Георги Кожухаров (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Кожухаров.

Георги Кожухаров
български дипломат
Georgi Kozhuharov.jpg
Роден
Починал
1947 г. (81 г.)
Хасково, България

Етнос българи
Образование Одринска българска католическа гимназия
Брюкселски свободен университет
Национален военен университет
Георги Кожухаров в Общомедия

Георги А. Кожухаров е български дипломат и общественик, работил в Тракия и Македония в края на XIX – началото на XX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Кожухаров със съпругата си Стефанка в Солун, 1905 г. Фото Алберт Баубин
В двора на българското агентство в Сяр, 1907 г. Д-р Георги А. Кожухаров е седналият в средата. Фото Димитър Карастоянов

Роден е на 23 април 1865 година в Хасково в патриотично семейство, борило се за българска църква във все още гъркоманския град.[2]

В 1885 година завършва Одринската българска католическа гимназия.[2] След това две години работи като учител в Хасково.[2] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София в 1889 година като подпоручик и служи пет години в Българската армия като достига чин поручик.[2] Две години преподава в Одринската българска католическа гимназия.[2] В 1897 година завърщва политически науки и защитава докторат в Брюкселския свободен университет.[2][1] Владее няколко езика.[1]

Една година работи в администрацията, след което две години сътрудничи на „Вечерна поща“.[2]

На 18 февруари 1900 година е назначен за секретар на българското търговско агентство в Солун.[3] От август до октомври 1903 година управлява търговското агентство в западномакедонския град Битоля.[4] През януари 1904 година поема управлението на българското търговско агентство в тракийския град Одрин[5] и на българското търговско агентство в македонския град Сяр, Османската империя.[6] Остава управляващ в Сяр до януари 1908 година[6] и в Одрин до Балканската война.[6]

През Балканската война в 1912 – 1913 година е окръжен управител в Лозенград и Одрин от 14 ноември 1912 г. до 8 юли 1913 година.[2]

След пенсионирането си се връща в Хасково, където издава две книги. С негова помош е запазен хасковският Чифте хамам в края на 20-те години, който обаче е разрушен през 60-те.[1]

Умира в Хасково в 1947 година.[1]

В 1905 година в Солун Кожухаров се жени за Стефанка Дамянова Кондова от град Прилеп, дъщеря на видния общественик Дамян Кондов, с която имат пет деца – Росица, Дамянка, Милка, Лилянка и Дончо. Отглежда и племенницата си Донка, останала пълно сираче, омъжена за прилепчанина Милан Н. Крапчев.[2]

В 2017 година посмъртно му е дадено званието „почетен гражданин на Хасково“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Семерджиева, Цанка. Д-р Георги Кожухаров спасил хамама през 30-те г. на миналия век. // Марица, 19 юни 2017. Посетен на 10 септември 2018. Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine.
  2. а б в г д е ж з и к Николова, Росица. Д-р Георги Кожухаров – дипломат, воин, добър християнин. // Вестник Трета възраст, 23 април 2015. Посетен на 10 септември 2018.
  3. Георги А. Кожухаров в Солун. // Проект „Хасково и Одрин – Културно – исторически дестинации“. Посетен на 10 септември 2018.
  4. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 112.
  5. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 113.
  6. а б в Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
Петър Михайлов
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Битоля
(16 август 1903 – 31 октомври 1903)
Андрей Тошев
(търговски агент)
Данаил Юруков
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Сяр
(18 януари 1904 – 4 януари 1908)
Никола Семенов
(управляващ)
Петър Матеев
(търговски агент)
управляващ търговското агентство в Одрин
(18 януари 1904 – 15 януари 1910)
управляващ консулството в Одрин
(15 януари 1910 – 1912)
Тодор Недков
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония