Илия Которкин
Тази статия е за дееца на ВМОРО от Баница. За дееца от Неволяни, също наричан Илия Лерински, вижте Илия Видинов.
| Илия Которкин | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1884 г.
|
| Починал | |
| Илия Которкин в Общомедия | |
Илия Иванов Которкин, известен като Илия Лерински[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иванов е роден в 1884 година в леринското село Баница, тогава в Османската империя, днес Веви, Гърция. Влиза във ВМОРО и в 1900 година става нелегален. Четник е при Марко Лерински и Тане Стойчев. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието става районен войвода.
Легализира се след Младотурската революция в 1908 година, но от март 1911 година отново става нелегален и участва във възстановяването на революционната организация.
След Първата световна война е лерински околийски войвода на ВМРО.[2][3][4] През 1920 година организира дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Илия Лерински участват и Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Димитър Чегански, Тома Радовски и Кирил Лерински.[5] През 1923 година е в Леринско, като в четата му влизат Лазар Даскалов, Никола Марков и Атанас Николов Неретчето.[6]
През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Петър Ангелов, Андон Попщерев, Тале Андонов и Наум Йосифов с куриерска чета на Христо Андонов[7]. След убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите.[8]
През 1934 година Илия Лерински се установява в гр. Станимака (днес Асеновград). Разследван е по следствено дело № 22/1934 година по описа на петричкия съдия-следовател, във връзка с убийството на дееца на ВМРО Тома Ангелов-Календралията.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 259.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 16-17.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 120.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 134.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 191.
