Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Къща музей „Иван Вазов“.

Къща музей „Иван Вазов“
(Берковица)
Berkovitsa-IVHM.jpg
Сградата на къща музей „Иван Вазов“ в Берковица
Местоположение Берковица, България
Тематика история
Основан 21 юли 1957 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 34
Работно време
Лятно работно време 9:00 – 12:00 ч.
12:30 – 17:30 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 8:30 – 12:00 ч.
12:30 – 17:00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор Ивайло Пешков
Адрес ул. „Поручик Грозданов“ № 11, Берковица 3500
Телефон 0953/ 88 045
Сайт Страница във Фейсбук
Map of Berkovitsa.png
43.2389° с. ш. 23.1264° и. д.
Местонахождение в Берковица
Къща музей „Иван Вазов“
(Берковица)
в Общомедия

Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее, докато е председател на Окръжния съд в Берковица – 7 март 1879 – 18 септември 1880 г.[1] Къщата музей „Иван Вазов“ е част от Музейния комплекс в Берковица от 2012 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщата, в която се помещава музеят, е строена в началото на ХІХ век и има типичен за българското Възраждане екстериор и интериор – автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи, миндерлъци.[2] През 1940 г. е обявена за народна старина.[3] Къщата музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея.[1] През 1964 г. къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.[4][5]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията в музея представя творчески път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период.[1] Приземният етаж на къщата се използва в миналото за стопански нужди. Чрез вътрешно стълбище се достига до втория етаж, който се използва за живеене. Дясното крило представлява мъжката част, осветена с множество прозорци, камина, резбован таван и алафранги по стените. В дъното ѝ е разположена турска баня. В това крило живее Иван Вазов. Лявата част е женска. Потонът в тази стая е във вид на „рибена кост“, а таванът на залата с преводната литература е резбован. Той е дело на тревненски майстори.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на пребиваването му в Берковица в творчеството на Иван Вазов се появяват редица произведения, които са написани тук. По-значимите са стихотворенията „На Ком“, „Малини“, поемата „Грамада“, повестта „Митрофан и Дормидолски“[7]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до къщата музей „Иван Вазов“ се намира етнографският музей, който е в списъка на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Къща-музей „Иван Вазов“. // Официален уеб сайт на Община Берковица. Посетен на 03.12.2012. Архив на оригинала от 2012-08-25 в Wayback Machine.
  2. Къща музей „Иван Вазов“, Берковица. // Guide Bulgaria. Посетен на 03.12.2012.
  3. ПМ № 1410 от 1940 г.
  4. ДВ. бр. 100 от 1964 г.
  5. Етнографски музей, Берковица. // Официален туристически портал на България. Посетен на 03.12.2012.
  6. Къща музей „Иван Вазов“ – Берковица. // Туризъм в Община Берковица. Посетен на 03.12.2012. Архив на оригинала от 2012-06-26 в Wayback Machine.
  7. Забележителности. // Туризъм в Община Берковица. Посетен на 03.12.2012.
  8. №34.гр. Берковица – Етнографски музей. // Български туристически съюз. Посетен на 3.12.2012. Архив на оригинала от 2017-02-24 в Wayback Machine.
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „История на България“         Портал „История на България