Андре Байон
| Андре Байон Andre Baillon | |
| Роден | 27 април 1875 г. |
|---|---|
| Починал | 10 април 1932 г. |
| Професия | писател, журналист |
| Националност |  Белгия |
| Активен период | 1920 – 1932 |
| Жанр | драма, исторически роман |
| Направление | натурализъм |
Повлиял на
| |
| Съпруга | Мари Ванденберг (1902 – ?) |
| Андре Байон в Общомедия | |
Андре Байон (на френски: Andre Baillon) е френскоезичен белгийски писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман.[1][2][3]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Андре Байон е роден на 27 април 1875 г. в Антверпен, Белгия, в буржоазно семейство.[2][3] След смъртта на родителите си е отгледан от леля си. Учи в католически училища.[1] Като младеж страда от нервни разстройства, има болезнена зависимост от хазарт, разпилявайки наследството на баща си, и проявява склонност към самоубийство.[2] Тези му проблеми отшумяват донякъде след като среща бившата проститутка Мари Ванденберг, за която се жени през 1902 г.[1]
Той се опитва в различни области на дейност, докато през 20-те години на XX век се установява в Париж с втората си съпруга.[1] Започва да изкарва прехраната си с литературна работа, към която се насочва десет години по-рано.[1] Периодично е хоспитализиран в психиатрични клиники и е един от първите, които разработват темата табу в литературата за психичните заболявания.[1]
Първият му роман „Аз съм отчасти...“ (Moi quelque part... ) е издаден през 1920 г. в Белгия. Вторият му роман „Историята на една Мария“ (Histoire d’une Marie) е издаден през следващата година и е реалистично изследване на темата за проституцията.[1] Той е добре приет от лявата преса.[3]
Творчеството му се характеризира с предекзистенциален мироглед, основан на фламандския мистицизъм и левите му политически убеждения.[3][1]
Андре Байон се самоубива на 10 април 1932 г. в Сен Жермен ан Ле, Франция.[2][1]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Moi quelque part… (1920)[2]
- Histoire d’une Marie (1921)
Историята на една Мария, изд. „ЛИК“ (2002), прев. Недка Капралова - En sabots (1922) – награда „Ренесанс“
- Zonzon Pépette, fille de Londres (1923)
- Par fil spécial (1924)
- Un homme si simple (1925)
Един така обикновен човек, изд. „ЛИК“ (2003), прев. Недка Капралова - Le Pot de fleur (1925)
- Chalet 1 (1926)
- Délires (1927) – сборник разкази
Умопомрачения, изд. „Сонм“ (2021), прев. Тодорка Минева – съдържа „Думите“, „Церебрална драма“, „Ева и Кики“ и „Семейна драма“ - Le Perce-oreille du Luxembourg (1928)
Ухолезата от Люксембург, изд. „ЛИК“ (2003), прев. Недка Капралова - La vie est quotidienne (1929)
- Le Neveu de Mademoiselle Autorité (1930) – автобиографичен
- Roseau (1932)
- Pommes de pin (1933)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата André Baillon в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
