Алафранга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алафранга в къща Хиндлиян, Пловдив

Алафра̀нгата е декоративна ниша в интериора на българската възрожденска къща.[1] Тя е част от прехода от традицията към модерността в градската архитектура през Възраждането – „по френски маниер“.[2]

Най-често е засводена и има полукръгъл план. В България се изграждат алафранги в представителните помещения на по-богатите къщи от XIX в.[1] Характеризират се с изящество, многоетажност, богата декорация и големи размери.[2] Може да бъде самостоятелен обект или част от стената с долапите.[1] Често са изписани картини с ловни сцени, пейзажи, изгледи от големи градове, като Цариград или Йерусалим. Някои от алафрангите са с барокови елементи – дантелени завеси, растителни мотиви, изящни вази с цветя, а други са напълно изчистени. Използвани са различни художествени стилове – ренесанс, класицизъм, барок, рококо.[2]

Основата на алафрангата е с кобилична форма. Тя излиза пред стената и служи за поставяне на различни предмети, като свещници, газени лампи, вази.[2]

Добре запазени са алафрангите в къщите на Недкович и Хиндлиян в Пловдив, Ослековата и Лютовата къща в Копривщица, Маринкевата къща в Сливен, в Карлово, Казанлък и др.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 38 – 39.
  2. а б в г Янков, Ангел, Биляна Попова, Грозделина Георгиева, Лора Христозова, Станислава Груева. Времето на алафрангата. Каталог на изложба. Пловдив, Регионален етнографски музей – Пловдив, 2019. с. 2 – 6.