоосите му са групирани в две двуосни талиги. В края на 60 -те години всички локомотиви от серията са приведени на смесено мазутно-въглищно гориво.

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
в DR в БДЖ
от 1936 г.
- 12.01 Henschel – Kassel 24009/1940 Бракуван 1973 г.
- 12.02 Krupp – Essen 1969/1940 Бракуван 1975 г.
- 12.03 1970/1940 Бракуван 1973 г.
- 12.04 1971/1940 Бракуван 1973 г.
- 12.05 Henschel – Kassel 24446/1940 Бракуван 1975 г.
- 12.06 24447/1940 Бракуван 1975 г.
- 12.07 24448/1940 Бракуван 1973 г.
58.2801 12.08 24001/1939 Бракуван 1967 г.
58.2803 12.09 24002/1939 Бракуван 1975 г.
58.2804 12.10 24003/1939 Бракуван 1973 г.
58.2805 12.11 24004/1939 Бракуван 1973 г.
58.2806 12.12 24005/1939 Бракуван 1975 г.
58.2802 12.13 Schwartzkopff – Berlin 11243/1940 Бракуван 1973 г.
58.2807 12.14 11248/1940 Бракуван 1973 г.
58.2808 12.15 11249/1940 Бракуван 1975 г.
58.2809 12.16 11250/1940 Бракуван 1973 г.
58.2810 12.17 11251/1940 Бракуван 1973 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]