Направо към съдържанието

Петър Салабашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Салабашев
български генерал
ЗваниеПолковник
Години на служба1887 – 1908
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командваниячетвърти конен полк
(1891 – 1895)
трети конен полк
(1895 – 1898)
пети конен полк
(1898 – 1901)
първа конна бригада
(1904 – 1913)
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
За военна заслуга
Кръст за независимостта на България 1908
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
19 юли 1937 г. (78 г.)

Петър Стойков Салабашев е български кавалерийски офицер, генерал-майор.

Роден е на 14 септември 1858 г. в град Стара Загора. Произхожда от известния старозагорски род Салабашеви и е син на Стойко Начов Салабашев. Брат е на кмета на Стара Загора Стефан Салабашев и братовчед на братята Иван Салабашев и Стефан Салабашев. През 1879 г. завършва 1-вия випуск на военното училище в София и е произведен в чин прапоршчик. Официалният си чин получава през есента на същата година.[1] След 15 май 1879 г. е назначен на военна служба в шеста пеша дружина, която се намира на гарнизон в Стара Загора. От 14 февруари 1891 г. е командир на четвърти конен полк в Ямбол. Остава на този пост до 21 септември 1895 г., когато е назначен за командир на трети конен полк в Пловдив. На 2 август 1895 г. е повишен в звание полковник, като става първия с този чин от кавалерията.[2] От 18 март 1898 г. е командир на новосъздадения пети конен полк в Добрич. От 12 август 1901 г. е на служба в Кавалерийската инспекция като помощник-инспектор на кавалерията, като през 1904 г. е назначен за командир на първа конна бригада. Остава командир на бригадата през Балканската война. Тогава командва и Хайроболския отряд. На 15 август 1913 г. е назначен до 30 септември същата година за временно изпълняващ длъжността Инспектор на кавалерията.[3] Излиза в запас на 2 октомври 1913 г. В периода 1914 – 1920 г. е председател на Съюза на запасните офицери в България. Написва изследване „Историческо развитие на плана за война с Турция от 1885 до 1912 г.“ Умира на 19 юли 1937 г.[4] Женен за Венка Стефанова Карагьозова (1868–1901), дъщеря на известният търновски фабрикант Стефан Недев Карагьозов, с която има три деца: Стефан (1889–1936), Мара (1891–1956), и Женя (1895–1982).

  • орден „За храброст“ ІІІ степен – 2 клас;
  • орден „Свети Александър“ – V степен – 1890 г.;
  • орден „Свети Александър“ – ІV степен – 1895 г.;
  • награден знак „За ХХ години отлична служба“ – 1899 г.;
  • Орден „За военна заслуга“ – ІІІ степен – 1902 г.,
  • „Кръст за Независимост“ – 1909 г.;
  • руски орден „Света Анна“ – 2 степен – 1908 г.