Георги Пейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гоно Пейков)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Пейков
български просветен деец

Роден
Починал
21 март 1934 г. (85 г.)

Георги Пейков Попов, известен като Гоно Пейков, е български просветен деец от Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пейков е роден в боймишкото градче Гумендже, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Пейко Попов от Гумендже и Карамфила Граматикова от село Тушилово. Учи в гръцкото училище в родния си град при даскалите Гребенара и Вангел Хаджинаков, а след това завършва гръцкото класно училище в Бер. През ваканциите в родния си град зографският духовник, управляващ манастирския метох в Гумендже отец Харалампий Апдаринов го запознава и с българското писмо.

Даскал Гоно.

След завръщането си от Бер две учебни години от 1867 година до 1869 година е учител в Тушилово, а след това 6 години до 1875 година учителства в Горгопик. Опитва се да започне преподаване на български език, но местните първенци не се съгласяват и Пейков отива учител в село Тумба вече като български учител. В Тумба учителства 6 години до 1880 година по взаимоучителния метод. От 1880 до 1888 година е втори учител в гумендженското българско училище, а през лятото кара учителски курсове в Солун. В 1888/1889 отново учителства в Тумба, следващите две години се връща в Гумендже, а после учителства в постепенно отказващите се от Патриаршията села - Боймица, Тушилово, Геракарци, Бубакево.

По време на Илинденско-Преображенското въстание е арестуван и затворен в Солун. Макар и оправдан, под натиска на гръцките църковни власти му е отнето разрешителното да преподава. В 1905 година се опитва да стане учител в Бубакево, но е арестуван и въдворен в Гумендже. След Младотурската революция в 1908 година учителските му права са възстановени и той отново започва да преподава. През учебната 1908-1909 година е учител в Тушилово, където е и черковен певец.[3]

Балканската война го заварва като учител в село Петгъс. При избухването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 година даскал Гоно заедно със 180 първенци от Гумендже е арестуван и заточен на остров Трикери. Освободен през ноември се завръща в Гумендже, но е принуден от властите да се изсели в България. Установява се в Западна Тракия, където до окупацията на областта от Гърция в 1920 година също учителства. По-късно работи в Царибродско и в село Сеславци.

Неговият ученик Христо Шалдев пише за даскал Гоно:

По характер беше тих и трудолюбив, а като общественик – еволюционист. Той беше посветен в революционните борби, но революционните подвизи бяха чужди за него, защото не подхождаха на темперамента и разбиранията му, макар пред очите на турските управници да минаваше за баш кумита.

Неговите заслуги към българската идея и българското племе се заключават в това, че в продължение на 55 години ревностно и предано работи за успеха на българското училище...[4]

Умира на 21 март 1934 година в България[5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр.1-2.
  2. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 86 – данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев.
  4. Илюстрация Илинден, година 6, книга 5-6, март-април 1934, стр.2.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.508.
     Портал „Македония“         Портал „Македония