Силвия Вагенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Силвия Вагенщайн
българска преводачка и издателка
Силвия Вагенщайн

Националност  България
Семейство
Съпруг Раймонд Вагенщайн
Деца Жаклин Вагенщайн

Силвия Вагенщайн е съосновател на издателствоКолибри“ (1991), главен редактор, който отговаря за издателските стратегии и водещ редактор на поредиците: Модерна класика, Съвременна европейска проза.

Работила е като преводач и редактор във Френска редакция на Агенция „София-Прес“ (1976-1981).

От 1981-1990 г. е редактор, впоследствие главен редактор в издателство „Народна култура“.

Водеща на поредица многотомни издания: Балзак (10 тома), Флобер (4 тома), Стендал (4 тома), Юго (8 тома). Редактирала е множество произведения от френски автори от 19 и 20 век, поезия и проза: Песните на Малдорор, Лотреамон, Един сезон в ада, Озарения, Рембо, Малки поеми в проза, Цветя на злото, Бодлер и пр. редактор в секция „Многотомни издания“ на „Народна Култура“.

Автор на критически текстове, предговори, лексикографски съчинения.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Преводи от френски на класически и съвременни произведения:

  • „Изменение“, „Репертоари“ от Мишел Бютор;
  • „Онорин“ от Балзак
  • „Новели“ от Стендал
  • „Тетрадки“ от Пол Валери
  • „Златните плодове“ от Натали Сарот
  • „Made in France“ от Пиер Данинос
  • „Един изгубен профил“ от Франсоаз Саган
  • „Историята на О“ от Полин Реаж
  • „Бебето“ от Мари Дарийосек
  • „Малкият Никола тръгва пак на училище“, „Щуротиите на Малкия Никола“ от Госини&Семпе
  • „Изкушението на Свети Антоний“ от Гюстав Флобер;
  • „Поезия“ от Ален Ланс
  • „Любовникът“ и „Любовникът от Северен Китай“ от Маргьорит Дюрас, и др.
  • „Шери“, Колет
  • „Недоразумение в Москва“, Симон дьо Бовоар
  • „Пътешествие в Страната на дърветата“, Жан-Мари Густав льо Клезио
  • „Диан Ланстер“, Жан-Дидие Уолфром
  • „Последни любовни стихотворения“, Пол Елюар
  • „Поезия“, Венюс Кури-Гата

Превела е на френски език няколко книги с поезия от Кирил Кадийски, издадени в престижни френски издателства – Fata Morgana, Les Belles Lettres, L’Esprit des péninsules и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Поощрение за млад преводач за „Изкушението на Свети Антоний“, Гюстав Флобер (1985);
  • Награда на СПБ за „Изменение“, „Репертоари“, Мишел Бютор (1987) и др.
  • Отличена с орден Chevalier des Arts et Lettres на Министерство на културата на Франция.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]