Хана Аренд

Хана Аренд Hannah Arendt
	германско-американски философ
Родена	14 октомври 1906 г. Линден, Германия
Починала	4 декември 1975 г. (69 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребана	САЩ
Религия	Юдаизъм
Националност	Германия; САЩ
Образование	Хайделбергски университет; Марбургски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Школа	Феноменология
Интереси	политическа теория, съвременност, философия на историята
Идеи	Homo faber, animal laborans, vita activa
Образование	Марбургски университет;; Хайделбергски университет
Повлияна	Сократ, Платон, Аристотел, Исус Христос, Павел, Дънс Скот, Свети Августин, Макиавели, Монтескьо, Бърк, Кант, Токвил, Киркегор, Хайдегер, Ръсел
Повлияла	Хабермас, Мерло-Понти, Агамбен, Козелек, Питкин, Скинър, Пти, Финкелкрот, Кръстева, Сенет, Тейлър, Фуко, Бадиу, Барбър, Бауман
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хана Аренд в Общомедия

Тази статия е за философа. За наградата вижте Награда „Хана Аренд“.

Хана Аренд^[1] (на немски: Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ. Тя оказва сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си „Тоталитаризъм“, в която разкрива механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Хана Аренд в Хановер

Родена е на 14 октомври 1906 година в Линден, днес част от Хановер, Германия, в еврейско семейство. Израства в Кьонигсберг (днешен Калининград; родния град на Имануел Кант, на когото тя се възхищава) и Берлин. Учи философия при Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер – донесла ѝ много критики поради неговата обвързаност с нацистите.^[2]

Домът на Хана Арент в Марбург

След Марбург Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354 – 430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.

През 1929 г. в Берлин се омъжва за Гюнтер Щерн, по-късно известен като Гюнтер Андерс (през 1937 се развеждат). Същата година публикува дисертацията си, но тъй като е от еврейски произход, на Аренд е отказана хабилитация, условие за преподаване в германските университети.

Аренд изследва антисемитизма за известно време, преди да бъде разпитвана от Гестапо. Поради това заминава за Париж, където се сприятелява с марксисткия литературен критик Валтер Бенямин, първи братовчед на съпруга ѝ. Докато е във Франция, Аренд подкрепя и помага на еврейски бежанци. Изпратена е в лагера Гурс, но успява да избяга след няколко седмици.

Заради немската военна окупация на Северна Франция по време на Втората световна война и депортирането на евреите в нацистките концлагери, както и колаборационисткия режим във Виши, Аренд се принуждава да напусне Франция. През 1940 г. тя се омъжва за германския поет и марксистки философ Хайнрих Блюхер, по това време бивш член на Комунистическата партия.

През 1941 г. Хана Аренд избягва със съпруга си и майка си в САЩ. Те разчитат на животоспасяващите ги визи, нелегално издадени от американския дипломат Хирам Бингам IV, който помага по този начин на приблизително 2500 еврейски бежанци. Друг американец, Вариян Фрай, ги подпомага финансово и им осигурява визите. С пристигането си в Ню Йорк Аренд става активна членка на немско-еврейската общност. От 1941 до 1945 г. тя води своя рубрика в немскоезичния вестник „Ауфбау“. От 1944 г. ръководи изследвания за Комисията за европейско-еврейско културно възстановяване, поради което пътува често до Германия в тази си роля.

Надгробна плоча на Хана Арент в Анадейл на Хъдсън

След Втората световна война тя се завръща в Германия и работи за Youth Aliyah, ционистка организация, която спасява хиляди деца от Холокоста и ги установява в Палестина. Става близка приятелка с Карл Ясперс и неговата съпруга, развивайки дълбоко интелектуално приятелство с него. Аренд също започва кореспонденция и с Мери Маккарти.

