Български орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Български орел“
„Бѫлгарскый орелъ“
Balgarski Orel 3 heads.JPG
главите на трите броя на вестника,
20 април, 20 септември 1846, 1 януари 1847
Информация
Начало 20 април 1846 г.
Край 1 януари 1847 г.
Главен редактор Иван Богоров
Език български
Тираж 500
Свързани вестници Цариградски вестник
Български орел в Общомедия

„Български орел“ (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") е първият български информационен и общообразователен вестник[1][2].

Излиза в Лайпциг в 3 броя на следните дати: на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид и формат говорят за това, че е вестник[3]. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език[4].

Броеве[редактиране | редактиране на кода]

Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само 3 броя с разни заглавия и тираж 500 бр.

Първи брой на вестника излиза на 20 април 1846 година със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.[4] Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“.

Balgarski orel 1846 01.jpg Balgarski orel 1846 01 page 2.jpg Balgarski orel 1846 01 page 3.jpg Balgarski orel 1846 01 page 4.jpg
Първият брой „Български орел“, 20 април 1846 г.

Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието „Български народен известник“. Печатан е в печатницата на Фр. Рюкман.[4]

Balgarski orel 1846 02.jpg Balgarski orel 1846 02 page 6.jpg Balgarski orel 1846 02 page 7.jpg Balgarski orel 1846 02 page 8.jpg
Вторият брой „Българский народен известник“, 20 септември 1846 г.

Третият брой излиза на 1 януари 1847 година също от печатницата на Рюкман и е озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Balgarski orel 1847 03.jpg Balgarski orel 1847 03 page 10.jpg Balgarski orel 1847 03 page 11.jpg Balgarski orel 1847 03 page 12.jpg
Третият брой „Българский народен известник“, 20 януари 1847 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
  2. ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
  3. Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
  4. Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
  5. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
  6. Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
  7. Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
  8. Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестникът като учебник, Елена Гетова
  2. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
  3. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. „Наука и изкуство“, 1984, стр. 86
  4. а б в Енциклопедия България, том 1, БАН, стр. 541