Хана Аренд
Тази статия е за философа. За наградата вижте Награда „Хана Аренд“.
Хана Арент Hannah Arendt |
|
---|---|
германско-американски философ | |
![]() |
|
Родена | |
Починала | |
|
|
Националност |
![]() ![]() |
Религия | Юдаизъм |
Образование |
Хайделбергски университет Марбургски университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | Феноменология |
Интереси | политическа теория, съвременност, философия на историята |
Идеи | Homo faber, animal laborans, vita activa |
Образование |
Марбургски университет; Хайделбергски университет |
Повлияна | |
Повлияла | |
|
|
Уебсайт | www.hannaharendtcenter.org |
Хана Арент в Общомедия |
Хана Арент[1] (на немски: Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ. Тя оказва сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си „Тоталитаризъм“, в която разкрива механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 14 октомври 1906 година в Линден, днес част от Хановер, Германия, в еврейско семейство. Израства в Кьонигсберг (днешен Калининград; родния град на Имануел Кант, на когото тя се възхищава) и Берлин.
Арент учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер – донесла ѝ много критики поради неговата обвързаност към нацистите.[2]
След Марбург Арент отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354 – 430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.
През 1929 г. в Берлин се омъжва за Гюнтер Щерн, по-късно известен като Гюнтер Андерс (през 1937 се развеждат). Същата година публикува дисертацията си, но тъй като е от еврейски произход, на Арент е отказана хабилитация, условие за преподаване в германските университети.
Арент изследва антисемитизма за известно време, преди да бъде разпитвана от Гестапо. Поради това заминава за Париж, където се сприятелява с марксисткия литературен критик Валтер Бенямин, първи братовчед на съпруга ѝ. Докато е във Франция, Арент подкрепя и помага на еврейски бежанци. Изпратена е в лагера Гурс, но успява да избяга след няколко седмици.
Заради немската военна окупация на Северна Франция по време на Втората световна война и депортирането на евреите в нацистките концлагери, както и колаборационисткия режим във Виши, Арент се принуждава да напусне Франция. През 1940 г. тя се омъжва за немския поет и марксистки философ Хайнрих Блюхер, по това време бивш член на Комунистическата партия.
През 1941 г. Арент избягва със съпруга си и майка си в САЩ. Те разчитат на животоспасяващите ги визи, нелегално издадени от американския дипломат Хирам Бингам IV, който помага по този начин на приблизително 2500 еврейски бежанци. Друг американец, Вариян Фрай, ги подпомага финансово и им осигурява визите. С пристигането си в Ню Йорк Арент става активна членка на немско-еврейската общност. От 1941 до 1945 г. тя списва рубрика в немскоезичния вестник „Ауфбау“. От 1944 ръководи изследвания за Комисията за европейско-еврейско културно възстановяване, поради което пътува често до Германия в тази си роля.
След Втората световна война тя се завръща в Германия и работи за Youth Aliyah, ционистка организация, която спасява хиляди деца от Холокоста и ги установява в Палестина. Става близка приятелка с Карл Ясперс и неговата съпруга, развивайки дълбоко интелектуално приятелство с него. Арент също започва кореспонденция и с Мери Маккарти.
През 1950 г. става натурализирана гражданка на Съединените щати. Арент работи като гостуващ лектор в Калифорнийския университет в Бъркли, Принстънския университет и Северозападния университет. През пролетта на 1959 става първата жена лектор в Принстън. Аренд също преподава в Чикагския университет, където е членка на Комитета по социално мислене, в Нов университет в Манхатан, Йейлския университет, където работи като сътрудник и в Центъра за академични изследвания в Уеслианския университет (1961 – 1962, 1962 – 1963). Избрана е за сътрудник на Американската академия за изкуства и наука през 1962 г. и за член на Американската академия за изкуства и литература през 1964 г.
Умира от инфаркт на 4 декември 1975 година в Ню Йорк на 69-годишна възраст. Погребана е в Бард Колеж в Анадейл на Хъдсън, Ню Йорк, където съпругът ѝ преподава в продължение на години.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
В своя труд „Произход на тоталитаризма“ („The Origins of Totalitarianism“, 1951), най-вече в неговия трети том „Тоталитарзмът“, Хана Арент първа синтезира общата научна концепция за тоталитаризма. При това тя се базира на по-ранните анализи на автори, като Виктор Серж, Луиджи Стурцо, Виктор Кравченко, Франц Боркенау, Франц Нойман, както и на няблюдатели, вече отбелязвали сходствата между комунизъм, фашизъм и националсоциализъм, като Ханс Кон, Жак Маритен и Карлтън Хейс.[3]
„Произход на тоталитаризма“ си поставя за цел да разкрие механизмите на възникване и функциониране на тоталитарното управление, разглеждайки три преминаващи един в друг етапа – предпоставки за възникването му, тоталитарното движение и самото тоталитарно управление. Тя откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, идеология, превърната в своеобразна светска религия, активна пропаганда, преливаща в масов терор, тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, култът към личността на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата.[3]
Хана Арент пише недвусмислено за тоталитаризма като за „зло“[4], а по-късно, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата „Айхман в Йерусалим“), тя назовава това с термина баналността на злото.
Игрален филм[редактиране | редактиране на кода]
През 2012 г. излиза немски игрален филм, озаглавен „Хана Аренд“, режисиран от Маргарете фон Трота, с Барбара Зукова в ролята на Арент. Филмът се концентрира върху процеса срещу Адолф Айхман и противоречията, създадени от книгата на Арент, която по това време е криворазбрана като защитаваща Айхман и критикуваща еврейските лидери заради Холокоста. В ключова сцена Арент отговаря пред зала, пълна с нейни студенти, че всеки желаещ да пише за този период в историята има задължение да се опита да разбере това, което превръща обикновените хора в инструменти на тоталитаризма.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Хана Аренд, Тоталитаризмът (гл.4)
- Хана Аренд, Криза на републиката
- Хана Аренд, Човечеството в тъмни времена
- Хана Аренд, Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене
- Хана Аренд, Айхман в Йерусалим – репортаж за баналността на злото, София: Сиела, 2004.
- Други
- Хана Арент, Мартин Хайдегер, Писма и други документи (1925 – 1975), София: Критика и хуманизъм, 2003.
- Хана Арент, Насилие и политика, София: Критика и хуманизъм, 2007.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според правилата за транскрипция от немски, името трябва да се изписва Арент, а при транскрипция от английски – Аренд.
- ↑ Хана Аренд – Мартин Хайдегер, Писма 1925 – 1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)
- ↑ а б Знеполски, Ивайло. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 40 – 46.
- ↑ Срещания на думата в книгата ѝ Тоталитаризмът
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Хана Аренд
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хана Аренд
- Светла Маринова, Деян Деянов, „Хана Аренд“, в. „Култура“, 2010
- Моника Бокинец, „Хана Аренд и „Изгубеното съкровище на революцията“, 2 юли 2012
- ((en)) Хана Аренд в jewishvirtuallibrary.org
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Хана Аренд, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannah_Arendt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|
- Германски философи
- Американски философи
- Европейска философия
- Философи от 20 век
- Политическа философия
- Политически теоретици
- Историци на комунизма
- Преподаватели в Калифорнийския университет в Бъркли
- Носители на награди на Германия
- Носители на награда „Лесинг“, Хамбург
- Евреи в Германия
- Евреи в САЩ
- Родени в Хановер
- Починали в Ню Йорк
- Изследователи на Холокост
- Починали от инфаркт на миокарда
- Преподаватели в Йейлския университет