Хана Аренд

Тази статия е за философа. За наградата вижте Награда „Хана Аренд“.

---

Хана Аренд Hannah Arendt
германско-американски философ
Портрет от пощенска марка, ФРГ, 1988
Родена	14 октомври 1906 г. Линден, Германия
Починала	4 декември 1975 г. Ню Йорк, САЩ
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20-ти век
Школа	Феноменология
Интереси	политическа теория, съвременност, философия на историята
Идеи	Homo faber, animal laborans, vita activa
Повлияна	Сократ, Платон, Аристотел, Исус Христос, Павел, Дънс Скот, Свети Августин, Макиавели, Монтескьо, Бърк, Кант, Токвил, Киркегор, Хайдегер, Ръсел
Повлияла	Хабермас, Мерло-Понти, Агамбен, Козелек, Питкин, Скинър, Пти, Финкелкрот, Кръстева, Сенет, Тейлър, Фуко, Бадиу, Барбър, Бауман
Уебсайт	Страница в IMDb
Хана Аренд в Общомедия

Хана Аренд (на немски: Hannah Arendt; на немски: Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.

Биография

Родният дом на Хана Аренд в Хановер

Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер, и отрасла в Кьонигсберг – днешен Калининград (родния град на Имануел Кант, на когото тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер – донесла ѝ много критики поради неговата обвързаност към нацистите.

След Марбург Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354 – 430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.

През 1929 г. в Берлин се омъжва за Гюнтер Щерн, по-късно известен като Гюнтер Андерс; през 1937 г. се развеждат.

Публикува дисертацията си през 1929 г., но тъй като е от еврейски произход, на Аренд е отказана хабилитация, условие за преподаване в германските университети. Тя изследва антисемитизма за известно време, преди да бъде разпитвана от Гестапо. Поради това Аренд заминава за Париж, където се сприятелява с марксисткия литературен критик Валтер Бенямин, първи братовчед на съпруга ѝ. Докато е във Франция, Аренд подкрепя и помага на еврейски бежанци. Изпратена е в лагера Гурс, но успява да избяга след няколко седмици.

Заради немската военна окупация на Северна Франция по време на Втората световна война и депортирането на евреите в нацистките концлагери, както и колаборационисткия режим във Виши, Аренд се принуждава да напусне Франция. През 1940 г. тя се омъжва за немския поет и марксистки философ Хайнрих Блюхер, по това време бивш член на Комунистическата партия.

През 1941 г. Аренд избягва със съпруга си и майка си в САЩ. Те разчитат на животоспасяващите ги визи, нелегално издадени от американския дипломат Хирам Бингам IV, който помага по този начин на приблизително 2500 еврейски бежанци. Друг американец, Вариян Фрай, ги подпомага финансово и им осигурява визите. С пристигането си в Ню Йорк Аренд става активна членка на немско-еврейската общност. От 1941 до 1945 г. тя списва рубрика в немскоезичния вестник „Ауфбау“. От 1944 г. ръководи изследвания за Комисията за европейско-еврейско културно възстановяване, поради което пътува често до Германия в тази си роля.

След Втората световна война тя се завръща в Германия и работи за Youth Aliyah, ционистка организация, която спасява хиляди деца от Холокоста и ги установява в Палестина. Става близка приятелка с Карл Ясперс и неговата съпруга, развивайки дълбоко интелектуално приятелство с него. Аренд също започва кореспонденция и с Мери Маккарти.

Надгробна плоча на Хана Аренд в Анадейл на Хъдсън

През 1950 г. става натурализирана гражданка на Съединените щати. Аренд работи като гостуващ лектор в Калифорнийския университет в Бъркли, Принстънския университет и Северозападния университет. През пролетта на 1959 г. тя става първата жена лектор в Принстън. Аренд също преподава в Чикагския университет, където е членка на Комитета по социално мислене; Нов университет в Манхатан, Йейлския университет, където работи като сътрудник и в Центъра за академични изследвания в Уеслианския университет (1961 – 1962, 1962 – 1963). Аренд е избрана за сътрудник на Американската академия за изкуства и наука през 1962 г. и за член на Американската академия за изкуства и литература през 1964 г.

Умира през 1975 г. (на 69 години) от инфаркт и е погребана в Бард Колеж в Анадейл на Хъдсън, Ню Йорк, където съпругът ѝ преподава в продължение на години.

Творчество

В своя труд „Произход на тоталитаризма“ („The Origins of Totalitarianism“, 1951), най-вече в неговия трети том „Тоталитарзмът“, Хана Арент тя първа синтезира общата научна концепция за тоталитаризма. При това тя се базира на по-ранните анализи на автори, като Виктор Серж, Луиджи Стурцо, Виктор Кравченко, Франц Боркенау, Франц Нойман, както и на няблюдатели, вече отбелязвали сходствата между комунизъм, фашизъм и националсоциализъм, като Ханс Кон, Жак Маритен и Карлтън Хейс.

„Произход на тоталитаризма“ си поставя за цел да разкрие механизмите на възникване и функциониране на тоталитарното управление, разглеждайки три преминаващи един в друг етапа – предпоставки за възникването му, тоталитарното движение и самото тоталитарно управление. Тя откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, идеология, превърната в своеобразна светска религия, активна пропаганда, преливаща в масов терор, тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, култът към личността на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата.

Хана Аренд пише недвусмислено за тоталитаризма като за „зло“, а по-късно, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата „Айхман в Йерусалим“), тя назовава това с термина баналността на злото.

Игрален филм

През 2012 г. излиза немски игрален филм, озаглавен „Хана Аренд“, режисиран от Маргарете фон Трота, с Барбара Зукова в ролята на Аренд. Филмът се концентрира върху процеса срещу Адолф Айхман и противоречията, създадени от книгата на Аренд, която по това време е криворазбрана като защитаваща Айхман и критикуваща еврейските лидери заради Холокоста. В ключова сцена Аренд отговаря пред зала, пълна с нейни студенти, че всеки желаещ да пише за този период в историята има задължение да се опита да разбере това, което превръща обикновените хора в инструменти на тоталитаризма.

Библиография

• Хана Аренд, Тоталитаризмът (гл.4)
• Хана Аренд, Криза на републиката
• Хана Аренд, Човечеството в тъмни времена
• Хана Аренд, Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене
• Хана Аренд, Айхман в Йерусалим – репортаж за баналността на злото, София: Сиела, 2004.

Други

• Хана Арент, Мартин Хайдегер, Писма и други документи (1925 – 1975), София: Критика и хуманизъм, 2003.
• Хана Арент, Насилие и политика, София: Критика и хуманизъм, 2007.

Външни препратки

• „Хана Аренд“, в. „Култура“, 2010
• Моника Бокинец, „Хана Аренд и „Изгубеното съкровище на революцията“, 2 юли 2012
• Подробна биобиблиография на Аренд ((en))
• Хана Аренд в jewishvirtuallibrary.org ((en))
• Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Хана Аренд, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannah_Arendt“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.