Направо към съдържанието

Георги Кожухаров (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Кожухаров.

Георги Кожухаров
български дипломат
Роден
Починал
1947 г. (81 г.)
Хасково, България

Учил вОдринска българска католическа гимназия
Брюкселски свободен университет
Национален военен университет
Георги Кожухаров в Общомедия

Георги А. Кожухаров е български дипломат и общественик, работил в Тракия и Македония в края на XIX – началото на XX век.[1][2]

Георги Кожухаров със съпругата си Стефанка в Солун, 1905 г. Фото Алберт Баубин
В двора на българското агентство в Сяр, 1907 г. Д-р Георги А. Кожухаров е седналият в средата. Фото Димитър Карастоянов

Роден е на 23 април 1865 година в Хасково в патриотично семейство, борило се за българска църква във все още гъркоманския град.[2]

В 1885 година завършва Одринската българска католическа гимназия.[2] След това две години работи като учител в Хасково.[2] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София в 1889 година като подпоручик и служи пет години в Българската армия като достига чин поручик.[2] Две години преподава в Одринската българска католическа гимназия.[2] В 1897 година завърщва политически науки и защитава докторат в Брюкселския свободен университет.[2][1] Владее няколко езика.[1]

Една година работи в администрацията, след което две години сътрудничи на „Вечерна поща“.[2]

На 18 февруари 1900 година е назначен за секретар на българското търговско агентство в Солун.[3] От август до октомври 1903 година управлява търговското агентство в западномакедонския град Битоля.[4] През януари 1904 година поема управлението на българското търговско агентство в тракийския град Одрин[5] и на българското търговско агентство в македонския град Сяр, Османската империя.[6] Остава управляващ в Сяр до януари 1908 година[6] и в Одрин до Балканската война.[6]

През Балканската война в 1912 – 1913 година е окръжен управител в Лозенград и Одрин от 14 ноември 1912 г. до 8 юли 1913 година.[2]

След пенсионирането си се връща в Хасково, където издава две книги. С негова помош е запазен хасковският Чифте хамам в края на 20-те години, който обаче е разрушен през 60-те.[1]

Умира в Хасково в 1947 година.[1]

В 1905 година в Солун Кожухаров се жени за Стефанка Дамянова Кондова от град Прилеп, дъщеря на видния общественик Дамян Кондов, с която имат пет деца – Росица, Дамянка, Милка, Лилянка и Дончо. Отглежда и племенницата си Донка, останала пълно сираче, омъжена за прилепчанина Милан Н. Крапчев.[2]

В 2017 година посмъртно му е дадено званието „почетен гражданин на Хасково“.[1]

  1. а б в г д е Семерджиева, Цанка. Д-р Георги Кожухаров спасил хамама през 30-те г. на миналия век // Марица, 19 юни 2017. Архивиран от оригинала на 2018-09-08. Посетен на 10 септември 2018.
  2. а б в г д е ж з и к Николова, Росица. Д-р Георги Кожухаров – дипломат, воин, добър християнин // Вестник Трета възраст, 23 април 2015. Посетен на 10 септември 2018.[неработеща препратка]
  3. Георги А. Кожухаров в Солун // Проект „Хасково и Одрин – Културно – исторически дестинации“. Посетен на 10 септември 2018.
  4. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 112.
  5. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 113.
  6. а б в Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
Петър Михайлов
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Битоля
(16 август 1903 – 31 октомври 1903)
Андрей Тошев
(търговски агент)
Данаил Юруков
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Сяр
(18 януари 1904 – 4 януари 1908)
Никола Семенов
(управляващ)
Петър Матеев
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Одрин
(18 януари 1904 – 15 януари 1910)
управляващ консулството в Одрин
(15 януари 1910 – 1912)
Тодор Недков