През 1950 г. става натурализирана гражданка на Съединените щати. Гостуващ лектор е в Калифорнийския университет в Бъркли, Принстънския университет и Северозападния университет. През пролетта на 1959 г. става първата жена лектор в Принстън. Преподава и в Чикагския университет, където е членка на Комитета по социално мислене, в Новия университет в Манхатан, в Йейлския университет, където работи като сътрудник и в Центъра за академични изследвания в Уеслианския университет (1961 – 1962, 1962 – 1963). Избрана е за сътрудник на Американската академия за изкуства и наука през 1962 г. и за член на Американската академия за изкуства и литература през 1964 г.

Умира от инфаркт на 4 декември 1975 г. в Ню Йорк на 69-годишна възраст. Погребана е в Бард Колеж в Анадейл на Хъдсън, Ню Йорк, където съпругът ѝ преподава в продължение на години.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В своя труд „Произход на тоталитаризма“ („The Origins of Totalitarianism“, 1951), най-вече в неговия трети том „Тоталитарзмът“, Хана Арент първа синтезира общата научна концепция за тоталитаризма. При това тя се базира на по-ранните анализи на автори, като Виктор Серж, Луиджи Стурцо, Виктор Кравченко, Франц Боркенау, Франц Нойман, както и на няблюдатели, вече отбелязвали сходствата между комунизъм, фашизъм и националсоциализъм, като Ханс Кон, Жак Маритен и Карлтън Хейс.^[3]

„Произход на тоталитаризма“ си поставя за цел да разкрие механизмите на възникване и функциониране на тоталитарното управление, разглеждайки три преминаващи един в друг етапа – предпоставки за възникването му, тоталитарното движение и самото тоталитарно управление. Тя откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, идеология, превърната в своеобразна светска религия, активна пропаганда, преливаща в масов терор, тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, култът към личността на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата.^[3]

Хана Аренд пише недвусмислено за тоталитаризма като за „зло“^[4], а по-късно, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата „Айхман в Йерусалим“), тя назовава това с термина баналността на злото.

Игрален филм[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. излиза немски игрален филм, озаглавен „Хана Аренд“, режисиран от Маргарете фон Трота, с Барбара Зукова в ролята на Аренд. Филмът се концентрира върху процеса срещу Адолф Айхман и противоречията, създадени от книгата на Аренд, която по това време е криворазбрана като защитаваща Айхман и критикуваща еврейските лидери заради Холокоста. В ключова сцена Аренд отговаря пред зала, пълна с нейни студенти, че всеки желаещ да пише за този период в историята има задължение да се опита да разбере това, което превръща обикновените хора в инструменти на тоталитаризма.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Хана Аренд, Тоталитаризмът (гл.4)
Хана Аренд, Криза на републиката
Хана Аренд, Човечеството в тъмни времена
Хана Аренд, Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене
Хана Аренд, Айхман в Йерусалим – репортаж за баналността на злото, София: Сиела, 2004.

Други

Хана Арент, Мартин Хайдегер, Писма и други документи (1925 – 1975), София: Критика и хуманизъм, 2003.
Хана Арент, Насилие и политика, София: Критика и хуманизъм, 2007.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Според правилата за транскрипция от немски името трябва да се изписва Арент, а при транскрипция от английски – Аренд.
↑ Хана Аренд – Мартин Хайдегер, Писма 1925 – 1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)
↑ ^а ^б Знеполски, Ивайло. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 40 – 46.
↑ Срещания на думата в книгата ѝ Тоталитаризмът

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Хана Аренд
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хана Аренд
Светла Маринова, Деян Деянов, „Хана Арент“, в-к „Култура“, 2010
Моника Бокинец, „Хана Аренд и „Изгубеното съкровище на революцията“, 2 юли 2012
((en)) Хана Аренд в Jewish Virtual Library.org
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Хана Аренд, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannah_Arendt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.

[1] Според правилата за транскрипция от немски името трябва да се изписва Арент, а при транскрипция от английски – Аренд.

[2] Хана Аренд – Мартин Хайдегер, Писма 1925 – 1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)

[знеполски-3] а ^б Знеполски, Ивайло. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 40 – 46.

[4] Срещания на думата в книгата ѝ Тоталитаризмът

[1]

[2]

[3]

[4]