Георги Гочев (филолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Гочев.

Георги Гочев
български класически филолог
Портрет на Георги Гочев, май 2017.
Портрет на Георги Гочев, май 2017.

Роден
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Нов български университет
Награди Христо Г. Данов“ (2016)

Георги Иванов Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 декември 1981 г. в Димитровград. Завършва с отличие средното си образование в Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ в родния си град (2000). Бакалавър (2004, с отличие) и магистър (2006, с отличие, първо място по успех във випуска на Факултета по класически и нови филологии) по класическа филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Редовен докторант към департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ към Нов български университет в София (2007), където защитава и докторската си дисертация на тема „Щастие и промяна. Разбирането за благополучие в старогръцката литература до епохата на Елинизма“ (2010).[1]

Хоноруван лектор по старогръцка литература в СУ „Св. Кл. Охридски“ (2007). Преподавател по старогръцки език и старогръцка литература в НБУ (2007). Щатен асистент (2009) и главен асистент (2011-) в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ в НБУ.[1]

Един от водещите на общоуниверситетския семинар на НБУ (2010/2011; 2012/2013; 2014/2015; 2015/2016), ръководен от проф. Богдан Богданов.[2]

Директор на програма „Класически студии“ в НБУ (2007-2011).

Автор на в-к „Дневник“ от 2013 г.[3] От 2017 г. е редактор в седмичника "Литературен вестник". [1]

Живее в София. Женен. Има една дъщеря, Аспасия.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 г. – първо място в международен конкурс за есе към проект „Достъпът до литературата“, фондация „Сорос“
  • 2004 г. – преводаческа субсидия за превода на Псевдо-Аристотел от фонд „Култура“, Pro Helvetia и фондация „Сорос“
  • 2006 г. – преводачески субсидии за преводите на Аристотел, Ксенофонт и Платон от програма „Култура 2000“ на Европейския съюз
  • 2007/2008 г. – изследователска стипендия на института за антични изследвания „Хардт“, Женева
  • На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературни текстове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“ (разкази). Пловдив: Жанет 45, 2004, 72 с. (ISBN 954-491-179-0)[5]
  • „Венера в Пафос. Ескиз за филологията“ (есета, студии, статии). София: Сонм, 2005, 240 с.
  • „Безделникът“ (роман). Пловдив: Жанет 45, 2005, 177 с.[6]

Преводи, научни коментари, редакции, съставителства[редактиране | редактиране на кода]

  • Псевдо-Аристотел, „Реторика към Александър“, превод от старогръцки, бележки и индекси, София: Сонм, 2004, 167 с.[7]
  • Аристотел, Псевдо-Аристотел, Ксенофонт, Хиерокъл, „Икономика. Антични автори за стопанството“, съставителство, превод от старогръцки и латински, бележки, индекси, София: Сонм, 2006, 269 с.[8]
  • Платон, „Закони“, превод от старогръцки на книги V, VIII-XII, редакция на книги I-IV, VI-VII, уводна студия, бележки, индекси, София: Сонм, 2007, 751 с.
  • Франсоа дьо Полиняк, „Раждането на гръцкия град“, превод (заедно с Весела Атанасова) и редакция от френски, София: Издателство на НБУ, 2009, 294 с.[9]
  • Платон, „Пир“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: Планета 3, 2011, 121 с. (вторo подобрено издание: Платон, „Пир“, София: ИК Изток-Запад, 2015, 128 с.)[10].
  • Грегорио Лури Медрано, „Въведение в речника на Платон“, научна редакция, София: Издателство на НБУ, 2012, 329 с.
  • Платон, „Държавата“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: Издателство на НБУ, 2015, 498 с.
  • „Разширяването на света. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов“, съставителство заедно с Веселина Василева, София: Издателство на НБУ, 2015, 599 с.
  • Аристотел, „Поетика“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: ИК Изток-Запад, 2016, 112 с.
  • „От думите към живота. Богдан Богданов и семиотиката“, съставителство заедно с Кристиан Банков, София: Издателство на НБУ, 2017, 144 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Профил на Георги Гочев в електронния каталог на НБУ.
  2. Сайт на общоуниверситетския семинар на НБУ.
  3. Статии на Георги Гочев във в-к „Дневник“.
  4. Иванка Петкова - Радио Пловдив, Галя Митева - Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
  5. За „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“, сайт на изд. „Жанет 45“.
  6. Бойко Пенчев, За „Безделникът“, сайт на изд. „Жанет 45“.
  7. Невена Панова, „От Делос Аристотел поздравява Александър“, рец. на сайта Литература плюс култура.
  8. Невена Панова, „За античната икономика като изкуството да се управляват стопанства (и текстове)“, рец. на сайта Литература плюс култура.
  9. Невена Панова, „Граници на полиса, граници на култа, граници на метода“, рец. в Алтера Академика, год. ІІІ, кн. 1 (9), 2009, 191-195.
  10. Откъс от „Пир“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Научни статии
Публицистика